направо непоправим!
РОЗОВАТА ВАЗА В ХОЛА
Бях си у дома и ритах топка и изведнъж — бам! — счупих розовата ваза в хола.
Мама дотича веднага, а аз се разплаках.
— Никола! — каза мама. — Знаеш, че у дома не бива да се рита топка! Виж какво си направил: счупил си розовата ваза в хола! Баща ти много държеше на тази ваза. Като си дойде, ще му признаеш какво си направил, той ще те накаже и нека това да ти е за урок!
Мама събра парчетата от вазата, които се търкаляха по килима, и отиде в кухнята. Аз продължих да плача, защото татко щеше да разбере за вазата и щеше да стане гадно.
Татко се върна от работа, седна в креслото си, разтвори вестника и се зачете. Мама ме извика в кухнята и ме попита:
— Е? Каза ли на татко си какво си направил? — Няма пък аз да му кажа! — отвърнах аз и здравата се разплаках.
— А, Никола, това не ми харесва — рече мама. — Човек трябва да бъде смел. Вече си голямо момче; иди в хола и признай всичко на татко!
Е, ама наистина всеки път, като ми кажат, че съм станал голямо момче, си имам неприятности! Обаче мама явно не се шегуваше и аз отидох в хола.
— Татко … — казах аз.
— М-м-м? — каза татко, без да вдига поглед от вестника си.
— Счупих розовата ваза в хола — избърборих аз и нещо ми се събра в гърлото.
— Ммм? — отвърна татко. — Добре, мойто момче, иди да си играеш.
Върнах се много доволен в кухнята, а мама ме попита:
— Каза ли на татко си?
— Да, мамо.
— И какво ти отвърна той? — попита мама.
— Каза ми, че това е добре, мойто момче, и да отида да си играя — отвърнах аз.
Това обаче хич не се хареса на мама. „Я гледай ти!“ — каза тя и отиде в хола.
— Тъй, значи — каза мама. — Значи, така възпитаваш детето?
Татко много учудено вдигна глава от вестника.
— Какво казваш? — попита той.
— А, моля ти се, няма какво да ми се правиш на чиста вода ненапита — каза мама. — Има си хас, много по-удобно е да си четеш вестника, а аз да се оправям с дисциплината!
— Наистина — каза татко — бих желал да си чета вестника, обаче в тая къща такова нещо, изглежда, е невъзможно!
— Ами да, на господина удобства му дай! Дай му пантофите и вестника, а аз нека върша цялата черна работа! — извика мама. — После ще се чудиш защо синът ти е излязъл от правия път!
— Хубаво де — извика татко, — какво искаш да направя? Да се хвърля да бия детето още от вратата?
— Ти си един безотговорен човек — каза мама, хич не те е грижа за семейството ти!
— Ха сега де! — извика татко. — Аз се трепя като луд, търпя отвратителното държане на началника си, лишавам се от най-простите удоволствия, само и само вие двамата с Никола да живеете като хората …
— Казвала съм ти да не говориш за пари пред детето! — каза мама.
— В тая къща искат да ме подлудят! — извика татко. — Аз ще взема мерки, да-да! Дума да не става!
— Майка ми ме предупреждаваше — рече мама. — Как не я послушах!
— Хайде сега пък майка ти! Чудех се как тъй още не е станало дума за майка ти! — рече татко.
— Да оставиш майка ми на мира! — извика мама — Забранявам ти да говориш за майка ми!
— Че да не би аз да … — отвърна татко и на вратата се звънна.
Беше нашият съсед господин Бледюр.
— Идвам да ти предложа да поиграем на дама — каза той на татко.
— Тъкмо навреме идвате, господин Бледюр — каза мама. — Отсъдете сам: нали един баща трябва активно да участвува във възпитанието на сина си?
— Че той откъде ще знае? Нали няма деца! — каза татко.
— Това нищо не значи — каза мама, — и зъболекарите никога не ги болят зъбите, а пак са си зъболекари!
— Това пък отде го измисли, че зъболекарите не ги болят зъбите? — рече татко. — Я не ме разсмивай!
И се разсмя.
— Видяхте ли, видяхте ли, господин Бледюр? Подиграва ми се! — извика мама. — Вместо да се заеме със сина си, прави се на много остроумен! Какви се вижда това, господин Бледюр?
— Това с дамата май няма да го бъде — каза господин Бледюр. — Аз си тръгвам.
— А, не — каза мама. — Вие сам се намесихте в този разговор, ще останете до края!
— Дума да не става — рече татко. — Тоя тъпак никой не го е викал, няма какво да си пъха гагата. Да изчезва!
— Слушайте … — каза господин Бледюр.
— Ама, разбира се, всички мъже сте такива! — каза мама. — Държите се един за друг! Я по-добре си вървете в къщи, какво подслушвате по чуждите врати!
— Значи, дамата ще бъде някой друг ден — каза господин Бледюр. — Лека нощ. Довиждане, Никола!
И господин Бледюр си отиде.
Аз не обичам татко и мама да се карат, обаче много обичам да се сдобряват. И тоя път така стана. Мама се разплака, татко се стресна и каза: „Стига де, стига де, стига …“ После целуна мама и каза, че е същински дръвник, а мама каза, че не е била права. Татко отвърна, че той не е бил прав и се разсмяха, и се целунаха, после целунаха и мен и ми казаха, че това е било на смях, а мама добави, че ще изпържи картофки.
Вечерята беше екстра, всички бяхме много ухилени. После татко каза:
— Знаеш ли, скъпа, струва ми се, че не постъпихме красиво с онзи добряк Бледюр. Ще му звънна да пием по едно кафе и да поиграем на дама.
Като дойде, господин Бледюр беше малко нащрек.
— Да не почнете пак да се карате? — каза той. Татко и мама се разсмяха, хванаха го за ръцете и го отведоха в хола. Татко сложи дамата на малката масичка, мама донесе кафетата и на мен също ми дадоха бучка захар, топната в кафето.
После татко вдигна глава, доби учуден вид и каза:
— Я виж ти! … Розовата ваза защо не е в хола?
ЩЕ СЕ БИЕМ В МЕЖДУЧАСИЕТО
— Ти си лъжец — рекох аз на Жофроа.
— Я повтори — отвърна Жофроа.
— Ти си лъжец — повторих аз.
— Тъй ли? — попита ме той.
— Тъй — отвърнах аз и би звънецът за края на междучасието.
— Добре — каза Жофроа, докато се построявахме в редица, — следващото междучасие ще се бием.
— Дадено — рекох аз.
На мен такива работи няма какво да ми ги повтарят, ама ха.
— Тишина в редиците! — викна Бульона, а пък той ни е възпитател; с него шега не бива.
Имахме час по география. Алсест, който седи до мен, ми каза, че през междучасието ще ми държи
