— Patrick, by God3 — възкликна и харпунистът, — ами къде ли са останалите?
Но всички други въпроси останаха недоизречени от новите възклицания на учудване, когато те се приближиха още повече и не само че действително разпознаха в корабокрушенеца младия ирландец Патрик, а и видяха, че той съвсем не беше коленичил върху някакъв сал или преобърната лодка, а върху мъртъв кашалот, потънал с товара си на една-две педи под водната повърхност. Около лявата му ръка бе навито късото въже на харпун, забит все още в сланината на кашалота. Единствено това го бе задържало върху хлъзгавата кожа на животното. С десницата си бе хванал дръжката на харпуна, чието въже е било прерязано, и я стискаше конвулсивно толкова здраво, че даже когато лодката долетя до него и всички ръце се протегнаха, за да му помогнат да слезе, той не искаше да я пусне.
Нещастникът изглеждаше смъртноблед и не издаваше нито звук. Даже погледът му се плъзгаше по лицата на другарите му с безумно и тъпо изражение, сякаш вече не ги познаваше. Той се изправи сам някак механично, за да се качи в лодката, обаче щом почувствува под краката си сигурните дъски, се строполи в безсъзнание. Беше преживял ужасна нощ и тук ще трябва да се върнем към онзи момент, когато неговата лодка се отдалечи от останалите, за да започне да преследва самотния кит, отделил се от стадото си.
Те гребяха зад кита на разстояние от около петстотин крачки и докато той неколкократно се гмурка, а после отново изплуваше на повърхността, без да заподозре, че зад гърба му го дебне някакъв враг, те непрекъснато скъсяваха преднината му. Но той все повече и повече се отклоняваше от досегашната посока може би защото се канеше да опише широка дъга и да се върне на предишното място, където бяха лудували и другите животни. Обаче той промени и тази посока и ето че докато корабът се отдалечаваше в противоположен на техния курс, което лесно можеше да се забележи от лодката, китът се понесе с вятъра и течението право на запад. Патрик, който, както вече споменахме, беше харпунист, или водач, на четвъртата лодка, нареди да вдигнат ветрилото, тъй като вече имаха попътен вятър и можеха да преследват кита по- бързо и безшумно. Но дали по собствен каприз, или защото въпреки цялата предпазливост на китоловците животното бе надушило преследвачите си, в този момент то усили скоростта си и се понесе по водата толкова бързо, че даже леката лодка с помощта на попътния бриз едва-едва успяваше да скъсява разстоянието. И ето че изведнъж, тъкмо когато след тежка и упорна работа те почти се бяха приближили на разстояние, удобно за хвърляне на харпуна, и кормчията вече стоеше готов със своето „желязо“ в ръка, китът се гмурна и в следващия миг лодката прелетя над мястото, където водите все още неспокойно се люшкаха и въртяха след потъналото чудовище.
— Свали ветрилото! — проехтя незабавната и настоятелна заповед на харпуниста. В следващия миг малката рея се смъкна, лодката бавно продължи пътя си по инерция, изминавайки още известно разстояние, а кормчията, по знак, даден от ирландеца, остана на носа на лодката безмълвен и неподвижен, с вдигнат харпун, готов за хвърляне, в случай че китът отново се покаже. Обаче той самият се съмняваше дали животното ще изплува пак на това място, и поглеждайки въпросително харпуниста, посочи с ръка напред. Но макар и още млад, ирландецът бе вече опитен китоловец. Струваше му се, че начинът, по който китът бе изчезнал във водата, оправдаваше предположението му, че при това внезапно спиране на животното то едва ли щеше да се отдалечи много, преди отново да изскочи на повърхността. Докато отпуснатото ветрило се диплеше от вятъра на мачтата, а харпунистът държеше шкота увит около ръката си, за да не изгубят нито миг, ако се наложеше отново да подновят преследването, греблата отново бяха поставени на местата им и приготвени за всеки случай, а хората внимателно се взираха в бистрата вода с малко несигурната надежда, че може би нейде долу ще зърнат плуващия кит и ще могат да определят посоката, в която се движи.
— Ей там нещо плува! — извика един от хората с полуприглушен изплашен глас. — От долу на горе право към нас!
— Шшшт! — предупреди го ирландецът. — Тихо… тихо! Ще го подплашите! Къде е?
— Ето го! Ето го! — изкрещяха едновременно три-четири гласа и хората грабнаха греблата почти инстинктивно.
