върховете на хълмовете и по клоните на дърветата. Сега чакат водата да спадне.
— А Брендиг няма ли да затъне на същото място? — попита Гарион.
— Брендиг заобиколи тази долина — увери го Поулгара и седна до друг от мангалите с чаша чай в ръка. — Трябва да пристигне тук след няколко дни. — Тя погледна към Вела и добави: — Този чай е наистина прекрасен.
— Благодаря, лейди Поулгара — отвърна тъмнокосата танцьорка. Очите й се спряха върху бакъреночервеникавите къдрици на Се’Недра, блеснали под златистата светлина на свещите, и тя въздъхна със завист. — Ако имах такава коса, Ярблек би могъл да ме продаде на двойна цена.
— Бих се съгласил и на двойно по-малко от сегашната — измърмори Ярблек. — Стига да избегна ударите с нож.
— Не бъди глупав като малко дете, Ярблек — обърна се към него тя. — В действителност не съм те наранила толкова лошо.
— Но кръв течеше от мен, а не от тебе.
— Упражняваш ли ругатните си, Вела? — попита Белдин.
Тя му показа майсторството си — съвсем изчерпателно.
— Напредваш — поздрави я вълшебникът.
През следващите два дни войниците на Гарион натрупаха още барикади по укрепената с отломки защитна линия, ограждаща северната част на града. Така последователите на култа не можеха да нахлуят в контролираната от риванския крал територия при новите си контраатаки. Гарион и приятелите му наблюдаваха работата на войската от втория етаж на къщата, която бяха превърнали в щаб.
— Онзи, който командва неприятелите ни, изглежда, няма много добри познания по военна стратегия — отбеляза Ярблек; — Въобще не си направи труда да укрепи своята част. Така щеше да ни попречи да навлезем в останалата част от града.
Барак се намръщи.
— Знаеш ли, Ярблек, имаш право. Това трябваше да бъде първият му ход, след като ние завзехме цялата северна част на Реон. — Може би е твърде самоуверен и въобще не си помисля, че можем да превземем още сгради в неговата част — предположи Лелдорин.
— Или е така, или пък поставя клопки зад гърба ни, където не можем да го видим — добави Дурник.
— Това също е възможно — съгласи се Барак. — Дори много повече от възможно. Може би трябва да направим план каква стратегия ще използваме преди да започваме нова атака.
— Преди да мислим за планове, трябва да разберем точно какви клопки ни поставя Улфгар — намеси се Джевълин.
Силк въздъхна и направи кисела гримаса.
— Добре. Ще отида да погледна, щом се стъмни.
— Всъщност аз не предлагах това, Келдар.
— Разбира се, че не.
— Въпреки това идеята ти е много добра. Радвам се, че ти хрумна такава мисъл.
Малко след полунощ Силк се върна в просторната, осветена от пламъците на огъня стая в щаба на Гарион.
— Вън е много неприятна нощ — отбеляза дребничкият драснианец. Той трепереше и потриваше ръцете си една в друга. След това прекоси стаята и застана пред огъня.
— Е, готвят ли ни някакви изненади? — попита Барак и надигна една медна халба.
— О, да — отвърна Силк. — Издигат стени и затварят с тях улиците на няколко къщи от нашата, защитна линия. Освен това ги строят точно зад ъглите. Така човек не може да ги види преди да се озове точно пред тях.
— И си мислят, че не виждаме стрелците и бъчвите врящ катран по всички къщи наоколо? — попита мрачно Барак.
— Вероятно — Силк сви рамене. — Имате ли още пиво? Измръзнах до кости.
— Ще трябва да поработим по този въпрос — размишляваше гласно Джевълин.
— Ех, че късмет! — рече кисело Барак и пак отиде до бъчвичката с пиво. — Мразя да се бия в градовете. Дай ми едно хубаво открито поле и съм готов за бой по всяко време.
— Но плячката е тъкмо в градовете — изтъкна Ярблек.
— Ти само за това ли мислиш?
— Ние живеем на този свят, за да извличаме печалба от сраженията, приятелю — отвърна мършавият надрак и сви рамене.
— Приказваш точно като Силк.
— Зная. Затова станахме съдружници.
Слаб сняг продължи да вали през целия следващ ден. Жителите на Реон организираха още няколко предпазливи атаки срещу защитната линия на Гарион, но в повечето случаи се задоволяваха с това да хвърлят стрели срещу всяка подвижна цел.
Към обяд на следващия ден Еранд внимателно се промъкна през срутената северна стена и отиде в къщата, от която Гарион ръководеше действията на армията си. Момчето влезе задъхано, лицето му преливаше от весело опиянение.
— Вълнуващо е — заяви Еранд.
— Кое? — попита го Гарион.@
— Да се измъкваш от стрелите.
— Леля Поул знае ли, че си тук?
— Не мисля. Исках да видя града и просто дойдох.
— Ще навлечеш неприятности и на двама ни.
Еранд вдигна рамене.
— От една караница няма да ме заболи чак толкова много. Но си помислих, че трябва да знаеш — Хетар е тук или ще бъде след около час. Намира се само на няколко мили на юг.
— Най-после! — възкликна Гарион. — Как разбра?
— Излязох да пояздя. Конят става неспокоен, когато стои дълго време затворен. Изкачихме се на ей онзи голям хълм и видях, че алгарите пристигат.
— Да отидем да ги посрещнем.
— Защо не?
От върха на хълма Гарион и младият му приятел видяха безкрайните вълни на войниците от алгарските родове, заливащи заснежените пусти полета в бърз галоп. Един самотен конник се отдели от първата редица на това море от коне и ездачи и се изкачи до върха на хълма. Дългият черен кичур коса върху темето му се носеше след него, развяван от вятъра.
— Добро утро, Гарион — поздрави го приятелски Хетар и спря коня си. — Надявам се, че си добре.
— В общи линии да — засмя се Гарион.
— Тук, на север, вече имате сняг.
Гарион се огледа с престорено учудване.
— А, имаш право. Дори не бях забелязал.
Друг конник тръгна към върха на хълма. Мъж, загърнат в изтъркано наметало с качулка.
— Къде е леля ти, Гарион? — извика той още отдалече.
— Дядо? — възкликна смаяно Гарион. — Мислех, че си в Мар Терин.
— Вече ходих дотам — изсумтя Белгарат и спря коня си до тях. — Това пътуване се оказа напълно безполезно. Ще ти разкажа по-късно. Какво става тук?
Гарион ги осведоми с няколко изречения за събитията през изминалите няколко седмици.
— Бил си доста зает — отбеляза Хетар.
— Времето тече по-бързо, когато се занимаваш с нещо.
— А Поул в града ли е? — попита го Белгарат.
— Не. Тя, Се’Недра и останалите дами са в лагера, който построихме веднага щом пристигнахме тук. Последователите на култа предприемат контраатаки срещу позициите ни в Реон, затова реших, че не е съвсем безопасно жените да са в града.
