— Щом не ме обичате, защо дойдохте на срещата, която ви определих?
— Защо ли? Защото съм честна девойка и не искам да храните надежди, които няма да се осъществят.
— Асунта!
— Не умея да говоря другояче, Торибио, не мога да крия мислите си с красиви и приятни думи! Какво да правя?
— Нека бъде тъй! Говорете, ще ви слушам!
— Вчера използвахте момента, когато леля ми не бе в стаята и ми хвърилихте букет цветя. Можех веднага да се престоря, че не разбирам смисъла на този подарък, но не исках. Предпочетох лично да ви говоря, Торибио, да ви кажа, че не ви обичам и никога няма да ви обичам; че не сте мой любим и никога няма да станете такъв. Забравете ме. Във вашите гори и в съседните градове има много девойки, които ще пожелаят вашата любов. Мен съвсем не ме познавате. Днес за пръв път говорите с мен. Макар и да ви се харесвам, чувството ви още не е пуснало дълбоки корени. Нека се разделим приятелски, не ви желая злото, Торибио; твърде ще се радвам, ако науча, че друга жена ще сподели любовта ви. А сега сбогом! Казах ви всичко. — При тези думи девойката понечи да си тръгне.
— Не, чакайте! — сърдито извика младият човек.
— Какво искате? — попита девойката, като се обърна.
— Аз ви изслушах докрай, каквото и да ми струваше то, Асунта, а сега искам да ви отговоря.
— Защо? Думите ви с нищо няма да променят решението ми.
— Също тъй, както няма да променят и моето.
— Какво искате да кажете?
— Обичам ви, Асунта, и нищо на света не може да ме застави да се откажа от тази любов, да се откажа от вас!
— Както обичате! — отвърна девойката, като сви рамене.
— Казвам ви: вие ще бъдете моя!
— Никога!
— Ще видим! — със закана извика младият човек.
— Щом е тъй — каза девойката, — не само не мога да ви обичам, но дори не мога да запазя и уважение към вас. Бог ще ви накаже за вашите замисли, които храните към мен.
— Това не е божия работа! Кажете защо не ме обичате? Искам, трябва да го зная!
— Не ви обичам, Торибио, и никога не мога да ви обичам, защото сте лош човек, защо го живеете и дружите с най-паднали хора, занимавате се със съвсем тъмни дела, измамили сте вече няколко девойки, които са ви повярвали; вие сте пияница и тъй лошо се държите, че дори най-добрите ваши другари ви наричат гуляйджия.
— А-а! Значи всичко ви е известно! И все пак дойдохте на среща с мен!
— Да, защото ви съжалявах и не исках да ви се случи нещастие.
— На мен? — насмешливо попита младият човек.
— Да, на вас! Чичо ми и синовете му не ви обичат, знаете го, защото ви забраниха да се скитате край нашето ранчо. Ако ви заварят тук, кръв ще се лее…
— Чия? Тяхната или моята? — все тъй насмешливо продължи младежът.
— Виждам, че наистина сте зъл и лош човек! — отвърна младата девойка. — Сбогом!
— Не, тъй лесно няма да ви пусна! — зашепна той, като тури ръка на рамото й.
Девойката го отблъсна.
— Мислите ли, че със сила ще ме задържите тук?
— Защо не?
— Махнете се! — викна тя. — Вие се забравяте, сеньор! Пуснете ме да си налея вода и без това доста се забавих с вас.
— Не, няма да си вървите! Имам още да ви говоря! — закани й се той, като й препречи пътя.
— Не искам повече да ви слушам, сбогом!
— А пък аз ви казвам, че ще останете и няма да мръднете оттук.
— Не, няма да остана!
— Но ако аз искам?
— Аз пък не искам! Торибио, може би не съм съвсем самичка тук, както си мислите.
— Все едно ми е, но пак ви казвам, няма да ви пусна.
— Ще видим — чу се зад гърба му груб глас и в същото време една тежка ръка се стовари върху рамото му.
Младият човек трепна от изненада и побледнял изведнъж, се обърна назад.
Зад гърба му стояха трима мъже с пушки при нозе. Най-възрастният от тях, почти старец, снажен и Плещест като Херкулес, стоеше по-близко от другите, сложил ръка върху рамото на Торибио.
Но и Торибио не напразно бе наречен Калаверас; той се отличаваше с безумна смелост, за миг се опомни и като скръсти ръце на гърдите, гордо и надменно отхвърли глава назад.
— Аха, прекрасната Асунта си има и пазачи!
— Млък! Нито дума повече! — строго заповяда старецът. — За това веднага ще си поприказваме. — И като се обърна към младата девойка, любезно добави: — Хайде у дома, дете, тук нямаш повече работа!
— Мили чичо! — замоли тя шепнешком.
— Казах, върви си у дома, Асунта! — отвърна старецът, като посочи с ръка пътеката, която водеше към ранчото.
Девойката мълчаливо се подчини, а четиримата мъже безмълвно я съпроводиха с очи. Когато вратата на къщата се затвори след нея, старикът се обърна към Торибио и каза:
— Е, сега двамата да си поговорим, млади човече! — Тоест не двамата, а четиримата; вие сте трима срещу един! — насмешливо забеляза Торибио.
— Е, щом искаш, нека и четиримата, защото дойдохме тук да ти дадем заслуженото.
— Заслуженото! Ха, ха! — изсмя се Торибио. — Престъпно ли е да обичаш Асунта?
— Да, престъпно е, когато човек е свързан вече с друга жена и подло я е зарязал, след като я е измамил и опозорил.
— Лъжа е! — сърдито крясна Торибио. — Да, лъжа е, аз обичам само Асунта!
— Съветвам те, момко, да не произнасяш пред мен името на племенницата ми, още повече като знаеш, че тя не те обича!
— Откъде можете да го знаете? — дръзко извика той.
— Не, момко, не можеш ни излъга! Повече от час те слушахме и чухме всяка дума от вашия разговор! — обади се един от младите хора, който стоеше по-назад.
— Ти мълчи, Рафаел, аз говоря с него — строго заповяда старецът. — Казах ти по-рано — обърна се той към Торибио — да не си посмял да се навърташ край дома ми, но ти престъпи тази забрана. Толкова по-зле за теб!
— Слушайте, пазете се и вие! — викна младият човек. — Когато ме нападнат, и аз умея да се браня — и като отскочи крачка назад, за миг свали пушката си.
— О, не бързай, момко! Несръчно се браниш. Какво ще направиш? По-добре дай ми пушката си.
— Опитай се да я вземеш!
Още недорекъл това, пушката му, улучена от куршум, падна от ръцете му; бе стрелял най-големият син на стареца, Рафаел.
— Сполучи, поздравявам те — обърна се към него старикът. — Е, ще се предадеш ли? — попита той Торибио.
— Как, искате да ме заколите като овца ли? — рязко попита той.
— За убийство дума не може да става. Колкото и виновен да си, не искам твоя живот.
— Тогава какво искате от мен?
— Предай се!
— За нищо на света…
— А, щом е тъй…
За миг и двамата синове се хвърлиха върху Торибио, но смелият млад човек, без да дочака нападението
