Кулата върху разлома

само двамина, дето още дишаха. Мъже бяха и ги отнесохме да се погрижат за тях. Това знам.

„Другите са се съвзели или са били пленени — рече си Талия. — Ех, ако я бях отнесла. Твърде късно…“

2. Търбухът на Туркад

За да избегне опасностите, Талия се върна по заобиколни пътища в цитаделата и се убеди, че защитата вече се пропуква. Силите на Игър бяха приклещили бранителите на града отвсякъде освен от изток и ги изтласкваха назад към последната им твърдина — стените на Стария град, който не заемаше дори една десета от площта на Туркад. Тя се втурна устремно в приемната зала, но не завари Мендарк там. Търси го дълго из крепостта, защото дори офицерите май не знаеха къде е, и го откри на една от крепостните кули да ръководи защитата на южната стена.

— Безсмислено е — промълви уморено той.

Целият в сажди, опръскан с кръв и кал, той й се стори останал без сили като нея. До него Беренет беше безупречно пременен както винаги. Просълзеният Мендарк посочи с широк замах на ръката си задимения хоризонт.

— Виж каква разруха. Цялата Галерия е в пламъци. Старото укрепление вече е пепелище. Четири хилядолетия са заличени! Упорстваме ли в съпротивата, все повече хора ще загиват, а поражението е неизбежно. Но как да му предам Туркад? Обичам града с цялата си душа.

— Къде е Губернаторката?

Дотича вестоносец с последните донесения. Мендарк счупи печата и се зачете.

— Дебелата крава се оказа и изменничка! — процеди Беренет вместо него. — Избягала е, а корабите й били така натоварени с благинки, че едва не потънали.

— Вместо Събрание имаме лудница — добави Мендарк. — Не ги бива да управляват и сбирщина от дечица. Останах само аз…

Той отново склони глава към книжата.

— Тогава си длъжен да браниш Туркад и да спасиш хората, докато имаме някакъв шанс — твърдо нарече Талия.

— Точно това правя, но друг, по-висш дълг става все по-неотложен — да осъществя замислите на Съвета. По-лошо от сега не може и да бъда — пощурелият Тенсор отнесе нанякъде Огледалото.

Зарея поглед към града, където флагът на Игър — черна наковалня в син кръг — се вееше над поне стотина големи сгради. Повече приличаше на изправен юмрук, затова и жителите на града наричаха войниците на Игър „черните юмруци“.

— Имам план, който може би ще привлече вниманието ти — вметна Беренет, докато старателно излъскваше с ръкав сребърните си копчета.

— Дано да е разумен — изсумтя Мендарк, без да го поглежда.

— Виж — самодоволно го подкани Беренет и разстла върху каменните плочи карта на града. Нокът с маникюр се плъзна по неравната линия на стените. — Според последните ни сведения Игър е завзел пет от осемте хълма на Туркад — всичко на запад и на юг и почти всичко на север. Сега настъпва на изток. — Беренет посочи Стария град и източните хълмове, където войниците на Мендарк още се съпротивяваха. — Той обаче е уязвим.

Беренет се зае да разполага по картата златни монети — показност, която малко ядоса Талия.

— И как тъй? — промърмори Мендарк.

— Неговата Първа армия, командвана от най-способния му пълководец Дросим, е тук, в центъра. Четвърта се е разгърнала на юг и държи западните и южните порти. Нейният боен дух не е чак толкова висок. Игър се надцени и другите три армии с мъка налагат властта му над земите, които завзе досега. Няма как да му се притекат на помощ.

— Хъм… — равнодушно отрони Мендарк.

— На открито е блестящ военачалник, не оспорвам това, но досега не е водил сражения в толкова голям град. Ето! — разпали се Беренет и премести монетите. — Четвърта армия разположена навсякъде из тези места. — Сочеше няколко гъсто населени квартала с хаос от криволичещи улички. — И войските на Първа армия са в този лабиринт.

— Карай по-накратко! — тросна му се Мендарк, който пишеше нещо.

— Виж каква теснотия е тук, тук и тук. Ако се случи някакво произшествие през нощта и улиците загъмжат от хора, Игър изобщо не би могъл да изведе войниците си.

Мендарк най-сетне се обърна към него.

— Слушам те.

— В онези бордеи живеят половин милион души. Още петдесетина хиляди са в градчето на кейовете. Да речем, че подпалим лабиринта тук, тук и тук. — Показалецът му очерта линия от северните порти към кейовете. — Всички ще се паникьосат и ще задръстят улицата. Там къщите са само дървени. Войските му няма да се измъкнат навреме.

— Това значи да опожарим града чак до западната стена, колкото ще да вали — обади се Талия.

— Чак дотам! — ликуващо потвърди Беренет. — Нищо няма да спре пламъците! А с толкова народ по улиците войниците му ще бъдат приклещени. Единственият им изход ще бъде западната порта, но ако пратим там батальон стрелци през нощта, а ти придвижиш силите си тук, тук и тук… — още злато се плъзна по картата — …ще ги довършим с един удар. Така численото им превъзходство ще се превърне в слабост.

— Но би могъл да отстъпи към пристанищното градче — напомни Мендарк, който вече крачеше напред-назад покрай зъберите.

— Нашият батальон ще го възпре, ако успее да се добере дотам — успокои го Беренет. — Пък и хлуните от кейовете се сражават свирепо, когато някой влезе насила във владенията им.

— Такъв замисъл може и да успее — призна Мендарк и чукна с молив по картата. — Но не ми допада кой знае колко.

— Ход на отчаянието! — намеси се възбудено Талия. — Ако вятърът се обърне, ще изгорим ние, а не те.

— Няма да е по-зле от това, пред което сме изправени сега — натърти Беренет. — Окончателен разгром!

Тя не вярваше на ушите си.

— Опожариш ли лабиринта, ще загинат хиляди. Не, десетки хиляди!

— Жертвата си струва — заяви Беренет. — Ако бъдем победени, което е почти несъмнено в сегашното ни положение, мнозина от тях бездруго ще загинат.

— Мендарк, изумена съм, че си склонен да обмислиш сериозно тази щуротия! — изфуча Талия. — Това е потресаващо предателство към жителите на града.

— Права е — промълви Мендарк.

— Как да служа на глупец, която няма желание за победа?! — възкликна Беренет.

Мендарк вирна глава.

— Ако службата при мен ти тежи, знаеш при кого можеш да отидеш.

Офицерът стисна юмруци с такава сила, че ръцете му затрепериха.

— Проклет да си! Осмеляваш се да се усъмниш във верността ми?!

— Не във верността, а в здравия ти разум.

— Предлагам ти шанс за победа, а ти избираш сигурното поражение.

— Достатъчно! — настръхна и Мендарк. — Не мога да причиня това на своя град.

Беренет събра монетите си, сгъна картата и се отдалечи безмълвно.

— Ти направи единствения верен избор — обади се Талия.

Моливът изпращя в пръстите на Мендарк. Той вдигна глава към нея и присвитите му очи й заприличаха на прозорчета към килия за изтезания.

— Тъй ли? Току-що оставих на произвола на съдбата своя град и своя народ. Може би повече хора ще пострадат, отколкото ако бях прогонил Игър с пожар. И за какво е всичко това?…