Отлитаме

Самотността й ме трогна. Влязох в дневната и седнах на един стол с гръб към прозореца. Дълго време погледът й ме изучаваше напрегнато в мрака.

— Е, и? — проговори най-сетне тя. — Как беше малката сладострастница? — Вулгарният й език, предизвикан от тази история, ме отвращаваше.

— Разплаках я — казах аз.

— Защо изтезаваш момичето?

— За да ти доставя удоволствие.

— Това не ми доставя удоволствие.

— Добре, тогава престани да се заяждаш с мен.

— Ще престана, ако ми кажеш сериозно, че искаш да се ожениш за нея.

Тук си замълчах и след като поизчака, тя продължи с друг тон:

— Не е ли странно, че проявяваш тази слабост?

— Странно е, че го наричаш слабост, когато това е единственото нещо, което ми дава сила.

— Наистина ли, Алън? Добре. Може би е така. Забравих, че ти си роден тук.

Горе, точно над главите ни, дядо запя с немощен, но още звучен глас:

Има земя на края
на дълъг, безкраен път,
където светците в омая
от лаври искрят2.

Заслушахме се. По едно време той забуха: задави се в ужасна, раздираща кашлица, която все по- настървено се мъчеше да се изтръгне от гърдите му, и от страх той закрещя името на мама. Тя не помръдна. Гласът му се извиси — тираничен глас, който повтаряше: „Лилиан! Лилиан!“ — и аз видях как мама затрепери от отприщената струя, която бучеше по стълбите, устремена към нея; тя беше като бент; а сетне, след като дядо утихна за миг, мощният поток рукна към мен и аз изпитах гняв и омраза към тази черна стихия на страданието, макар да съзнавах, че бях твърде слаб, за да й устоя. С неприязън — колко коравосърдечен бях станал — изрекох суховато и категорично:

— Добре. Тоя път ще спечелиш, майко, но това ще ти е последната победа.

Ужасът, който ме обхвана след тази небивало нагла дързост, сякаш скова сетивата ми; вече не усещах стола под мен, а стените и мебелите се стопиха — остана само мъждивото оранжево блещукане от скалата на радиото. Дрезгаво и глухо, сякаш издън земя, мама изрече със своя мелодраматичен глас:

— Сбогом, Алън!

,

Информация за текста

© 1959 Джон Ъпдайк

© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски

John Updike

Flight, 1959

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Джон Ъпдайк. Задачи

Народна култура, София, 1985

Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев

Водещ редактор: Светлана Каролева

Съставителство: Жечка Георгиева

Библиотечно оформление: Николай Пекарев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15357]

Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00

,

1

Мъри, Уилям (1869–1956) — губернатор на Оклахома. — Б.пр.

2

Стиховете в книгата са преведени от Владимир Трендафилов. — Б.пр.