учене на магията, била създадена от мъже и жени от остров Роук около сто и петдесет години след смъртта на Махарион. Възприемайки Ръката като заплаха за хегемонията си, магьосниците — бойни главатари на Уотхорт нападнали Роук и избили почти всички възрастни мъже на острова. Но Ръката вече се била разпростряла и по други острови около Вътрешното море. Под името „Жените на Ръката“, общността оцеляла в продължение на столетия, поддържайки тънка, но здрава мрежа от информация, общение, взаимна защита и учене.
Някъде към 650 г. сестрите Елеал и Яхан от Роук, Медра Откривателя и други хора на Ръката основали на Роук школа, център, където можели да се събират и да споделят познание, да уточняват дисциплини и да упражняват етичен контрол над практикуването на магьосничеството. Заради посредничеството на Ръката по другите острови, славата на тази школа бързо се разраснала. Магьосникът Териел от Хавнър, предусетил, че школата представлява заплаха за безконтролното лично могъщество на чародеите, дошъл с огромна флота, за да я унищожи. Той бил сразен, а флотата му разпръсната. Тази първа победа укрепила славата за ненакърнимостта на Школата на Роук.
Под непрестанно усилващото се влияние на Роук чародейството се оформило в цялостна научна дисциплина и приложението му все повече попадало под контрола на морални и политически цели. Магьосници, обучавани в Школата, отивали по други острови на Архипелага, за да действат срещу военни главатари, пирати и враждуващи благородници, да предотвратяват грабежи, да налагат наказания и примирия, да укрепват граници и да защитават хора, стопанства, села, градове и корабоплаване, докато не се възстановил общественият ред. В ранните години били изпращани, за да наложат мир; после във все по- голяма степен били призовавани да го поддържат. Докато тронът в Хавнър оставал празен, в продължение на над двеста години Школата на Роук служела ефективно като централно управление на Архипелага.
Властта на Върховен маг на Роук била в много отношения съпоставима с тази на краля. Със сигурност Халкел, първият Върховен маг, е бил повлиян от амбиция, арогантност и суетност при учредяването на собствената си авторитетна титла. Но понеже Върховните магове били ограничавани от съдържателното учение и практика на Школата и от бдителността на колегите си, никой след него не е злоупотребявал със своята власт, за да отслаби други и да възвеличи себе си.
Все пак лошата слава, която магията си спечелила през Тъмното време, продължавала да съпътства много от практиките на заклинателите и вещиците. Особени подозрения и злословия будели женските сили, още повече защото те се съчетавали с Древните сили.
Из цяла Землемория винаги са съществували извори, пещери, хълмове, камъни и гори — места на средоточие на сила и святост. Някои от тях будели боязън и почит сред местните обитатели, славата на други се простирала надлъж и шир.
Познаването на тези места и сили било в основата на религията в земите на Каргад. В Архипелага знанието за Древните сили все още било част от дълбоката и обща основа на мисленето и почитта. По всички острови най-прилаганите от вещиците умения като бабуване, знахарство, скотовъдство, напояване, рударство и металургия, заклинания за садене и отглеждане, любовни магии и прочие често привличали или черпели мощ от Древните сили. Но училите на Роук магьосници като цяло започнали да се отнасят с подозрение към старинните практики и престанали да призовават „Силите на Майката“. Само в Палн чародеите съчетали двете практики в една тайнствена, езотерична и смятана за опасна Пелнийска наука.
Въпреки че като всяка сила и те могат да бъдат насочени да служат на злото и на суетната амбиция (както станало с камъка на Теренон в Оскил), Древните сили по природа били святи и предетични. През и след Тъмния век обаче те били оставени на жените и демонизирани от чародеите в Хардийските земи, както и в Каргадските земи от култовете на кралете-жреци и боговете-крале. Така към осми век във Вътрешните земи на Архипелага единствено селски жени поддържали ритуалите и жертвоприношенията по древните светилища. Заради това били презирани и оскърбявани. Магьосниците стоели настрана от такива места. На Роук, центъра на Древните сили в цяла Землемория, за най-значителните проявления на тези сили — Роукската могила и Горската обител — изобщо не се говорело като за такива. Само Повелителите на шарките, които живеели през целия си живот в Дъбравата, служели за връзка на човешките умения и дейности с по-древната земна святост, напомняйки на чародеи и магове, че силата им не е тяхна, а им е дадена в заем.
