— С какъв дяволски занаят се занимавате, майстор Петерман? По какъв странен път ходите, за да навестите приятелите си, и какви поздрави им носите?

Този субект, когото Безследни бе нарекъл с името Петерман и който се бе появил внезапно по такъв необикновен начин, беше нещо невъзможно, нелогично, марионетка, палячо, нехранимайко от Нюрнберг; той имаше малка глава, кръгла като ябълка, със сиви и разноцветни очи, без чело, с изпъкнали скули, нос, извит над разтегната до ушите уста, заострена брадичка, повдиганата към носа, нямаше брада, само няколко мръсножълтеникави косъма, които стигаха до веждите, торсът му беше къс, краката и ръцете, несъразмерно дълги, при вървеж му придаваха вид на огромен дългокрак паяк, вдигнал се на задните си лапи. Усмихнатото му лице изразяваше лукаво добродушие, но когато го обземеше силно вълнение, тази маска падаше внезапно и тогава чертите му придобиваха ужасно злодейски израз.

Най-страшните бандити на саваните се плашеха от този човек заради вродената му злост, заради жестокостта и коварството му; той беше мерзавец, който не се боеше ни от Бога, ни от закона, и всички трепереха от него. Говореше се, че бил родом от Щетин, главен град на Померания в Прусия, където извършил такива ужасни престъпления, че бил осъден в родината си на доживотен затвор. Как е успял да избяга и да се прехвърли в Америка, никой не знаеше! Но едно беше сигурно: че след като прекарал само няколко месеца във Вашингтон, бил принуден да се укрие в пустинята, за да не бъде линчуван. Бяха му прикачили прякора Койота; никога едно име не е подхождало толкова, защото той беше хиена, чудовище.

Без да престава да говори и да го притиска с коляното си, Безследни на бърза ръка му взе оръжието и преобърна джобовете му, чието съдържание захвърли надалеч; по някаква интуиция запази само един мазен портфейл, натъпкан с книжа. Койота, отначало много смутен от оказания му груб прием, почти веднага възвърна хладнокръвието си.

— Аха! — каза той, подхилвайки се. — Значи вие сте пират, приятелю? Трябваше да ми го кажете веднага, лесно щяхме да се разберем.

— Съмнявам се — отвърна иронично ловецът. — Аз съм горски скитник, майсторе, ловя безразборно всякакви диви зверове, и четирикраки, и двукраки. Вие сам се убедихте в това.

— А, така ли? Значи знаехте, че съм тук?

— Напълно, майсторе Койот.

— Знаеш, че тия, които ме наричат така, рискуват кожата си.

Бандитът сбърчи вежди. Безследни повдигна презрително рамене и не отговори.

— Какво искаш от мен в края на краищата? — продължи германецът, опитвайки се скришом да се привдигне.

— Аз ли? — рече ловецът. — Абсолютно нищо не искам от теб.

— Тогава защо притисна гърдите ми с коляно и допря камата до гърлото ми?

— Ти по-добре от мен знаеш защо. Уверявам те, ако не мируваш, ще те убия като бясно куче.

— А, така ли? Още дълго ли ще ме душите така? — кресна Койота ядно.

— Само туй ли било, майсторе? Уморява ли ви това положение? — каза ловецът с престорено съжаление.

— Чисто и просто не мога да трая повече.

— Тогава ще изпълня желанието ви.

Със сръчност, сила и бързина, които смаяха бандита, Безследни издърпа към себе си реатата, спусна я на земята и си послужи с нея, за да овърже здраво пирата, който мигновено бе обездвижен напълно.

— Ето, готово! — каза ловецът, смеейки се.

— Проклетник!… — извика бандитът в безпомощен гняв. — Ах, ако не беше ме пипнал така коварно!…

— Хайде де! — каза Безследни, оправяйки спокойно измачканите си дрехи. — Та вие не сте толкова страшен, колкото се представяте!

— Ах, да мога някога да си отмъстя! — каза пиратът, скърцайки със зъби.

