промени, и според този ред източният и западният хоризонт щяха да бъдат еднакви отвсякъде и нощите щяха постоянно да бъдат равни на дните. Обаче това не е така. На изток живеят персите и те смятат, че слънцето изгрява при тях с четири часа по-рано, което сполучливо са забелязали и иверите, които живеят на запад. Но понякога дните са по-дълги, понякога нощите, а от това следва, че земята не е плоска. Ако тя имаше форма на вдлъбнатина или на долина, тогава денят трябваше да се появява по-напред при иверите, защото слънцето ще освети първо тук; едновременно с това то ще изгрее и при персите, които са по-близо до него и са по-напред. При всяка местност, която има в себе си долина, ние можем да видим, че слънцето огрява най-напред двете й страни, т.е. горния край, който е над долината, а в долината дълго не грее, докато не се намира над нея.
Ето защо формата на земята не е вдлъбната, нито е подобна на долина. Затова и на запад денят не настъпва по-рано, отколкото на изток, нито пък нощите постоянно са по-дълги от дните, както би се очаквало, ако земята имаше формата на долина, защото слънцето щеше да грее по-дълго върху двата й края. Ако земята беше четвъртита, денят щеше да има винаги по шест часа, а нощта по осемнадесет. Тази форма има три страни и всяка от тях трябва да се огрява от слънчевите лъчи по шест часа. Но и това не е така. Никой не е виждал нощите да са толкова по-дълги от дните. И тъй като всичко това не е така, трябва да се приеме, че формата на земята е кръгла, защото такава подредба подобава на действената природа на невидимите неща.
(…) Необходимо е и изобилие от вода, поради непрекъснатото изгаряне и изсушаване, предизвикано от огъня. Разгледай цялата природа и ще видиш силата на топлината, която е причина за съществуването и отмирането на всички неща. Затова има толкова много вода по земята; тя се намира дори отвъд видимите предели, разпръсната е и в цялата земна глъбина. Затова оттам непрестанно извират извори в изобилие и кладенци, и речни бързеи, и земни потоци — в толкова различни и многобройни места се крие и пази водната същност. От североизток тече реката на име Инд, много голяма, както разказват пътешествениците. А от средния Изток изтичат Вактър, Хоасп и Аракс. От последната се отделя Танаи, за да се влее в Меотското езеро. Фазис, която извира от Кавказките планини, и безброй други реки, които идват от север, се вливат в Черно море. На запад от Пиринеите извират Тартис и Истър, която наричат още Дунав. Идната от тях се влива в морето отвъд Херкулесовите стълбове, а Истър, т.е. Дунав, тече през Европа и навлиза в Черно море.
Нужно ли е да се изброяват и другите реки, които извират от Рипейските планини отвъд Скитските планини. Сред тях е и Родан с безбройните си притоци, всичките плавателни, които текат покрай западните галати и келтите и съседните им варвари и след това се вливат в западното море. А от юг, отвъд Етиопия, едни от реките се вливат в Кападокийското море, а други се вливат извън плавателното море. Това са Атон и Низис и т.нар. Херм, също и Нил, която не изглежда като река, когато придойде като море и залее Египетската земя.
Така нашата вселена, по която живеем, е заобиколена с води, покрита е с безмерни морета и е залята от безчислени реки вследствие на неизчерпаемата премъдрост, която постави водата като противоположност на огъня.
(…) Забележи голямата досетливост на този, който мести слънцето в премъдростта си от едно място на друго, за да не погуби творението от големия зной и топлина, движейки се по един и същи път, а го отклонява през зимата по южната страна, след това го води към знака на равноденствието, а оттук през лятото то се изкачва на север. Така чрез бавното му придвижване се осигурява умерен климат на земята. Да внимават тези, които сами си противоречат, като казват, че морето не се увеличавало от реките, защото слънцето го изсушава и гори, от което се получавала солеността и горчивината, а топлината унищожавала по-леката и пивка вода. Това се дължи на силното слънчево лъчение, при което лекото се отнема, а по- грубото и земното остава като мая и утайка, откъдето идва горчивината, солеността и сухотата. Тези, които твърдят това за морето, от друга страна променят мнението си, щом говорят, че от слънцето въобще не се губи влагата, т.е. водата.
