Не е вярно, завчера бях тук, никъде не съм излизал от стаята, всички сте свидетели, и сестра Люси

ме храни с просена каша със сос…

ПРОХОРОВ

Нищо не значи това. Нали предния ден успя, без да излизаш, да учредиш електронен шпионаж върху басейна на Ледовития океан, л… смачкано?! Материалите от предварителното следствие не може да лъжат. Я помисли бе, животно, въобрази си, че не си адмирал, а страница от материалите на предварителното следствие — щеше ли да можеш да излъжеш?

МИХАЛИЧ

Ни… никога.

ПРОХОРОВ

Така, сега сме в клуба на знаещите: какво? къде? кога? защо? Колко вървят днеска Курилските острови? Итуруп срещу шише андроповка4 на изплащане? Кунашир — почти без пари…

Михалич напразно се мъчи да измучи нещо за оправдание.

Не стига това, ами същият боцман е имал намерението да продаде на ЦРУ картата на алкохолните точки на Съветския съюз. И покрай нея — да разфасова синеоката ни сестра Белорусия и да я пласира на диктатора на Камерун Миша Соколов…

СТАСИК (пак курсира покрай тях)

Да, няма да го галим с перце за тия работи. Предлагам да му смъкнем гащите и да гръмнем с мортирата…

ПРОХОРОВ

Стоп. Не съм свършил. Това мичманско псе е било замислило и друго: при положение, че вече не е имал какво да продава — за една седмица е пропил и ума, и честта, и съвестта си — бил е намислил да продаде отвъд океана единствените ни два оцелели национални бисера: балета ни и родното ни метро. Сделката вече е била уговорена, обаче този двуличник прави малка грешка с клиентите си от Манхатън. Слиза с единия от тях в метрото, за да вдигне цената — а простакът бизнесмен решава, че го водят в балета. А когато го водят в балета…

Всеобщо възмущение

Пашка! Комсомол! Махай тоя чаршаф, не бой се де, днеска не съдим тебе. Изкажи се, другарю!…

ПАШКА

Много ясно: отде наде държавата ни ще трябва дори да го лекува безплатно? Според мен да го дадем на Витенка да го излапа!…

Одобрителни, възгласи. Всички се обръщат към Витя. Но той, без да спира да се усмихва и да се гали по тумбака, кима отрицателно с розовата си глава.

ПРОХОРОВ

Моли се, Михалич! Последен път се молиш, адмирале!

МИХАЛИЧ (навежда глава колкото може и бързо-бързо дърдори)

За Москва и за мира не е страшно да умра, Москва е наша столица, на столици, соколица, в Кремъл да идеш — ум да видиш, с ленинската наука — към разум и сполука, пръв в света е СССР — на комунизма инженер, Москва стои от векове — страшилище за врагове…

ПРОХОРОВ

Тъй-тъй-тъй-тъй…

МИХАЛИЧ (продължава разтреперан)

Прочута е навред в света Москва със свойта красота нито в празник, нито в делник не забравяй, че си челник, подвиг да извършиш днес е въпрос на дълг и чест, идейно твърдите бойци са в боя първи храбреци…

ПРОХОРОВ

Достатъчно, мичман! Блестящ молитвослов. Според мен трябва да го разтворим в някой химически реактив, та до довечера да стане само на протоплазма…Обаче защо ни е още протоплазма в стаята, и без това сме затънали в нея до гуша. По-добре военен съд. Коля, обършете си лигите. Как мислите, Коля, много ли протоплазма имаме в стаята?

КОЛЯ

Страшно много. Не издържам вече…

ПРОХОРОВ

Ясно. Военен съд. Естествено, че е жалък сега този антипартиен ръководител, този антидържавен деец. Този антинароден герой, този ветеран на три контрареволюции — той е безпомощен посерко, ние разбираме, не е лесно да се издържаш със скромните подаяния на ФБР… Но и дърдоренето, и молитвите му са познатите гримаси на извечннте ни врагове. Извечните гримаси на познатите ни врагове. Вражеската извечност на гримасьорите ни. (Крачи вдъхновено.) Значи така, антикремълските мечтатели разчитат на снизхождението ни. Но ние живеем в сурови времена и по-добре по-рядко да употребяваме думи от типа „снизхождение“. Със смъртта можем да си бием майтап само по време на война, в мирно време майтап със смъртта не бива. Военен съд. В името на народа боцман Михалич, този ядрен манияк с будьоновка и злобно пентагонско псе се осъжда на доживотно обесване. И условно на заточение във всички руски затвори целокупно!

Почти масови аплодисмента.

А засега — поради липса на инвентар — го вържете по-стегнато за кревата. Да си обмисля последната дума.

Альоха и Пашка повалят Михалич на леглото и го връзват с чаршафи, и кърпи така, че изобщо ди не може да помръдне.

ЛЮСИ (нахълтва в стаята, привлечена от пъшкането на палачите и оглушителното ръмжене на жертвата)

Какво става тук, момчета? Я го оставете на мира. Всеки ден само ще ми се съдите. Къде беше свободното легло? (Отваря шкафа, вади чисти чаршафи и бодро ги хвърля върху един незастлан дюшек.) Почва визитацията.

АЛЬОХА (хваща полекичка миниатюрната Люси за раменете, пъчи тумбак, пули гноясали очи, танцува сладострастно до нея, а после пее коронната си песен, като първо се думка по шкембето и тръска глава.)

Ах, дълго-дълго ще сънувам

таз болница за алтави

и дваж по-дълго ще сънувам

задника ти палав.

ПРОХОРОВ

Альоха! Припева!

АЛЬОХА

Альоха, я хвани китарата!

Ей богу — ще си взема рижава жена!

Альоха-ха, хвани китарата,

ей богу, ще си взема рижава жена!

Пум! Пум! Пум! (Дъни се по корема.)

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×