че лагерът не се закрива, а се увеличава и разраства. Нашият Барагон получаваше ново помещение, нова зона, на която се издигаха бараки, а следователно и портал, и караулни вишки, и изолатор, и площадка за развод по работните места. На фронтона над арката на лагерния портал беше закован официално приетият лозунг: „Трудът е въпрос на чест, слава, доблест и героизъм“.
Имаше работна сила колкото ти душа иска, бараките бяха построени, но сърцето на началника на ОЛП тъгуваше: нямаше цветна леха, нямаше морава с цветя. Всичко имаше подръка: и трева, и цветя, и морава, и градинско гребло, нямаше само човек, който да може да спретне цветарниците и градинките. А без цветарници и градинки, без лагерна симетрия, какъв ще е този лагер — пък дори и да е третокласен. Барагон беше далече от Магадан, Сусуман, Уст-Нера.
Но и трета класа изисква цветя и симетрия.
Ткачук разпита всички лагерници до последния, посети съседния ОЛП — никъде нямаше човек, който да притежава инженерно образование, техник, който да може да спретне цветарник и градинка без нивелир.
Такъв човек беше Михаил Иванович Новиков. Но Новиков, заради своята обида, не щеше и да чуе. Заповедите на Ткачук вече не бяха заповеди за него.
С безкрайната увереност в това, че арестантът забравя всичко, Ткачук предложи на Новиков да изравни нивото на лагера. Оказа се, че паметта на затворника е доста по-яка, отколкото си мислеше началникът на ОЛП.
Денят за „пускането“ на лагера приближаваше. Никой не можеше да направи цветна леха. Два дни преди откриването Ткачук си стъпи на самолюбието и се обърна към Новиков не със заповед, не със съвет, а с молба.
На молбата на началника на ОЛП Новиков отговори така:
— Не може и дума да става за това да направя нещо в лагера по ваша молба. Но за да помогна, ще ви подскажа едно решение. Помолете вашия фелдшер, нека той ми каже — и всичко ще бъде готово в уречения час.
Целия този разговор със съответните псувни по адрес на Новиков, ми беше предаден от Ткачук. Като прецених ситуацията, аз помолих Новиков да изравни нивото на лагера. Всичко беше направено за някакви си два часа и лагерът сияеше от чистота. Лехите бяха разкопани, цветята посадени, ОЛП отворен.
Новиков си замина от Барагон с най-последния етап преди зимата на петдесет и трета — петдесет и четвърта година.
Преди етапа се видяхме.
— Пожелавам ви да заминете оттук, истински да се освободите, — каза човекът, който сам се беше освободил. — Работите вървят натам, уверявам ви. Какво ли не бих дал да се видя с вас някъде в Минск или в Москва.
— Това са дреболии, Михаил Иванович.
— Не, не са дреболии. Аз съм пророк. Аз предчувствам, предчувствам вашето освобождение!
След три месеца бях в Москва.
Информация за текста
© Варлам Шаламов
© 2010 Татяна Ваксберг, превод от руски
Варлам Шаламов
Рива-Роччи,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Фондация „Комунитас“
Съставителство, редакция и предговор: Едвин Сугарев
Преводачи: Александър Талаков, Татяна Ваксберг
Художник на корицата: Красимир Апостолов
Предпечат и корекции: П. Трифонова
Формат: 70/100/16, печатни коли: 34,5
Печат: Полиграфически комбинат - София
ISBN 978-954-9992-06-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16783]
Последна редакция: 2010-07-13 21:30:00
1
Политически затворници, чиято „вина“ може да се сведе до абревиатура — например КРТД (контрареволюционна троцкистка дейност) или АСА (антисъветска агитация). — Б.пр.
2
Михаил Байдеман (1839–1887) — руски революционер, участник в движението на Гарибалди. През 1861 г. влиза нелегално в Русия, за да се бори със самодържавието. Арестуван, прекарва дните си в килия без съд и присъда, наричан е „тайнственият затворник“. — Б.ред.
3
По името на италианския лекар Рива-Рочи (1863–1937), улеснил измерването на кръвното налягане чрез по-различно използване на апарата, изобретен през 1881 г.
