Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Ей богу, честно,

честно, честно,

ще си взема рижава жена!

Пум! Пум! Пум!

Разкопча се тя до голо

и запретна се отдолу,

и насмалко да ми секне

дъх-дъх-дъх-дъх-дъх-дъхът.

Мичманът повръща в трюма,

боцманът не казва дума!

Хо-хо-хо-хо!

ПРОХОРОВ

Припева, Альоха!

АЛЬОХА

Ал-льох-ха-ха, хвани китарата,

обаче хич те няма тоя път!

Пум-пум-пум-пум!

Да си я хваща, неговата вяра —

а аз… (хили се) А аз…

Аз честно, честно,

ама много честно…

Люси пръхти, не й е за пръв път, тръгва към вратата. И едва не се сблъсква с влизащия Гуревич. Той е с жълт халат като всички_, _косата му е мокра. По лицето му не личи, че е бит, но по всичко останло личи идеално и всички разбират: Боренка и санитарят от банята…

ЛЮСИ

Ах, ето ви и вас… Леглото ви е първото отляво, застелете го, ще ви помогна, ако има нещо…

ГУРЕВИЧ (вбесен)

Сам! Сам! Изчезвай, маце!…

Люси изчезва. Песента временно спира. Гуревич мачка чаршафите на топка, запокитва ги в ъгъла на кревата, после гледа надясно: розовият Витя го наблюдава с апетит, гали се по корема все по-умилно и се облизва, от време на време се обръща към възглавницата си, за да потисне някакъв разбираем само за него смях. Гуревич го гледа близо половин минута, после не издържа. Обръща се към съседа си отляво: стегнатият като вързоп Михалич още шепне нещо, лицето му е отпаднало, окаяно. Стасик се е навел над него.

СТАСИК

В този миг всички гробари на социализма по целия свят се изповядват и причестяват… Ти защо се опъваш, дядка?…

ПРОХОРОВ (на Стасик)

Шт, чеденце! Остави ни да си поприказваме с човека…

СТАСИК

Не-не, трябва му минутка самовглъбяване… Не познавате Изтока… Гмуркаш се… значи… или те гмуркат, но разбираш: завинаги отмират времената, когато те е нямало-къпят те, следователно съществуваш… Когато наложницата на китайския император се къпе в басейна на сплетените орхидеи — точно така се казва — Басейн на сплетените орхидеи, — пускат вътре дванадесет есенции и седемнадесет аромата…

КОЛЯ (застава зад него)

…но който подир туй се облича в жълто одеяло, без да е познал истината и самоограничението — той е недостоен за жълтото одеяло. Можеш ли да ми разясниш тази дхарма?!…

ПРОХОРОВ

Що не си я натикаш в… тая дхарма!… Човекът тъкмо излиза пречукан от банята. Разкарай се с тия дхарми! Давай нататък, Стас…

СТАСИК

И ето — излизам от банята с орхидеите, подминавам всичките дхармени зали (хвърля поглед към идиота Коля), влизам от басейна в Залата на благовонията, а от Залата на благовонията в Залата на

песнопенията. И тези, които срещам по пътя си, ми казват: „Недей ходи в манговата горичка, о, Благословени.“ А аз отивам и виждам и говоря с три девойки, едната луннолунна, а другата иай-пасторална, с венче от жълтурчета естествено. Пък третата изобщо не я гледам и тръгвам от Залата на песнопенията към манговата горичка.

ПРОХОРОВ

Хайде, хайде, Стас, изчезвай в твойта шибана мангова горичка, дай да си побъбрим с евреина. (На Гуревич.) Защо са те прибрали, как те викат?

ГУРЕВИЧ

Гуревич.

ПРОХОРОВ

Бе то си личи, че си Гуревич… Май си по тая част, а?… (Прави изразителен жест, че пие.)

ГУРЕВИЧ

Ами… в известен смисъл…

ПРОХОРОВ

Знам си аз. А бе някои евреи много обичат да поркат, да ви кажа, особено за сметка на арабските народи. Обаче номерът не е там. Щом се весне евреин — и вече няма мира, братче, почват пагубните сюжети. Дядо ми, бог да го прости, ми разправяше — а бе тъпкана била с елени гората, с кошути ли беше, с кво ли — не можеш да се разминеш. И цялото езеро гъмжи от бели лебеди, а на брега цъфти ро-до-ден- дрон. И тогава значи на село пристига някакъв доктор Густав… Не съм съвсем сигурен, че е бил Густав, ама че е бил чифутин, гарантирам. И какво става? — не го казвам аз, дядо ми го казва. Преди да дойде тоя Густав, имало толкова зайци, че сами ти се навирали в краката, буквално се пързаляш по тях и падаш… И нб — отначало изчезват всички зайци, после кошутите — не че ги е стрелял, самички си изчезнали. (На Альоха.) Я викни Вова дъртака.

Идва Вова. Гледа първо Витя, после Михалич, притреперва, чака гаден номер.

Вова, ти нали си селянин. Можеш ли да си представиш, че… че растеш на брега на езерото… и ти викат Рододендрон. А на отсрещния бряг клечи чифутин и те гледа…

ВОВА

Не, не мога да си го представя… как така ще раста…

ПРОХОРОВ

Бе майната му на рододендрона. Представи си сега, Вова, че си бяла лебедица и клечиш на брега на езерото, а срещу тебе клечи чифутин и те гледа страшно внимателно…

ВОВА

Не. Не мога бяла лебедица, трудно ми е да си го представя. Мога, мога да си представя, че съм ято бели лебеди…

ПРОХОРОВ

Браво, Вова, ти си ято бели лебеди на брега на езерото, а срещу тебе…

ВОВА

И аз се разхвърчавам, ясно де… на всички страни… страх ме е.