— Защо мяташ такива бели хлябове, а ги изваждаш такива черни?
— Много хора съм виждала да отиват нататък, а обратно — нито един — рекла бабичката. — Като се върнеш — ще ти разкажа.
Оставил я зетят на слънцето и закрачил.
По едно време гледа — един човек се опънал като мост над една пропаст, всички вървят по него, тъпчат го с крака.
— Какво става с теб? Защо си се протегнал като мост? — попитал го зетят на слънцето.
— Много хора съм виждал да отиват нататък, а обратно — нито един — отговорил човекът-мост. — Като се върнеш — ще ти разкажа…
Така зетят на слънцето стигнал при майката на царя и казал:
— Вашият син поръчала му върнете пръстена, който сте отнесли със себе си.
Майката на царя му дала пръстена и рекла:
— Вземи, дай го на сина ми и му кажи от мен: „Бъди проклет, дето не ме оставяш на мира и ме безпокоиш и тук, твоите съветници нека те изядат!“
След това зетят на слънцето попитал:
— По пътя видях един елен, рогата му израсли до небето, едва ги носи, ще ме научите ли как да му помогна?
Тя казала:
— Нека пие майска вода, ще се оправи.
Зетят на слънцето й благодарил, взел пръстена и си тръгнал.
Вървял, вървял, стигнал при човека, който лежал като мост, и той му разказал:
— На другия свят пазех един мост. Никого не пусках през моста безплатно. И никого не жалех, скубех пари от всички, затова сега страдам така.
Зетят на слънцето го отминал и стигнал при жената, която печала хляб.
— На другия свят — разказала тя, — бях толкова свидлива, че като вземех да пека хляб и видех да иде просяк или гладен пътник, нарочно си завирах главата в пещта, едва не си изгарях очите, само и само да не съжаля човека, да не му дам коматче хляб. И се мъча сега — колкото и бял хляб да метна, все на черна кал се превръща.
Отминал и нея зетят на слънцето, стигнал при бабичката, която градяла кула от яйца. Тя му разказала:
— На другия свят крадях яйца и затова сега страдам така.
Дълго ли вървял зетят на слънцето, кратко ли, след като я отминал, но по едно време стигнал при мъжа и жената, които лежали на биволската кожа и не се побирали. И те разказали:
— На другия свят не се обичахме, цялата земя ни беше тясна. Мъчим се сега, но колкото и да се мразим, никога не можем да се разделим.
След това зетят на слънцето стигнал при мъжа и жената, които се побирали на една топоришка, и те му разказали:
— Ние се обичахме и на другия свят, и тук също живеем сговорно. Когато мъжът и жената се обичат, навсякъде им е добре, и на една топоришка се побират, само и само да са заедно, да не се изгубят един друг.
Стигнал зетят на слънцето при вола, който умирал от глад на цъфналата ливада, и волът разказал:
— Лошо служих на стопанина си, никаква полза не видя от мен, затова страдам така.
Отминал и него зетят на слънцето и стигнал при вола, който стоял на голата скала сит и тлъст, и волът казал:
— Служих вярно на стопанина си, теглех хомота наравно с другите волове и не клинчех от работа; затова на другия свят стопанинът ми се отплащаше с добро, живеех добре, а и тук, макар да не ям нищо, все съм сит и тлъстея.
Зетят на слънцето се сбогувал с вола, продължил пътя си, стигнал при елена и му казал:
— Пий майска вода и ще се оправиш.
Еленът пил майска вода и рогата му паднали.
Зетят на слънцето отишъл при царя, донесъл му пръстена на майка му, а с него и проклятието й.
Царят начаса се превърнал на заек, а съветниците му — на вълци и за миг вълците разкъсали царя- заек.
Всичкото царско богатство се паднало на зетя на слънцето и на жена му — дъщерята на слънцето.
Информация за текста
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15494]
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00
