Кулата върху разлома

Мендарк се бе затворил с трима-четирима аакими, които бяха на страната на Селиал. Подготвяха нова взривна смес от какви ли не съставки. Талия и близначките Зара и Шала цял ден усърдно стриваха веществата и ги смесваха в различни съотношения. После помощничката на Мендарк изпробваше резултата навън с оглушителни гърмежи и облаци черен дим. Накрая се спряха на една комбинация и започнаха да поставят зарядите по слабите точки, за да бъдат взривени в строга последователност.

Мендарк надникна в кухнята.

— Шанд, ела да ми кажеш как ти изглежда!

С чашата в ръка Шанд се качи в кулата да огледа новото разположение на зарядите. Талия дойде след него, залитаща под тежестта на още една кутия с взрив. Въпреки зачервените очи и изцапаното със сажди лице беше весела.

— Е? — не се стърпя Мендарк, а Шанд нарочно посръбваше от чашата. — Кълна се, че си по-неприятен и от Надирил.

— Благодаря ти, ласкаеш ме. Може и да успеете, но ей този заряд ще обърне взрива право към вас — посочи с мазолест пръст. — А пък с този… да не срутите цялата кула? Е, вие сте инженерите, аз само варя чард.

Мендарк и аакимите веднага започнаха да пресмятат и да местят зарядите според съветите му. Шанд тръгна към кухнята, но Осейон подръпна ръкава му.

— Щом съборят вратата, ще стане страшно — прошепна войникът. — Най-добре да сме нащрек.

— Защо?

— Откакто дойдохме, нямам какво да правя, освен да пазя добрия стар Магистър. И виждам какво се мъти. Петима-шестима от тия аакими, май и ти знаеш кои са, направо пощуряват. Баситор и Хинтис са най- зле. И преди съм си имал работа с побеснели бойци — няма по-опасни противници в битката, защото само смъртта може да ги спре. Боя се, че онези двамцата вътре ще пострадат първи, когато вратата падне.

— Каран и Лиан ли? Не помислих за тях. Къде е Талия?

— Излезе. Ей сега ще я доведа.

Докато чакаше, Шанд дръпна Малиен и Селиал настрана, за да им обясни какво предстои.

— Опасявах се от това — поклати глава Малиен. — Селиал, сега е моментът. Или ще издържим, или ще загинем.

— Лиан е ключът към всичко — промърмори Селиал, още по-пребледняла и съсухрена.

— Да! Щом отворим вратата, трябва да го изведем оттам. Само седмина сред нас са верни на Тенсор. Е, надявам се поне да са само толкова. А той не би посмял да направи нищо, ако Лиан не му е подръка.

— Какъв е планът ти? — прошепна Селиал, подпряла се на стената.

Шанд никак не харесваше вида й, но как да предупреди Малиен, че не бива да разчита на нея?

— Аз ще се втурна към Лиан. А вие ме подкрепете и не им позволявайте да ме подгонят, докато го извеждам.

Не след дълго отекна бърза поредица от взривове, слели се в протяжен гърмеж и завършили с грохот. Вдигна се пушилка, по метала затропаха отломки.

— Дойде и това време, приятелко — прошепна Малиен на Селиал. — Аакими срещу аакими. Ужасно е, но не ни проваляй точно сега.

43. Силата на злото

— Какво искаш от мен? — попита Лиан, когато Фейеламор се върна.

— Свързано е с Възбраната, която ни е затворила на Сантенар, както Рулке е пленник в Нощната пустош. Тя не допуска нищо да премине между световете… освен омразната Ялкара! Лиан, искам да чуя какво се е случило след гибелта на Шутдар. Побързай!

— Не знам много — сви рамене той.

Разказа й своята версия за края на „Предание за Възбраната“. Не спомена търсенето си, откакто напусна Чантед, нито загадката около убитото момиче.

— Трябва да има и друго — настоя Фейеламор.

— О, известни са подробности за походите на армиите за броя на войниците, за сраженията и жертвите. Ако желаеш, ще ти опиша дори знамената им.

Фейеламор махна нетърпеливо с ръка.

— Мога да ти разкажа и как са намерили Шутдар, кой е бил там, за нахлуването в кулата и на какво е приличала, когато всичко свършило.

— Кой е бил там накрая?

Тя не можа да прикрие жадния си интерес.

— Цели армии, предвождани от най-могъщите владетели на епохата. Рулке, разбира се, Кандор, Куинлис, първият Магистър на Съвета, и още неколцина аакими…

— Ами Тенсор? — прекъсна го Фейеламор.

— Бил е там, но след унищожаването на флейтата аакимите надникнали в пустотата и побягнали. Опустошението обхванало половин левга околовръст, но колкото и да е странно, не засегнало кулата. И тогава Възбраната затворила проходите между световете.

— Продължавай!

— Минали часове, преди някой да събере смелост, за да прекоси това поле на смъртта и да влезе. Според мен първи са били Рулке, Ванс — дребен благородник, Багус, Ялкара…

— Ялкара! — задави се тя с името. — Не знаех. Разкажи ми всичко.

— Малцина са чували това. В летописите на всяка армия се твърди, че техният военачалник е влязъл пръв. Но разказът на принцеса Нангая изброява всички, а тя е била летописец, заслужаващ доверие. Макар че външните зидове на кулата светели и се стичали като разтопена шлака в леярна, те проникнали в кулата. Ялкара била обгорена зле, но не намерили нищо, както и по-късно, когато не оставили от кулата камък върху камък. Златната флейта сигурно е била унищожена, щом нямало и следа от нея.

— Не са ли претърсили Ялкара?

— Всеки от влезлите след това бил съблечен гол пред останалите. Дори Рулке се подчинил. Естествено, не носели нищо, защото нямало нищо за носене.

Лиан не можеше да познае ценни ли бяха тези сведения за Фейеламор. Тя излезе внезапно и пак залости вратата отвън.

— Не издържам! — На Каран й идеше да се разпищи. — Какво ли става долу?

И той нямаше отговор на въпроса. Кулата се разлюля два-три пъти, но тук земята се тресеше често.

— Ето че пак стигнахме до твоето „Предание за Възбраната“ — промълви Каран. — С него се започна и може би с него ще свърши всичко. Какво научи, откакто се опита да ме изведеш от цитаделата?

Той й обясни за писмото на Кандор.

— Все се натъквам на тази история и все попадам в задънена улица. Май се бях размечтал напразно.

— Не ми се вярва. Имам предчувствие, както докато те слушах в Чантед.

В този миг видяха Фейеламор на прага. Тя заклини вратата отвътре, седна на пода и извади от един калъф свитък, който бавно се разгъна и се втвърди в плосък предмет. Увлечен в диренията си, Тенсор бе оставил непредпазливо Огледалото на работната си маса. Най-после то попадна в ръцете й.

— Нали ви е забранено да си служите с магия? — подхвърли Лиан с надеждата да научи още нещо за фейлемите.

— Не е обикновена забрана, а най-древната ни традиция.

— Но защо…

Напрежението изопна чертите й.

— Аз наруших забраната и ще си платя прескъпо! Не ми дотягай!

— Но какво е това! — възкликна тя след малко. — Тези писмена ги нямаше преди последната ми схватка с Ялкара.

Лиан надничаше любопитно над рамото й и броеше знаците.