— Назад, гребете назад… спасявайте се! — изкрещя в този миг и харпунистът, който, наведен над борда, видя светкавично издигащата се от дълбините светлозеленикава великанска маса. Той твърде добре познаваше опасността, на която бяха изложени, ако при изплуването си колосът закачеше, макар и съвсем леко лодката им. Почти в същата секунда греблата се потопиха във водата и лодката, отхвърлена назад от силния им тласък, едва-що се бе отдалечила от мястото си на една собствена дължина, когато на повърхността с полуотворена грамадна паст изплува великанската сякаш отсечена отпред глава на могъщ кашалот. Едва подал глава, той веднага направи мощен скок встрани и вдигайки високо огромни водни маси от двете си страни, се втурна напред, за да избяга от непознатия предмет, лодката, която несъмнено бе забелязал.
Вдигнал високо харпуна, кормчията бе застанал на носа на лодката съвсем близо пред „планината от сланина“, която всъщност изплува от водата сякаш изпод краката му. Обаче в такава непосредствена близост до страшния противник, който с един удар можеше да ги смаже, ръката на кормчията се разтрепери и той не посмя да хвърли харпуна си по бягащия колос. Ала без да обръща каквото и да било внимание на опасността, мислейки в момента само за лова, за… плячката, намираща се почти в ръцете им, Патрик изкрещя:
— Хвърляй, хвърляй в името на сатаната!… Оставяш го да ти се измъкне изпод носа!
И грабвайки собственото си копие, той с необуздано настървение зачака онзи миг, когато щеше да му се предложи възможността да забие острото желязо зад перката на кашалота. Кормчията продължаваше да се колебае, но за размисъл му оставаха само няколко секунди, защото изпуснеше ли изгодния момент, ставаше много съмнително дали вече подплашеният кашалот някога щеше да се върне. Но ето че ветрилото, вдигнато от ръката на харпуниста, се изду от вятъра, а притиснал здраво кормилното гребло към хълбока си, той бързо изви носа на лодката и пенейки водата, тя полетя след бягащия кашалот. В този миг харпунът изсвистя, запратен от яката ръка на младия англичанин, потъна дълбоко в гърба на животното и здраво се заби в жилавата му сланина. Ветрилото бе свалено светкавично, а греблата хвърлени в лодката, след което кормчията с един-два скока се намери при кърмата и зае поста си при кормилното гребло, правейки място на харпуниста да хвърли копието си и да довърши този Левиатан на морските дълбини. Именно харпунистът е първият офицер в китоловната лодка, а кормчията — вторият. Но в началото на лова двамата бяха разменили местата си или по-скоро все още не ги бяха заели, защото при приближаването на лодката към кита управлението й се предоставя на харпуниста, тъй като то изисква много сигурна и ловка ръка, а кормчията застава отпред с харпун в ръката, за да хвърли пръв „желязото“ по кита и да го „скачи“ с лодката. Забие ли се здраво харпунът в кита, тогава самият харпунист заема място на носа на лодката с истинско копие в ръка (без кука накрая), за да убие животното. Той трябва точно да улучи едно място зад перката, което е малко вдлъбнато и има по-тъмен цвят. Единствено там огромното животно може да бъде смъртно ранено. А междувременно въжето на харпуна, свистейки и димейки, се изнизваше светкавично през открития клюз, направен за тази цел в носа на лодката, която летеше като стрела подир конвулсивно потръпващия кашалот, сменяш, непрекъснато посоката си. На носа на лодката бе застанал вече Патрик с копие в ръка, а хората, започнаха с все сили да навиват въжето, за да притеглят малкия плавателен съд отново на такова разстояние до раненото животно, което да е удобно за смъртоносен удар. Ето че най-сетне се доближиха, Патрик се изви назад и докато опашката на великана шибаше водата съвсем близо до тях и той напрегна сили, за да избегне явната опасност, смъртоносната стомана се заби дълбоко в меката област зад перката му. С победоносен блясък в очите харпунистът светкавично изтръгна копието, за да повтори удара си, но в същия миг, подтиквано от болка и безумна ярост, животното се извърна към тях тъй чевръсто и неочаквано, че кипналите и разпенени води бясно зашибаха страните му.
— Изхвърля кръв, изхвърля кръв! — заликуваха хората, а харпунистът изкрещя:
— Назад!
Но когато кормчията се хвърли с цялата си тежест върху кормилното гребло така, че се надвеси далеч извън лодката, само и само бързо да обърне носа й, и преди още китоловците да успеят да поставят греблата в ключовете им, раздразненият кашалот, който сега виждаше неприятеля тъй близо пред себе си, ги връхлетя с широко отворена паст, изхвърляйки, се от водата с удар на опашката, и без да затваря огромната си паст, той прихвана лодката тъкмо по средата, докато тя извърташе носа си, за да му избяга, стисна я с челюстите си и смачка тънките дъски, сякаш бяха от хартия.
Патрик видя опасността и още в първия миг знаеше какво ги очаква. Въпреки всичко със спокойна,