„И Бог нарече твърдта небе“. По право това име принадлежи на другото, т.е. на първото небе, по подобие на което и тази твърд е приела (името) небе. Ние многократно сме наблюдавали това видимо горно пространство, наричано небе, плътно и обхванато от въздуха. Нашият поглед се насочва право към него, както е писано: отново небесни птици да полетят по небесната твърд. Същото се има предвид и когато се казва, че се издигат до небето.
И Моисей, когато благославя потомството Йосифово, казва, че (бог) дарява благослов от небесните плодове и росата, от слънчевия тюврат и новолунията и от планинските върхове, и от хълмовете. Където на земята има ред, там има и изобилие.
А в клетвите си към Израил той казва: „Да бъде медно небето над главата ти“. Какво иска да каже с това? Не нарича ли така сухотата и задържането на въздушните води, от които се раждат плодовете на земята — житото и овощията. Когато казва, че росата и дъждът идват от небето, ние разбираме, че става дума за водите, на които е отредено да заемат горното пространство. Когато парите се съберат горе и въздухът се сгъсти от налягането на вятъра, когато тънката като пара влага в облаците се сгъсти бързо и се слепне, се образуват капки, които от тежестта и натрупването си падат долу, и така се появява дъждът.
Когато влагата под натиска на ветрове и бури се разпени и разкъса на отделни части, след което изстине съвсем и замръзне, при разпадането на облака, надолу полита сняг. Въобще от тази мисъл ти трябва да разбираш, че естеството на влагата се появява във въздуха над главите ни.
Из Слово за третия ден
(…) И рече Бог: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие, и дървото да даде плод и той да му бъде по род и подобие“. Този, който нарече несъществуващото съществуващо, започна според реда на естествения порядък, като отне водната тежест и откри земята, и щом я освободи от потискащата и задушаващата я материя, пожела тя да обрасне с растителност и според силата, заложена в нея, й повели да се заеме с действие. Каза: „земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“, и тозчас словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства — по долини, по равнини, по планини и по клисури. Като през хълбоци на майка земята раждаше от своята утроба безброй различни видове треви за храна на хората, и на животните, и на птиците, и на зверовете. А което не бе годно за храна, израсна просто така, за лечение на болестите — или на всички, или на отделни, или на по-особени. Защото нищо не е създадено за вреда, нито е излишно, нито пък, напразно, но което се смята за смъртоносно и пагубно, то по своя строеж и свойства може да се използува за храна и препитание на други животни. Знаем например за кукуряка и за бучинища, че с едното се хранят гугутките, а с другото скворците, а когато се смесят с други неща и се изпият, често помагат на болни хора. Кукурякът, за който се знае, че може да причини лют болестен недъг, е в състояние да унищожи причината за всяка (болест), ако се смеси с други растения.
И рече бог: „земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодното дърво да дава плод и семето му да бъде по негов род и подобие“. Там, където се появи божествената всемогъща повеля, земята народи много и различни видове растения — цветя в ливадите, всяко със своя собствена красота, хубостта на различните жита и бобове в нивите, към тях се прибавиха и различните сортове и видове в овощните градини, а също и дърветата без плодове и безброй други видове дървета, всяко от които е възникнало за своя полза — всичко това се предоставя на човека за похвала и прослава на бога и всичко, което е създал, подканя да повтаряме след пророк Давид: „възвеличиха се делата ти, Господи, всичко сътвори с премъдрост“.
Как да не са велики и чудни и преславни тези дела, присъщи единствено на Божията премъдрост? Дивни са те и неразбираеми! Но дори и да смяташ някое творение за незначително, то възторгът ти няма да има граници, ако го разгледаш по-внимателно. Когато огледаш стеблото на пшеницата или на някое друго житно растение, поникнало от земята и израсло нагоре, защото височината му е необходима по много причини — ако е ниско на ръст, то ще бъде лесно наранимо, а от веещия вятър ще получи полза, — когато се изправи нависоко и зърната в класовете се налеят и докато е още младо, е нежно и сочно, но горено от жегата, то няма да издържи, а ще му бъде необходимо охлаждане от вятъра, за да не бъде увредено и да даде повече слама за храна на животните и за покрив на къщите. И като видиш, че творецът така го пази и изгражда във
