— Жената каза ли коя е? — обърна се тихо Белгарат към дъщеря си.

— Не — отвърна тя. — Каза само, че трябва да разговаря с теб и с Гарион.

— Казва се Кайрадис — обади се Еранд.

— Познаваш ли я? — попита Гарион.

— Срещнахме се веднъж в Долината на Алдур. Тя искаше да разбере нещо за мен. Затова дойде там и разговаряхме.

— И какво точно искаше да разбере?

— Не ми каза.

— А ти не я ли попита?

— Мисля, че ако бе пожелала да узная, щеше сама да ми го каже.

— Ще говоря с теб, древни Белгарат — заговори пророчицата с тих, ясен глас. — И с теб също, Белгарион.

Двамата мъже се приближиха към нея.

— Позволено ми е да остана тук съвсем кратко време, за да ви разкрия някои истини. Първо, знайте, че вашите мисии са все още неизпълнени. Необходимостта повелява да се състои още една среща между Детето на Светлината и Детето на Мрака. Запомнете добре думите ми — тази среща ще бъде последна и тъкмо на нея ще бъде направен окончателният избор между Светлината и Мрака.

— И къде ще се състои тази среща, Кайрадис? — попита Белгарат напрегнато.

— Тя ще стане в присъствието на Сардион на мястото, което вече не съществува.

— И къде се намира то?

— Пътят към това страшно място е скрит в загадките — древните предсказания, древни. Трябва да го търсиш там. — Пророчицата обърна лице към Гарион като понечи да протегне нежната си ръка към него. — Твоето сърце кърви, Белгарион — продължи тя с глас, пропит със силно съчувствие. — Защото твоят син е в ръцете на Зандрамас, Детето на Мрака. Твой дълг е да попречиш на Зандрамас да достигне Сардион, защото звездите и гласовете на земята твърдят, че силата на Мрака е в Сардион, точно както силата на светлината е съсредоточена в Кълбото на Алдур. Ако се случи така, че Зандрамас стигне до Камъка на Мрака с младенеца, Мракът ще ликува и победният му триумф ще продължи навеки.

— Бебето ми добре ли е? — попита Се’Недра. Лицето й бе пребледняло, в очите й се четеше ужасен страх.

— Детето е на сигурно място и се чувства добре, Се’Недра — отвърна Кайрадис. — Зандрамас ще го пази от всякакво зло — не защото го обича, а по необходимост. — Лицето на пророчицата изведнъж стана неподвижно. — Но ти трябва да събереш всичките си сили и да бъдеш непреклонна — продължи тя. — Ако се случи така, че няма начин да попречите на Зандрамас да стигне до Сардион с твоя невръстен син, ти, Се’Недра, или твоят съпруг Гарион трябва да убиете детето.

— Да го убием? — възкликна Се’Недра. — Никога!

— Тогава Мракът ще победи — каза простичко Кайрадис и отново се обърна към Гарион. — Времето ми изтича — продължи тя. — Вслушай се внимателно в думите ми. Изборът на твоите спътници, които ще ти помогнат да изпълниш задачата си, трябва да се ръководи от Необходимостта, а не от личните ти предпочитания. Ако направиш погрешен избор, ще претърпиш поражение: Зандрамас ще те победи. Твоят син ще остане завинаги загубен за теб и светът няма да бъде повече такъв, какъвто го познаваш.

Лицето на Гарион бе мрачно.

— Продължавай — каза лаконично той. — Кажи ми всичко, което трябва да науча. — Думите й, че при някакви обстоятелства или той, или Се’Недра трябва да убият собственото си дете, внезапно го изпълниха с гняв.

— Ще напуснеш това място, Белгарион, придружен от древния Белгарат и неговата почитана дъщеря Поулгара. Трябва да вземеш със себе си Носителя на Кълбото на Алдур и своята съпруга.

— Но това е нелепо! — избухна той. — Няма да изложа нито Се’Недра, нито Еранд на такава опасност.

— Тогава задачата ти със сигурност ще завърши с крах.

Той я погледна безпомощно.

