Каран хвана ръката на Лиан и двамата се отдръпнаха назад през осеяната с отломки зала. Само провлачването на краката им нарушаваше тишината. Рулке вървеше след тях, двойно по-едър и тройно по- тежък от нея. Той стъпваше безшумно, обаче дишането му отекваше от стените.
— Стой! — заповяда й. — Какъв е смисълът в тези игрички? Ти си моя.
Каран не спря. Още виждаше бледия ореол около двете изправени колони, останали от беседката. Хрумна й нещо. Ако нямаше друг изход, щеше да избяга в Туркад, както постъпи Фейеламор.
— Стой! — повтори Рулке оглушително и тя замря.
Какво да прави? Усети, че Тенсор е съвсем наблизо вляво от нея. Дали бе останало нещо от предишния Тенсор?
— Помниш ли онзи ден преди дванадесет години, когато всички Стражи в Шазмак зазвъняха? Ти излезе при портата и видя опърпано, но гордо момиче, а то ти каза: „Дойдох си у дома.“ И ти я прегърна. Аз съм това момиче, Тенсор, и още те обичам. Безразлична ли съм ти вече?
Рулке ги гледаше развеселен. Засмя се.
— Да беше задала въпроса, преди да му строшиш носа.
Но нейната молба припомни на Тенсор позора и безумието му. Изведнъж скочи между Каран и Рулке и замахна. Но слабостта след заклинанието го подведе, беше твърде бавен.
Рулке го запрати встрани с нехайна свирепост. Тенсор падна осакатен, опита да стане, дори докопа крака на врага са, но беше изритан като нахално куче. Каран искаше да изтича при него, но Рулке й се изпречи. Нямаше изход. Тенсор не можеше да се вдигне, само я погледна.
— Остави ме. Спасявай се.
Тя се огледа без надежда. Никой не искаше да помогне нито на нея, нито на Тенсор, след като видяха как постъпи Рулке с него.
Каран пак стисна ръката на Лиан и го повлече назад. Нямаше къде да отидат. Рулке лесно можеше да я хване, но май му харесваше да я дразни, да я натиква там, където искаше да попадне. Тя стъпи на подиума и навлезе в сиянието между колоните, което тутакси припламна.
„А защо не? — рече си Каран. — Няма изход.“
— Недей! — извика Шанд от другия край на залата.
Закъсня. Рулке се престори, че посяга, и тя отскочи заднешком, повлякла Лиан. Порталът се озари за миг в две кратки примигвания и ги погълна с грохот, преди да изчезне.
Никой не мърдаше. Пак се чу дълбокият нисък смях на Рулке.
— Ако знаеха къде ще ги пренесе порталът, нямаше да се напъхат с такова желание в него — каза той и си изтри очите.
— Да се помирим, Мендарк — прошепна Игър. — Можеш да изкупиш старото си престъпление. Помогни ми!
Мендарк усърдно си придаваше вид на нищожество, изчакваше шанса, когато врагът няма да е нащрек. И го дочака. Знаеше как да освободи Игър от властта на Рулке, и го знаеше открай време, затова така се мразеха. Но взаимната им ненавист не можеше да се мери със страха от Рулке.
Промъкна се зад Игър и опря пръсти в главата му, после те сякаш потънаха навътре. Игър се отпусна и забърбори безсмислици.
Мендарк призова отдавна забравени сили, останали непокътнати още от времето на Забранените опити. Проникна дълбоко в съзнанието на Игър и направи каквото беше длъжен да стори още тогава — заличи отровния шип, разчупи невидимите окови.
— Хайде, Игър! — прошепна му. — Сега е моментът.
Игър тръсна глава. Да, най-после свобода, каквато не помнеше от прастари времена. Но не се надигна. Нищо не му пречеше освен вкоренените кошмари, които не успяваше да превъзмогне. Разтрепери се.
