— Съжалявам, беше ми последната.
— Ох, боже, цял ужас, нали?
Вече съвсем прежълтяла, все едно азиатка, Алис пъхна длани под мишници и се заполюшва напред- назад.
— Мъжете няма ли да се притеснят? — попита тя.
Каролайн изпита удоволствие, като й каза:
— Съмнявам се.
Отправила поглед напред, тя виждаше само белота — наклонена вълниста необят от безцветие. Сега усещаше своята самота, споделена от другите две жени: и трите бяха изоставени, захвърлени, наранени, нестоплени и толкова безсилни, че не можеха дори да заплачат. Едно мъгливо валмо се повлече по небето; и в един миг затули слънцето. Когато лъчите пак блеснаха, на билото се бе появила смалена изправена фигура с яке на зелено-жълти начупени ивици.
— За осемнайсет минути — обяви Алис след нова справка с часовника си.
Внезапно Каролайн се усъмни, че Норман, който рядко улучваше еднакви горнище и долнище на пижамата си, би имал връзка с такава педантична жена.
Пострадалата попита:
— Ужасна ли съм в главата?
Повлякла неумело шейната, дребната фигурка приближаваше и нарастваше, като от време на време се гмуркаше в падините. После, изглежда, на същото заледено място фигурката се наклони, препъна се а разперила крайници, се превърна в тъмна звезда, в облак снежен прах, от който със светкавична бързина се замяркаха части от ски, шейна и ръце. Това взривно премятане продължи до подножието на стръмнината, където всичко се сля в едно тяло и то замръзна неподвижно. Жените проследиха падането със затаен дъх. Пострадалата изстена: „О, боже, боже господи!“ Каролайн усети, че с цялото си вцепенено същество напрегнато очаква да види техния спасител изправен. И той се изправи. Момчето (вече можеше да се забележи, че е момче — с крака като щеки, стегнати в тесен контешки клин) направи въздушна ножица със ските си, които по чудо не се бяха откачили, и скочи на нозе. Сетне с отривиста странична крачка, изкачи няколко метра по стръмното, за да прибере шапката си (тиролка от зелен филц, украсена с перца), и целият в сняг, ухилено повлече шейната към тях.
— Жестоко изпълнение направи! — рече му по момчешки Алис.
— Кой е пострадалият? — попита той.
Зачервените му уши бяха щръкнали, а лицето му бе осеяно с лунички. Това явно мамино синче бе толкова доволно от себе си, че Каролайн почувствува умиление към смешната му гордост.
С появата на малкия шут бялата пустош сякаш се оживи и от снега изникнаха още спасители, понесли одеяла, бинтове и бренди, тъй че Каролайн и Алис бяха изтласкани встрани, сякаш измъкнати от собствената си кожа. Те си взеха анораците, затегнаха ските и кротко се спуснаха до подножието. Там ги чакаха Тими и Норман, застанали до навеса на лифта, притеснени и гузни. Когато инерцията и намаля, Каролайн Харис наистина започна да прави „кънка“, както никога досега — повдигаше ски в плавен ритъм й бързаше да покаже на съпруга си, че вярва в неговата невинност.
Информация за текста
© 1965 Джон Ъпдайк
© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски
John Updike
The Rescue, 1965
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15368]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
