на другия в сладост. Затова нека не се отчайва някой, който чувствува себе си зъл, и да знае, че щом градинарите могат да подобряват растенията, променяйки качествата им, та нима стремежът на душата към доброто няма да може да преодолее душевния недъг и да я излекува?
Много разлики има между градинските дървета според раждането на плодовете им, затова няма да можем да ги обясним с една дума. Не само при дърветата от различен вид има разлика в плодовете, но и при дърветата от един и същи вид разликите са големи. Един образ има мъжкият плод, а друг — женският, както смятат градинарите. Те разделят и палмите на два вида — за единия приемат, че е от мъжки пол, а за другия — от женски. И може да се види как тези, които се отнасят към женския пол, са разтворили клоните си и жадуват за мъжкия пол. Градинарите, които се грижат за тях, поставят в клоните им нещо, наподобяващо семената на мъжкия пол, което наричат псинас (малки насекоми). Когато наситят желанието си, клоните отново се отпускат в предишния си вид. Същото говорят и за смокините. Други засаждат диви смокини до градинските и това, което се роди най-напред на мястото на питомните, те го вземат и го привързват към дивите, като ги карат да започнат да раждат плод, а не да го погубват или изхвърлят.
За какво е това сравнение с природата? Нали често получаваме твърдост от друговерците и кривоверците, за да показваме добрите дела. Когато видиш някой езичник или еретик, че живее в чистота и спазва установения ред, трябва да се утвърдиш и насърчиш, за да бъдеш подобен на плодородната и питомна смокиня; трябва да получиш сила, както и питомната смокиня получава от дивата, защото тя задържа плода — не изхвърля смокините, а им дава повече храна.
А кой може да изброи различията и формите им, как изглеждат и какъв вкус имат, какви са свойствата им и за какво служи всяко от тях? Как един плод узрява гол, а друг е покрит с люспи, трети пък е мек и сякаш има покрив от дебели листа, като например смокинята? Дървото, чийто плод е скрит под твърда обвивка, има леки и тънки листа, като например орехът. Друго е при смокинята, която има нужда от повече помощ, защото е слаба и мека; а дебелата обвивка на ореха би била увредена от дебелата сянка. Как е разцепен лозовият лист? Това е така, за да могат гроздовете да бъдат предпазени от уврежданията, които предизвиква дъждът, а и за да могат през процепите да приемат обилно слънчевите лъчи.
Нищо не е само по себе си, нищо не е без причина, във всичко се крие непознаваемата премъдрост. Чия мисъл може да обхване това? Как човешкият ум може наистина да изследва всичко това, както и да разбере свойствата на всяко нещо и по какво се различават едно от друго и ясно да раздели скритите причини и да ги обясни докрай? Една и съща вода, извличана от корена, храни по различен начин корена, по различен начин кората на стеблото, по различен — самото дърво, различно — сърцевината му. Тази водна влага отива и в листата, и във филизите, разпределя се по клоните, дава растеж на плодовете, превръща се в клей от същото дърво. Ничия мисъл не може да обхване това. По един начин се получава мастиковият клей, който наричат сълза, друга е сълзата на балсама, подобна на водата. И нартиките в Египет и Либия имат различни по вид сълзи. Смята се, че и кехлибарът е дървесна сълза, която се е сгъстила и се е превърнала на камък. За това свидетелствуват клечките и малките животни, които са седели върху още течната малка сълза и като са потънали в нея, са се втвърдили, та все още могат да се разпознаят. И въобще, който не познава добре качествата на тези сълзи, той по никакъв начин не може да си обясни как става това.
Как от една и съща влага в лозата се получава вино, а в маслината масло? Но не само това е чудно — как на едното място влагата става сладка и рядка, а на другото е мазна и гъста. Но и при следните плодове разликите в качествата им са многобройни: една е сладостта на гроздето, друга е на ябълките, друга е на смокините, друга на фурмите. И още, казвам ти, помисли внимателно върху това, как една и съща вода, добра на вкус, веднъж, когато влезе в едно растение, т.е. дърво, става сладка, а друг път, в друго дърво, става кисела или съвсем горчива, когато е в пелина или скамонията? Ако е в желъда или в дренката, става тръпчива и остра, а в теревинта и в ореха — мека, вкусна и маслена. Но защо трябва да говорим за други и далечни неща, когато и в самата смокиня водата преминава в противоположни качества. Сокът й е горчив, а в самите плодове е сладък. Така е и при лозовите пръчки — във филизите тя е кисела, а е сладка в самото грозде.
