Съдиите постояха още един час на поляната пред изгорелия дом, после забиха сред димящите развалини един висок стълб, донесен нарочно за тая цел, и на него заковаха голяма дъска, на която бе написано с едри и четливи букви следното:
„Осъденият по закона на Линч Хуан Педросо, убиец, крадец, подпалвач и измамник, бе изгорен жив в това ранчо: такъв е законът на възмездието — око за око, зъб за зъб.“
Понеже съдиите нямаха друга работа тук, метнаха се на конете и за миг изчезнаха в тъмната гора.
Тази страшна екзекуция извика страх и ужас в цялата страна.
Никой не можа да посочи точно кой я приведе в изпълнение, но всеки се досещаше кои бяха хората. Обаче никой не смееше да спомене имената им.
Доня Мартина, която се настани у дъщеря си, не можа нищо да научи за страшната участ на своя мъж и умря в дълбока старост, щастлива и доволна, заобиколена от своите внуци.
След седем-осем месеца от тая страшна екзекуция генерал дон Рафаел Кастильо, сериозно ранен при едно от смелите си нападения, които особено му допадаха, дойде на почивка в своето ранчо при моста на лианите.
Брат му, полковник дон Лоп, пристигна заедно с него. Скоро бе отпразнувана сватбата на доня Асунта с дон Рафаел с небивал блясък и тържественост.
Църквата в Пало Мулатос се оказа твърде тясна, за да побере хората не само от селото, но и дошлите от най-отдалечените краища. Всеки смяташе за свой свещен дълг да присъства на венчавката на прославения генерал, желаейки с това да поднесе нему и на семейството му своята почит и признателност за неговото добро държание с всекиго и да подчертае почитта, с която той се ползва пред всички.
Сега ще кажем още няколко думи. Дон Лоп, произведен също генерал и избран за член на Конгреса на републиката, решително се отказа от брака и умря ерген, ощастливен, както някога предрече, с децата на брат си, с когото не се раздели до края на живота си.
В днешно време Кастильо е едно от най-влиятелните и уважавани семейства в цяло Мексико. То отдавна се пресели от горите на Тихоокеанското крайбрежие в околностите на град Мексико. Дори самите потомци на това семейство не знаят, че техният славен род произхожда от скромен контрабандист, който е прекарал цял живот в тъмните и девствени гори на Сан Блас.
Тук исках да опиша жестоките, зверски нрави на тая полудива страна, които постепенно започват да изчезват. Дали съм успял в това — не зная.
Информация за текста
© Ст. Флоров, превод от френски
Gustave Aimard
Сканиране: Светослав Иванов, 2008
Разпознаване и редакция: crecre, 2008
Публикация
Гюстав Емар. Съкровището на мексиканските императори
Изд. „Детелина 6“, 1992
Второ издание
Превел от френски Ст. Флоров
Под общата редакция на Пелин Пелинов
Редактор Димитър Стефанов
Консултант по испанските имена и термини Мария Арабаджиева
Художник Георги Гаделев
Технически редактор Димитър Матеев
Коректор Мила Караиванова
Цена 16,96 лв
Печат — Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
ISBN 954-8043-04-1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7952]
Последна редакция: 2008-05-25 22:56:15
1
Сарапе — наметало (исп.) — бел. ред.
2
Унция — стара испанска златна монета — бел. ред.
3
Тортилас — питки
4
Леона — лъвица (исп) — бел. ред
5
Пасиендеро — притежател на имение.
6
Кемада — голо място, опожарена гора (исп.) — бел. ред.
7
Маладитос — проклетници (исп.) — бел. ред.
8
Хакали — колиби (исп) — бел. ред.
9
Вакеро — кравари, говедари.
