— Откъде е Улфгар? — попита любопитно Лизел и свали яркочервеното си наметало. — Не мога съвсем точно да определя къде е израснал по говора му.
— Може би е така, защото той всъщност не е човек — отвърна Еранд. — Е, поне не съвсем. Спомня си, че е бил някакво животно.
Всички впериха погледи в момчето, а след това се взряха в Улфгар.
В този момент вратата се отвори и влезе гърбавият Белдин. Той понечи да каже нещо, но замълча и се вгледа във вързания пленник. Вълшебникът прекоси непохватно стаята, наведе се, разкъса синьото парче плат и огледа с втренчен поглед лицето на Улфгар.
— Е, куче — заговори той, — какво те е накарало да напуснеш кучешката си колиба?
— Ти! — изстена задъхано Улфгар и лицето му изведнъж пребледня.
— Урвон ще изяде сърцето ти за закуска, когато разбере как си оплескал цялата работа — изрече със задоволство Белдин.
— Познаваш ли този човек? — попита рязко Гарион.
— Познаваме се от много, много време, нали, Харакан?
Пленникът го заплю.
— Виждам, че ще трябва да те научим да се държиш прилично — засмя се Белдин.
— Кой е той? — попита Гарион.
— Казва се Харакан и е малореански гролим — едно от кучетата на Урвон.
В същия миг пленникът внезапно изчезна. Низ от мръсни ругатни се изля от устата на Белдин, след това вълшебникът също се скри от очите им.
— Какво стана? — възкликна Се’Недра. — Къде отидоха?
— Може би Белдин не е толкова умен, колкото предполагах — рече Белгарат. — Не биваше да маха превръзката от очите му. Нашият пленник се пренесе извън сградата.
— Ти можеш ли да го направиш? — попита недоверчиво Гарион. — Искам да кажа — можеш ли да го сториш, когато очите ти са вързани и не виждаш нищо?
— Това е много, много опасно, но Харакан, изглежда, е бил отчаян. Белдин го преследва.
— Ще го хване, нали?
— Трудно е да се каже.
— Все още има въпроси, на които искам да получа отговор.
— Аз мога да ти дам отговорите, Белгарион — намеси се Еранд невъзмутимо.
— Искаш да кажеш, че все още знаеш какво има в съзнанието му, въпреки че той вече не е тук?
Бранд кимна утвърдително.
— Защо не започнеш отначало, Еранд? — предложи Поулгара.
— Добре. Този Харакан — предполагам, че това е истинското му име — е дошъл тук, защото господарят му — онзи, когото Белдин нарече Урвон — го е изпратил, за да е сигурен, че Белгарион и Се’Недра няма да имат деца. Харакан дошъл тук, в Реон, и установил контрол над култа към Мечката. Отначало раздухвал всякакви слухове срещу Се’Недра, надявайки се, че ще успее да принуди Гарион да я изостави и да се ожени за друга жена. След това, като разбрал, че тя ще има дете, изпратил наемен убиец да отнеме живота й. Това не стана, разбира се, и Харакан започнал да се отчайва. Ужасно се е страхувал от онова, което Урвон щял да направи с него, ако се провали. Веднъж се опитал и да добие власт над съзнанието на Се’Недра, докато кралицата спяла. Целта му била да я принуди да удуши бебето си, но някой — не му е известно кой — се намесил и го спрял.
— Беше Поледра — измърмори Гарион. — Бях там онази нощ.
— Тогава ли му е хрумнало да убие Бранд и да стовари вината върху крал Анхег? — попита генерал Брендиг.
Еранд се намръщи.
— Убийството на Бранд е било случайност — отвърна той. — Според това, което разбрах от Харакан, Бранд просто случайно е бил наблизо и заварил последователите на култа в коридора. Те тъкмо се готвели да извършат онова, за което в действителност Харакан ги е изпратил в Рива.
— И какво е било то? — попита Се’Недра.
— Отивали са към кралските покои, за да убият теб и бебето.
Лицето й пребледня.
— А след това е трябвало да се самоубият. Тъкмо това трябвало да подпали война между Белгарион и крал Анхег. Както и да е, нещо се объркало. Бранд бил убит вместо теб и принц Геран; ние открихме, че култът към Мечката е отговорен за престъплението, а не Анхег. Харакан не посмял да се върне при Урвон и да му признае, че се е провалил. Тогава Зандрамас отвлякъл бебето ти и избягал от Острова на ветровете с него. Харакан не могъл да тръгне по следите му, защото когато разбрал за това, Белгарион вече напредвал към Реон. Бил хванат като в капан тук, а Зандрамас се измъквал с твоето бебе.
— Онзи нийсански кораб! — възкликна Кайл. — Зандрамас е откраднал сина ти, Белгарион. След това е отплавал на юг, а всички ние останахме тук, в пустошта на Драсния.
— Какво ще кажеш за разказа на онзи черекски последовател на култа, който чухме след отвличането? — попита Брин.
— Последователите на култа към Мечката обикновено не са особено умни — отвърна Кайл. — Не мисля, че Зандрамас е срещнал големи трудности, убеждавайки онези череки, че отвличането е било заповядано от Харакан. Те са повярвали охотно на всички безсмислици, че принцът ще бъде отгледан от култа и един ден ще предяви претенции към трона на Рива. Всичко това са просто безумни глупости, но те са им повярвали.
— Тъкмо затова са изоставени на брега — отбеляза Гарион. — Зандрамас е знаел, че ще заловим поне един от тях и ще чуем предварително подготвената история. Тя ни изпрати тук в Реон, докато злодеят е отплавал на юг със сина ми.
— Изглежда, всички сме били подведени много хитро — рече Джевълин, който подреждаше някакви пергаменти върху една полирана маса. — И Харакан, и всички ние.
— Ние също можем да бъдем умни — намеси се Белгарат. — Зандрамас не разбира, че Кълбото на Алдур може да проследи дирята на Геран. Ако се движим достатъчно бързо, ще успеем да настигнем този хитрец и да го изненадаме.
„То няма да успее да открие къде е отишъл злодеят по вода“ — обади се сухият глас в съзнанието на Гарион.
„Какво?“
„Кълбото на Алдур не може да проследи дирята на сина ти по вода. Земята винаги остава на едно и също място водата постоянно се движи — тласкана от ветрове, приливи, отливи и така нататък.“
„Сигурен ли си?“
Но гласът вече беше заглъхнал.
— Има една непреодолима пречка, дядо — заговори Гарион. — Кълбото не може да открива дирята във вода.
— Откъде знаеш?
Гарион потупа челото си.
— Той току-що ми каза.
— Това усложнява нещата.
— Не особено — противопостави се Силк. — Има съвсем малко места по земята, където един нийсански кораб може да пусне котва, без да бъде претърсен от кила до знамето на главната мачта. Повечето владетели не желаят в кралствата им да бъдат вкарвани отрови и опиати. Зандрамас със сигурност не би желал да влезе в някое пристанище и властите да го заловят с наследника на риванския престол на борда.
— По брега на Арендия има много скрити заливчета — каза Лелдорин.
Силк поклати глава.
— Не мисля така — рече замислено той. — Смятам, че корабът просто е останал в морето. Сигурен съм, че Зандрамас е искал да се махне колкото е възможно по-надалеч от алорнските кралства, при това колкото се може по-бързо. Ако хитростта, с която ни прати в Реон, не бе свършила работа, Гарион щеше да нареди всички хора и кораби на Запада да търсят сина му.