А колко различен е цветът на всеки плод. Може да се забележи по цветовете, че една и съща вода в някои е червена, в други пурпурна, в други синя, зелена, жълта или бяла. А освен разнообразието по цвят те притежават много и различни аромати.
Из Слово за петия ден
(…) Мойсей казва: „И рече бог: да произведе влечуги, живи души, според рода им, и птици да полетят по небесната твърд“.
След създаването на двете светила и водите се изпълват с животни, за да могат да се украсят и те. Земята получи като украса своите растения, небето получи звездните цветове и бе украсено с двете светила сякаш с впряг от две очи. Трябваше и водите да получат своята украса и тутакси реките и плодните езера родиха на дело всяко от тях (водните животни) според природата си. И морето роди различни видове от плаващите. Не останаха безплодни и безучастни нито тинята, нито калта. От тинята се раждат жаби, скакалци и комари. Това, което виждаме сега, ни показва какво е станало. По този начин се трудеше цялата вода по заповедта на твореца и това, което се народи, не може никой да изброи. Великата и неизречима божия сила им показа живот действен и подвижен. Едновременно със заповедта да се раждат живи същества се появи живот във водите.
„Водите да произведат влечуги, живи същества“. Сега се създава живо същество, което приема първото сетиво на душата. Растенията и дърветата, макар и да ги наричаме живи, защото получават силата да растат и да се хранят, не са същински живи същества, нито пък притежават душа. По тази причина каза: „водите да произведат влечуги“, т.е. всички плаващи — било върху водата, било, което се движи по дъното през водата, въобще всичко, което носи природата на влечугото, независимо от това дали се влачи по тялото на водата, или скача и ходи на краката си, или живее и във водата, и на сушата, както тюлена, крокодила, хипопотамите, жабите и раците. Обаче най-характерното за тях е, че плуват, и затова „да произведат водите влечуги“.
В тези малко думи кой род е пропуснат, кой ли не е обхванат от заповедта на твореца — дори и тези, които раждат рожбите си, всички са включени. И тюлените, и делфините, и акулите, и подобните им, наричан и селахи (хрущялни). Също и тези, които снасят яйца, каквито са повечето, особено дребната риба, но и от тях не всички са риби. Едни са без люспи, а други с люспи, някои са с перки, а други без перки. Тих беше гласът на заповедта, по-точно бе негласен помисъл, но бе по-бърз от мълния. И в тази заповед бе събрано такова множество от разнообразни риби, че ако някой иска да ги изреди, той все едно, че се опитва да пресметне морските вълни или да мери морето с чаша. Защото това е невъзможно.
„Водите да произведат влечуги“. Сред рибите има някои, които плуват навътре в морето, и други, които плуват по края, някои надълбоко, а други (се крият) под камъните. Едни се движат на стада, а други поотделно. Има някои, например китовете, които са изключително големи, и други, които са съвсем дребни. Всичко това се е появило след същата заповед на твореца — и големите животни, и малките.
„Водите да произведат“ — това показва, че природата на плуващите е в тясна близост с водата. Ако рибата остане съвсем малко време извън водата, тя моментално ще загине. Те нямат с какво да вдишват и издишват въздуха. Това, което за земните животни е въздухът, за гмуркащите се риби е водата. Ясно се вижда причината, поради която ние имаме дробове, снабдени с дупки. Въздухът, който се приема през устата, отива в гърдите и с него се охлажда вътрешната ни топлина. А рибите поемат и изливат водата чрез разтваряне и затваряне на хрилете и това им замества дишането.
Рибите имат своя собствена съдба, специфично естество, определена храна и собствен начин на живот. Затова и не могат да бъдат опитомени и въобще не могат да свикнат с човешките ръце.
„Водата да произведе влечуги, живи души, според рода им“. Сега се дава началото на всеки род, сякаш от някакви естествени семена. По този начин той се грижи и за многобройността на потомството им, защото то трябва да расте и да се размножава. От друг род са тези, които имат твърда като кост черупка. Такива са конхе (мидите), ктене (гребеновидните), кохли (раковините), морските охлюви и много и различни други. А от друг род са тези, които имат меки черупки. Това са тези, които се наричат малахия (мекотели), чиято плът е мека и слаба, полипите, сепията и други подобни. Също и сред тях има безбройни разлики.
Драконите, мурените и змиорките, които се въдят в тинята на реките и езерата, повече приличат на отровните влечуги, отколкото пазят естествената си прилика с рибите. От различен род са тези, които