Мендарк разбра, че ще се простят с шанса си, и го пусна. Какъвто и ужас да изпитваше, не го показа. Рулке го превъзхождаше несравнимо, ако беше готов за сблъсък. Но може и да не беше…
Прекрачи над Игър и застана срещу врага — най-храбрата постъпка в живота му. Вдиша дълбоко, овладя се, изпъна ръка и кресна остро:
— Рулке! Ела да ми покажеш колко си смел. Не се решаваш ли? Опитай
Рулке се обърна припряно, загуби равновесие и силата, запратена от Мендарк, го изтласка назад. Той се опомни на мига, изрече дума, ръцете и краката на противника му се загърчиха. Мендарк изпищя и с върховно усилие укроти тялото си. От следващото му заклинание по челото на Рулке изби пот, а насрещният удар накара Мендарк да се хване за гърдите. Пребледня от напрежение и се подпря на пода.
— Опомнете се! — изскърца гласът му към останалите.
Отново се надигна и пристъпи към Рулке с властния вид от разцвета си.
Другите усетиха, че везните се накланят, и се събраха край него. Осакатеният Тенсор пълзеше на колене, но и той вдигна ръка. Игър, макар и зашеметен, се изправи. Мендарк му помогна, а от другата му страна дойде Осейон, почти равен на Рулке по ръст. И наплашените аакими като че се престрашиха.
Шанд наблюдаваше и чакаше.
Рулке се смути. Предимството не беше на негова страна. Не би си позволил всичките му врагове накуп да го сварят неподготвен. Отстъпи, може би разбираше, че не знаят какво да направят. И те като че не бяха готови за решителната схватка, значи можеше да им избяга, докато не са се усетили. А в Нощната пустош имаше пробив.
— Слаб е! — провикна се Шанд. — Нападнете го всички заедно.
Мендарк се оказа най-бърз. Отдалеч отскубна новото огледало от рамката му и го огъна в стената. Без него порталът беше безполезен.
Рулке се шмугна между двете колони, събори ги към настъпващата групичка, прескочи купчината отломки и побягна по стълбата.
— След него! — заповяда Мендарк и се втурна нагоре като младеж.
След него тичаха Игър и Осейон, неколцина аакими и Шанд. Зад тях бавно се изкачваха последните двама аакими, понесли Тенсор.
На половината път нагоре Рулке отпадна — Нощната пустош го бе изтощила. На дванадесетия етаж едва не го застигнаха, той обаче събори парче от стената пред тях и пак побягна.
Осейон прескочи препятствието.
— Не припирай! — спря го Мендарк. — Сам няма да му направиш нищо.
Хиляда стъпала по-нагоре стигнаха до върха задъхани и с натежали крака. Вратата беше заклещена отвътре.
— Разбийте я! — изхърка Мендарк.
Осем рамене се забиха в нея с такава ярост, че вратата се удари в стената. Рулке стоеше във висока пролука отсреща и гледаше навън. Огромният му гръден кош се издуваше като ковашки мях.
— Не можеш да слезеш — извика Мендарк. — Хванахме те! Предай се.
Рулке се разсмя отчаяно, от горещия му дъх стените се топяха, а платиновият купол омекна.
Внимаваха да не го доближат, докато и Тенсор не бе внесен в стаята.
— Като един — насърчи ги Мендарк. — Сега!
Този път придобиха смелост. Намерили опора в омразата и гнева, те събраха силите си в страшен удар, насочен към гърдите на Рулке. Изхвърлиха го във въздуха далеч от пролуката.
Развикаха се дрезгаво, слисани от успеха си.
— Колко лесно било, ако сме единни… — промълви Игър.
— Няма да оцелее — заяви сияещият Мендарк.
Дълго щеше да се радва на заслужената победа. Нека някой посмее да му каже, че за нищо не го бива!
— Падането от такава височина ще го убие, въпреки че е карон.
Доближиха пролуката, за да видят смъртта му. Само че това не беше краят. Рулке висеше на едната си ръка под дълъг прът. Лицето му се изопна от болката в изгорената длан и изнемощелите мускули, но той се взираше във всеки от тях.
