— То записва сънищата си — каза Тамара, — всички тези фантазии за Н-дифите, прави карти и така нататък. Много деца си играят така. А и доста възрастни.
— Може би той освен дневника си има и речник на измисления от него език? Но не бива да ги сравняваме с моите бележки.
— Нищо по-лесно, трябва да го открием и да го помолим да ни го даде на заем.
— Да, но той не познава Старите Н-дифи.
— Рамачандра!
— Кажи, скъпа?
— Ти твърдиш, че само защото едно момче записва глупостите си в дневник, Топена, една далечна планета, до Земята са цели тридесет светлинни години, започва да съществува, заедно с растителността си, животните и хората… Заради това момче и дневника му? А какво ще кажеш за някое друго момче от Шенектади или Ню-Делхи?
— Очевидно същото!
— Твоите глупости са много по-лоши от тези на Бил Копмън.
— Защо?
— Времето. И няма място.
— Това е мястото. Това е времето. Цялата Галактика. Целият Космос. Това е безкрайността. Светът е безкраен, кръговете — безконечни. Това е пространството. Мястото за всички мечти и всички желания. Няма никъде край за това. Светове без край!
Неговият глас някак си неволно се отдалечи.
— Бил Копмън мечтае — каза Рамачандра — и Богът танцува. И Боб умира, а ние се любим.
И тя видя точно пред себе си лицето на момчето, късогледо, изпълнено със силен копнеж, което изпълваше света и нямаше път край него, нито дори малка пътечка.
— Ти нали само се шегуваш, Рамачандра? — и цялата се разтрепера.
— Ако това не беше шега, аз не бих могъл да го понеса. Да бъдаш хванат и залепен към някоя чужда мечта, в алтернативен свят… не, не бих могъл, какъвто и да е той.
— Защо да сме хванати? Ние се обаждаме на Анкара, от там изпращат кораб и ако пожелаем, можем да се върнем на Земята. Нищо не се е променило…
— А самата идея, че това е свят на някого? Какво ще стане с нас ако… ако, докато сме още тук, Бил Копмън се събуди? — помълча за миг и продължи. — Веднъж на хиляди години един дух се събужда! — и в гласът му прозвуча тъга.
Тамара се учуди, защо това го направи тъжен, когато тя намираше, че е утешително. И като се замисли, намери и друго утешение.
— Може ли някой да мисли за смъртта? — запита Рамачандра. — Само един го направи — Боб! Може ли някой да мечтае на сън?
Облаците изтъняха и се понесоха тихо на изток, а меката сиво-пепелява светлина се засили.
— Той ми се стори разтревожен в съня си — измърмори Тамара. — Нещо изглежда го бе уплашило. Като че ли, „Обяви ме“, като че ли… Боб плати… Докога?
— Тамара. Тамара. Ти вървиш пред мен, винаги пред мен.
Челото му бе допряно до гърдите й. Тя прокарваше косите му през пръстите си.
— Рамачандра — каза Тамара. — Струва ми се, че искам да си отида в къщи. Искам да бъда далеч от това място. Искам да се върна в реалния свят.
— Ти вървиш първа, аз ще те следвам.
— О, колко се непретенциозен, лъжец и шегаджия, танцьор, ти си толкова непретенциозен, че изобщо не те е грижа. Нали така? Ти дори не си изплашен.
— Повече не — каза той на един дъх, но едва доловимо.
— Откога знаеш за това нещо? Откогато танцува с Бро-Кап и другите, тогава, първия път?
— Не, не! Едва сега, от съня ти! Тази нощ. Ти го видя. А всичко което съм направил, е че ти го казах. Но да, ако искаш да знаеш, аз мога да го кажа, защото винаги съм го знаел. Аз говоря на моя роден език, защото ти ще ме заведеш у дома. Къщата под дърветата зад храма на Шива в преградието на Калкута ли е моят роден дом? Така ли е? Светът, реалния свят, но кой точно? Какво значение има всъщност. Кой е сънувал Земята? Един по-голям мечтател от мен или теб. Но ние също сме мечтатели, Шакти, и светът ще устои докато траят нашите желания.
Информация за текста
© 1979 Урсула Ле Гуин
© 1993 Красномир Крачунов, превод от английски
Ursula K. Le Guin
The Pathways of Desire, 1979
Източник: http://sfbg.us
Издание:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|Не от този свят (Мистична фантастика)]]. 1993. Изд. Неохрон, Пловдив. SF Трилър, №14. Съставители: Николай Странски, Иво Христов.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1664]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46
1
Заб. Произношението е почти еднакво на английски и Н-дифски.
2
fobie a deux — лудост за двама.
