куртката, докато се бия с Жофроа. Каза ми също да удрям по брадата, като боксьорите по телевизията.
— Не — рече Йодес, който седи зад нас, — трябва да удря по носа; целиш носа и бам — печелиш.
— Глупости говориш — каза Рюфюс, а той седи до Йодес, — при Жофроа не вървят шамарите.
— А бе, тъпак, виждал ли си боксьори да си удрят шамари? — попита Мексан, който седеше наблизо и прати бележка на Жоашен, понеже Жоашен искаше да разбере за какво става дума, обаче нямаше как да ни чуе от мястото си.
За съжаление бележката мина през Анян, пък той нали е любимец на учителката, вдигна ръка и каза:
— Госпожице, предадоха ми бележка! Учителката се намръщи здравата и поиска Анян да и занесе бележката, така че Анян гордо отиде при нея. Учителката прочете бележката и каза:
— Доколкото разбирам, двама от вас ще се бият през междучасието. Не зная кои са те и не искам да зная. Предупреждавам ви обаче, че ще говоря с вашия възпитател господин Дюбон след междучасието и размирниците ще получат най-строго наказание. Алсест да излезе на дъската.
Алсест излезе и го изпитаха за реките. Не отговори добре, понеже той знаеше само за Сена, дето прави сума ти завои, и за Нива, тъй като миналата година беше там през ваканцията. Всички приятели с нетърпение чакаха да дойде междучасието и спореха помежду си. Дори се наложи учителката да чукне по катедрата с линийката си. Клотер тъкмо беше заспал, сметна, че това е за него и самичък отиде в ъгъла. На мен ми беше гадно, понеже, ако учителката ме накаже, в къщи ще си имам неприятности, а и трябваше да се простя с шоколадовия крем за вечеря. Пък и кой знае? Току-виж ме изключили — това вече щеше да бъде много страшно; на мама ще й стане адски мъчно, татко ще каже, че на моята възраст е бил пример за другарчетата си, но за какво се трепят да ми осигурят прилично образование, че няма да завърша добре и няма скоро да ме пуснат на кино. Нещо ми се беше насъбрало в гърлото, звънецът за междучасието би, погледнах Жофроа к видях, че той също не бърза да слезе на двора.
Долу всички приятели ни чакаха, а Мексан каза:
— Да отидем в дъното на двора, там никой няма да ни пречи.
Жофроа и аз тръгнахме след другите, а Клотер каза на Анян:
— Ти се махай! Обаждач такъв!
— И аз искам да гледам! — каза Анян.
После добави, че ако не му дадат да гледа, ще отиде веднага да съобщи на Бульона, тогава никой няма да може да се бие и така ни се и пада.
— Е, голяма работа, нека гледа — каза Рюфюс. — В края на краищата Жофроа и Никола тъй или иначе ще ги накажат; така че е все едно дали Анян ще предупреди учителката сега или после.
— Ще ни накажат, ама ако се бием — каза Жофроа. — За последен път, Никола, държиш л-и на това, което каза?
— Разбира се, че държи, ама ха! — викна Алсест.
— Има си хас! — каза Мексан.
— Добре, хайде — каза Йодес, — аз ще бъда съдия.
— Съдия ли? — каза Рюфюс. — Ти направо ме разсмиваш. Защо ти да си съдия, а не някой друг?
— Дай да побързаме — каза Жоашен, — няма сега да се бием за това. Междучасието вече свършва.
— Ще прощаваш — рече Жофроа, — обаче съдията е важно нещо. Аз отказвам да се бия, ако нямам свестен съдия.
— Точно така — съгласих се аз. — Жофроа е прав.
— Хубаво де, хубаво — каза Рюфюс, — аз ще ви бъда съдия.
Това вече никак не се хареса на Йодес. Той каза, че Рюфюс нищо не разбира от бокс и смята, че боксьорите си удрят шамари.
— Моите шамари не струват по-малко от твоите удари по носа — каза Рюфюс и лепна един шамар на Йодес.