— Ей Богу, колко сте очарователен! — рече Безследни. — Падате от небето, нахвърляте се върху мен като вълк, за да ме убиете, и искате да си отмъстите за неуспеха на засадата, която ми устроихте? Вие сте глупак, драги.

— Хм! Какво още ще има?

— Ще има — отвърна ловецът все тъй шеговито — превръзка на устата, за да не дърдорите като баба. Откровено казано, вие говорите прекалено много, а това ме отегчава.

— Превръзка за моята уста? Но…

Безследни върза на устата му една кърпа и така внезапно прекъсна изречението му наполовина.

— А сега ме изслушайте и не ме заплашвайте с поглед, предупреждавам ви, така няма да постигнете нищо. Вие поискахте да ме убиете, без да ме познавате — устроихте ми коварна засада. Аз имах право да ви убия като гаден койот, но не поисках това, аз съм честен горски скитник, не убивам, нападам врага си открито, независимо дали е човек или звяр, и се бия храбро с него. Вие сте бандит, който не признава ни Бог, ни закон, ще приложа спрямо вас закона на линча, око за око, зъб за зъб, няма да ви убия, хладнокръвното убийство ме отвращава, ще ви оставя без оръжие, без провизии и без огън в пустинята, ще ви оставя да умрете, това е последната възможност, която ви давам. Ако Бог, чиято доброта е неизчерпаема, се смили над вас и ви спаси, този суров урок може би ще ви вкара в правия път, което желая, без да се надявам — вие винаги сте злоупотребявал със силата си, аз ви правя по-слаб от дете, като връзвам ръцете и краката ви и запушвам устата ви.

Изведнъж крясък на бухал наруши тишината. Той прозвуча трикратно.

Ловецът трепна, очевидно този крясък беше сигнал.

— Бях забравил — промърмори канадецът, — така ще бъде по-добре, той ще ми каже какво да правя.

Внезапно той захвърли на земята бандита, когото вече бе сложил напряко върху гърба на Негро, уви с дебело вълнено одеяло главата на пленника си, за да не може да вижда и да чува. После отговори на дадения му сигнал, като на свой ред изкряска като бухал.

Почти веднага се чу бърз галоп на препускащи с все сила коне, появиха се трима ездачи, чиито тъмни силуети се очертаха в нощта, и се спряха пред лагера на ловеца, който бе побързал да хвърли последен поглед на вечерята. Яденето беше готово, Безследни потри радостно ръце.

II

Първата грижа на пристигналите беше да разседлаят конете си и да ги разтриват енергично в продължение на почти десет минути. Клетите животни изпускаха пара и се задъхваха от умора. Когато задишаха по-леко и запръхтяха с протегнати шии и щръкнали уши, пътниците им дадоха зоб, върху който те веднага се нахвърлиха с радост.

Тогава ездачите насядаха около огъня на бизонски черепи, които Безследни бе приготвил нарочно за тази цел, за да им служат за седалки.

— Закъсняхте с повече от един час, господин полковник — каза ловецът на тоя от тримата странници, който изглеждате не началник на другите, а най-издигнат в обществената йерархия. — Да не би да ви се е случило нещо неприятно по пътя?

— Да, нападнаха ни внезапно седмина-осмина разбойници, които неочаквано ни препречиха пътя, но нашият приятел Синият облак ни отърва от тези нехранимайковци без кръвопролитие.

— Метисите са кучета — каза индианският вожд презрително, — Синият облак е сахем5 сред своя народ.

— Да, да, като са ви видели — каза през смях ловецът, — сигурно са били неприятно изненадани.

— Команчите са господари на пустинята — изрече вождът гордо. — Кой би посмял да им се възпротиви?

— Право казвате, вожде, но става късно и навярно сте много гладни, да не чакаме повече — каза Безследни.

И се обърна към третия пътник, който веднага след разтриването на конете се бе заловил да построи хакал6.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату