снасят яйца, а от друг тези, които раждат малките си живи: галеите (рибата-меч) и кониксите (морските кучета), и въобще така наречените селахи (хрущялни риби), както и китът. Най-вече делфините и тюлените раждат своите малки живи. За тях се смята, че ако изведнъж се стреснат от нещо, отново се вмъкват в майчината утроба.
„Да излязат влечуги, според рода им“. Един е родът на китовете, а друг на дребните риби. Защото и сред рибите има безбройни разлики. Те се поделят на родове, всеки със свое име, със своя храна, външен вид, големина и вид на месото. Във всичко това има големи разлики и те съществуват в различна форма. Та кои са тези рибари, които могат да изброят разликите между всички видове, кой от тези, които са остарели край морските брегове, може да ни каже наистина това? Едни риби се знаят от тези, които плават из Индийско море, а други — от тези, които се движат из египетския залив, едни познават островяните, други — мавританците. Всички те — и малките, и големите — се появиха от онази първа заповед и от онази неизречена сила.
Много разлики има и в начина на живот и на размножаване на всеки род. Повечето от рибите не мътят като птиците, нито си правят гнезда, нито се грижат за прехраната на малките си, а водата, която поема изхвърления от рибите хайвер, му дава живот. И малките от всеки род са без промяна, а не са смесени с друг вид, както са земните катъри или както птиците се смесват една с друга, като създават потомство с променен външен вид.
Никоя риба няма зъби само наполовина, както е при говедата и овцете, които са преживни. Никоя риба не преживя, така се говори единствено за скаруса. Зъбите на всички риби са остри и гъсти, за да не може да им избяга храната, ако дъвчат бавно. Така би се случило, ако рибата не дъвчеше бързо и не изпращаше раздробеното в стомаха си.
Храната на рибите е една или друга, в зависимост от рода. Едни се хранят с пясък, други с кал, едни с насекоми и с други гадинки и с водорасли, а други — с различни треви. Повечето от рибите се изяждат една друга — с по-малката риба се храни по-голямата. А може да се случи и така, че някоя малка риба да погълне по-малка от себе си, а нея да я погълне по-голяма — тогава и двете ще се озоват едновременно в нейния стомах.
(…) Ракът много обича да яде месото на стридите, но му е трудно да ги хване, защото за него обвивката им е като твърда броня. Малкото месо е обвито и затворено в тази твърда черупка по такъв начин, че ракът не може да направи нищо. Ето защо, когато ги издебне в някое заветно място да се греят сладко, разтворили срещу слънцето своите черупки, ракът се промъква тайно и вземайки камъче, го хвърля в черупката, за да не й даде възможност нито да я стегне, нито да я затвори. Това, което не може да направи със сила, той постига с хитрост…
(…) Не мога да прескоча лукавството и хитростта на онази риба, която наричат многоножица (полип), защото тя е много коварна. Тя приема цвета на камъка, до който се приближи — до зеления се оцветява в зелено, до белия — в бяло. Така че много риби, както си плуват невнимателно, попадат в челюстите на многоножицата, която са сметнали за камък, и стават лесна плячка на това лукаво животно.
(…) Ето „великото и просторно море“. Там се намират безбройните влечуги — малки и големи животни, но те са премъдро и добре сътворени. Няма защо да обвиняваме и хулим рибите за техния начин на живот, защото в известен смисъл е добре да им се подражава — например в това, че отделните родове риби са си разделили местата (за живеене) и не си ги отнемат един от друг, а всеки живее в своята зона. Никакъв земемер не им е разделял жилищата, нито пък са оградени със стени, а това е определено от само себе си според потребностите на всеки (род). В един морски залив се раждат едни видове, в друг — други; и ако в някоя морска дълбочина се размножават и раждат твърде много, в други дълбини ги няма. Тях не ги разделя нито висока планина, нито преминаваща помежду им река, а единствено установеният естествен ред — еднакво справедлив за тях — само той определя необходимото за изхранване на всеки (род място).
(…) Китовете познават необитаеми места, които са им определени от природата за тяхното отхранване. Те се намират в това море на необитаем остров, където от отсрещната страна няма земя и затова корабите не пътуват натам. Китовете приличат на огромни планини, както разказват тези, които са ги видели. Те живеят в своите предели, като не причиняват вреди нито на островите, нито на крайбрежните селища. Така че всеки род от тях живее в определените му морски предели, сякаш в градове и села или наследствени имоти.