Йодес направо побесня, никога не съм го виждал такъв, почна да се бие с Рюфюс и все искаше да го удари по носа. Рюфюс обаче не стоеше мирен, това още повече ядосваше Йодес и той крещеше, че Рюфюс не е истински приятел.
— Спрете, бе! Спрете! — викаше Алсест. — Междучасието вече свършва!
— Ей, шишко, само тебе ли ще слушаме! — каза Мексан.
Тогава Алсест ме помоли да му подържа кифлата и започна да се бие с Мексан. Това доста ме изненада, понеже Алсест обикновено избягва да се бие, особено когато яде кифла, истината е, че майка му започна да му дава някакво лекарство за отслабване и оттогава Алсест не обича да му казват „шишко“.
Понеже гледах Алсест и Мексан, не мога да кажа защо Жоашен ритна Клотер. Предполагам обаче, че го е ритнал, защото вчера Клотер спечели от Жоашен сума ти топчета.
Във всеки случай приятелите здравата се биеха и беше много щуро. Аз започнах да ям кифлата на Алсест и дадох едно парче на Жофроа. После Бульона пристигна тичешком, разтърва всички, каза, че това е безобразие и че ще ни даде да се разберем, след което отиде и би звънеца.
— Това е — каза Алсест. — Аз какво ви казах? Правихме се, правихме на тарикати и Жофроа и Никола не можаха да се бият.
Когато Бульона разказа на учителката какво е станало, тя се ядоса и наказа целия клас с изключение на Анян, Жофроа и мен. Каза, че всички други били хулиганчета и трябвало да вземат пример от нас.
— Има късмет, че би звънецът — каза ми Жофроа. — Много ми се искаше да се сбия с теб.
— Я не ме разсмивай, лъжец такъв — казах му аз.
— Я повтори! — рече ми той.
— Лъжец такъв! — повторих аз.
— Добре — каза Жофроа, — следващото междучасие ще се бием.
— Дадено — отвърнах аз.
Щото, нали знаете, на мен тия работи няма какво да ми ги повтарят. Ама ха!
КИНГ
Решихме с Алсест, Йодес, Рюфюс, Клотер и останалите да отидем на риболов.
Има една градинка, където често отиваме да играем, а в градинката има едно много щуро езеро. В езерото има попови лъжички. Поповите лъжички са такива едни животни, дето порастват и стават на жаби; това сме го учили в училище. Клотер не знаеше, защото той рядко слуша какво се говори в час, обаче ние му обяснихме.
В къщи взех един празен буркан от конфитюр и отидох в градинката, като внимавах да не ме види пазачът. Пазачът има големи мустаци, бастун и свирка, също като таткото на Рюфюс, който е полицай. Той често ни се кара, защото в градинката са забранени сума ти работи: не бива да ходим по тревата, да се катерим по дърветата, да късаме цветя, да караме колело, да играем футбол, да хвърляме хартийки и да се бием. Но пак е много весело!
Йодес, Рюфюс и Клотер вече бяха на брега на езерото заедно с бурканите си. Алсест дойде последен; обясни, че не могъл да намери празен буркан н се наложило да опразни един. По лицето му имаше още сума ти конфитюр; изглеждаше много доволен.
Понеже пазача го нямаше, почнахме веднага риболова.
Не е лесно да се ловят попови лъжички! Човек трябва да легне по корем на брега, да потопи буркана във водата и да се опита да улови лъжичките, които мърдат и хич дори нямат намерение да влизат в бурканите. Клотер първи хвана попова лъжичка и беше много горд, защото никак не е свикнал да бъде първенец в каквото и да било. Накрая всеки си имаше по една попова лъжичка. Всъщност Алсест не можа да си хване, обаче Рюфюс много го бива, беше уловил две в буркана си и даде по-малката на Алсест.
— Ами сега какво ще ги правим тия попови лъжички? — попита Клотер.
— Е как — рече Рюфюс, — ще си ги занесем у дома, ще ги почакаме да пораснат и да станат жаби и после ще ги караме да се състезават. Много ще бъде гот!
— Пък и жабите са много удобно нещо — каза Йодес, — качват се по една стълбичка и показват какво ще бъде времето за състезанието!