История на Каргадските земи
Историята на Четирите земи е предимно легендарна и засяга местните борби и примирия на племената, градовете-държави и малките кралства, съставящи от хилядолетия обществото на Каргад.
Робството за много от тези държави е обичайно, както и по-стриктната, отколкото в Архипелага, кастова система и „разделение на труда“ между двата пола.
Религията била обединяващ елемент дори за най-войнствените племена. На Четирите земи съществували стотици „Места на мира“, на които не се допускали никакви битки и вражди. Каргадската религия представлява домашен или общностен култ към Древните сили, хтоничните или земни сили, проявяващи се като духове на мястото. Те били почитани при светилището или при домашни олтари с приношения на цветя, масло, храна, с танци, надбягвания, жертвоприношения, изваяния, песни, музика и тишина. Почитането се извършвало както непреднамерено, така и с ритуали, лично или с участието на цялата общност. Жречество не съществувало — всеки възрастен човек можел да извърши церемониите и да учи децата на това. Тази древна духовна практика се съхранила, макар и неофициално и често пъти скрито, и под по-новите, институционализирани религии на Боговете-близнаци и Бога-крал.
От неизброимите свети дъбрави, пещери, ридове, хълмове, извори и камъни на Четирите земи най- святото място била една пещера и изправените камъни в пустинята Атуан, наречено Гробниците. То било център за поклонничество от най-ранните останали в писмената история времена и кралете Атуан и по- късно Хупун поддържали приют за дошлите да се поклонят.
Преди шест-седем века по островите започнала да се разпространява една небесна религия, възникнала от култа към Боговете-близнаци, първоначално герои от една пустинна сага от Хур-ат-Хур. Към пантеона бил добавен Небесен баща и възникнала жреческа каста, която да извършва ритуалите. Без да потиска култа към Древните сили, жречеството на Боговете-близнаци и Небесния баща започнало да професионализира религията, да организира ритуалите и празненствата, да строи все по-скъпи храмове и да държи под свой контрол публичните церемонии като бракосъчетания, погребения и назначаването на длъжностни лица.
Йерархичният и централистки уклон на тази религия най-напред оказал подкрепа на кралете Хупун на Карего-Ат. Със сила и дипломатически маневри домът Хупун за около столетие успял да завладее или погълне повечето от останалите каргадски кралства, които били над двеста.
Когато (през 440 г. по хардийското летоброене) Ерет-Акбе дошъл да потърси мир между Архипелага и Каргадските земи, носейки Обвързания пръстен като израз на кралската искреност, той пристигнал в Хупун като столица на Каргадската империя и се отнесъл към крал Торег като към владетел.
Но в продължение на няколко десетилетия кралете Хупун били в конфликт с върховния жрец и неговите последователи в Авабат, Свещения град, на петдесет мили от Хупун. Жреците на Близначните богове били в процес на отнемане на властта на кралете и на превръщане на Авабат не само в религиозен, а и в политически център на страната. Посещението на Ерет-Акбе, изглежда, съвпаднало с окончателното изместване на властта от кралете към жреците. Крал Торег го посрещнал с почести, но Върховният жрец Интатин се сразил с него, победил го или го измамил, и за известно време го задържал в плен. Пръстенът, който трябвало да свърже двете кралства, бил строшен.
След тази борба родословието на каргадските крале в Хупун продължило и те били почитани формално, но останали безвластни. Четирите земи се управлявали от Авабат. Върховните жреци на Близначните богове станали жреци-крале.
През 840 г. по архипелагското летоброене единият от двамата жреци-крале отровил другия и се самопровъзгласил за въплъщение на Небесния баща, Бога-крал, който трябвало да бъде почитан приживе. Култът към Близначните богове продължил, както и народният култ към Древните сили; но религиозната и светска власт оттогава преминали в ръцете на Бога-крал, избиран (често при повече или по-малко прикрито насилие) и обожествяван от жреците в Авабат. Четирите земи били обявени за Небесна империя, а