Има и други риби, които са прохождащи. След като се съвещават на общо събрание, те се придвижват според общото решение в други предели. Така че, когато настъпи определеното им време за раждане, те се вдигат от различните морски заливи и, според общата си природа, се запътват към Северното море.
(…) Послушай как рибите, без да издават и най-малкия звук, (ти казват) какво правят: „Тръгнали сме на този далечен път, за да родим и отгледаме своето потомство“. Те нямат нито думи, нито разум, но имат твърдо установен естествен закон и той им сочи какво трябва да направят. Те не казват: „да отидем в Северно море, защото то има най-сладката вода от всички морета“, тъй като слънцето, като се движи малко по тази страна, се връща обратно и не извлича с лъчите си цялата сладка влага. И морските риби обичат сладкото, ето защо понякога навлизат и в реките и плуват извън морето. Най-вече по тази причина те предпочитат да раждат и да отглеждат малките си в Понтско море, което като че ли е по-подходящо от другите морета. И след като се наплодят обилно в него, те отново се завръщат по обичайните си за живот места. А какво си разказват, без да говорят, ние слушаме от мълчащите и то е следното: „Северно море е плитко и вятърът лесно предизвиква вълнение, дори по-силен вятър може да го развълнува до дъното, така че даже пясъкът да се смеси с витите. А зимно време то става студено, защото се пълни от много и големи реки“. Ето защо след като се повеселят малко и се понахранят в него през лятото, през зимата те се завръщат на топло в дълбините и в огряваните от слънцето места. Като избегнат северния студ, те навлизат в тези морета, където вятърът е по-слаб.
(…) Дочух от един мъж, който живее на морето, че ехинът (морският таралеж) — това малко и жалко животно — често се проявява като учител на плаващите (и им показва) кога ще има буря или затишие. Щом разбере предварително, че се задава силна буря, той се закрепва здраво върху някой камък, сякаш е котва, така че, макар и силно клатен от вълните, не може да бъде откъснат лесно. Когато корабните гребци видят това, те разбират, че се задава бурен вятър. Нито астрологът, нито халдеят, които предсказват въздушните смущения според възкачването на звездите, не е научил на това ехина (морския таралеж). Но онзи, който е господар на морето и ветровете, е вложил в това малко животно истинска следа от своята велика премъдрост. Нищо не е без предназначение, нищо не е пренебрегнато от бога. Всичко вижда окото, което никога не спи; всичко забелязва, всекиго подкрепя и на всеки дава спасение. Щом бог не е лишил и (морския) таралеж от своята грижа, та няма ли да се погрижи и за всичко, което се отнася до тебе?
Мъже, обичайте жените си! Макар и да сте родени в различни (семейства), вие сте съединени чрез брака. Тази естествена връзка, ярем или впряг, който е резултат от (божието) благословение, трябва да бъде единение за двата пола. Змията ехидна, която е най-страшна от гадините, се съешава с морската мурена (змиорка). Тя със свистене известява за своето пристигане и зове мурената от дълбините за съвкупление и сплитане.
Какво искам да кажа аз с този пример? Не това ли, че макар (мъжът) да има тежък и бурен нрав, необходимо е съпругата да търпи, не бива да използува нищо от това като претекст, за да развали съпружеската връзка. Ако е гневлив, той е твой мъж; и да е пияница, той е по природа (свързан с тебе); навъсен ли е или груб, той е твой член, и то най-добрият.
Чуй и ти, мъжо, обяснението, което се отнася до тебе. Ехидната змия, приближавайки се към змиорката, поради (предстоящото) съединение с нея, изплюва своята отрова. А ти не искаш от уважение към брака да отстраниш от себе си грубостта и навъсеността на своята душа.
Сравнението с ехидната ще е подходящо и в друго отношение, тъй като връзката на ехидната със змиорката е като че прелюбодейството на природата. Следователно тези, които оскверняват чуждото легло, да разберат на кое влечуго са подобни! Моите мисли са насочени единствено към онова, което е за утвърждаване на църквата. Ненаситните в порока да бъдат сдържани в своите страсти, като за пример и назидание имат змиите и морските твари.
Да приключа тук словото ме принуждава както телесната немощ, така и късният час, иначе бих могъл да добавя за тези, които обичат да слушат, още много удивителни неща за това, което расте в морето, а и за самото море; как водата се превръща на сол, как скъпоценният камък, наричан корал, расте като зелено дърво в морето, но когато бъде изваден (и подложен на влиянието) на въздуха, той се превръща в твърд