— С теб трябва да дойдат Водача и Човека с двата живота; както и още един, когото ще ти разкрия допълнително. По-късно към теб по различно време ще се присъединят другите ти спътници — Жената- ловец, Мъжът, който не е човек, Празния и Жената, която наблюдава.

— Брътвежи, типични за всички прорицатели! — измърмори гневно Белдин.

— Думите не са мои, любезни Белдин — отговори му тя. — Това са имена, изписани от звездите — те са посочени и в пророчествата. Случайните светски имена, с които са нарекли тези хора в деня на раждането им, нямат никакво значение в неподвластното на времето царство на двете Необходимости, борещи се помежду си в центъра на всичко съществуващо на света в миналото, в настоящето и бъдещето. Всеки един от спътниците има определена задача. Всеки трябва да я изпълни до срещата, която неминуемо ще се състои. В противен случай пророчеството, направлявало стъпките на всички още от сътворението на света, няма да се сбъдне.

— И каква е моята задача, Кайрадис? — хладно попита Поулгара.

— Каквато е била винаги, свята Поулгара. Ти трябва да направляваш и водиш, да се грижиш и защитаваш, защото си майката, тъй както древният Белгарат е бащата. — По устните на момичето с превързаните очи трепна едва доловима усмивка. — Понякога други хора ще ти помагат в твоето търсене, Белгарион — продължи тя. — Но онези, чиито имена споменах, трябва да бъдат с теб по време на решителната среща.

— Ами ние? — попита Барак. — Хетар, Мандорален, Лелдорин и аз?

— Вашите задачи са вече изпълнени, най-страшна мечко. Отговорността за тях вече се е предала на синовете ви. Ако ти, Стрелеца, Повелителя на конете или Рицаря-защитник направите опит да се присъедините към Белгарион в това търсене, вашето присъствие ще стане причина за неговия погром.

— Но това е нелепо! — викна гневно грамадният мъж и от устата му се разхвърчаха слюнки. — Никога няма да изоставя Гарион!

— Този избор не принадлежи на теб. — Пророчицата се обърна отново към Гарион и отпусна длан върху огромната ръка на своя ням защитник. — Това е Тот — представи го тя, след това тялото й се отпусна, сякаш прекършено под тежестта на внезапно връхлетяла я умора. — Той направлява несигурните ми стъпки от деня, в който бях дарена с друго зрение и превързах очите си, за да виждам бъдещето по-добре. Душата ми се раздира от болка, но зная, че той и аз сега трябва да се разделим за известно време. Научила съм го как да ти помага в твоето търсене. Според звездите той се нарича Мълчаливия. Съдбата му е отредила да бъде един от твоите спътници. — Кайрадис започна да трепери, като че ли изтощението й бе станало непоносимо. — Ето и последните ми думи за теб, Белгарион — продължи тя с потрепващ глас. — Твоето търсене ще бъде изпълнено с големи опасности и един от спътниците ти ще изгуби живота си. Затова подготви сърцето си! Когато това нещастие се случи, не бива да се колебаеш, не бива дори да трепнеш, а с още по-голяма упоритост продължавай изпълнението на възложената ти задача.

— Кой? — попита бързо риванският крал. — Кой от тях ще умре?

— Това не бе разкрито пред мен — отвърна пророчицата, след това се изправи с явно усилие. — Не ме забравяй, защото отново ще се срещнем — изрече Кайрадис и изчезна.

— Къде отиде? — възкликна генерал Брендиг.

— В действителност никога не е била тук — отвърна Еранд.

— Това е проекция, Брендиг — намеси се Белгарат. — Но мъжът, Тот — той наистина е тук, човек от плът и кръв. Как успяха да го направят? Знаеш ли това, Еранд?

Еранд сви рамене.

— Не мога да кажа, Белгарат. Но за да го извършат, са били необходими обединените сили на всички пророци от Кел.

— Абсолютни глупости! — избухна гневно Барак и удари по масата с грамадния си юмрук. — Нищо на света не може да ме накара да остана! — Мандорален, Хетар и Лелдорин енергично закимаха в знак на съгласие.

Гарион погледна Поулгара и попита:

— Възможно ли е тя да е излъгала?

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×