— Там, в Хавнор, не блестеше тъй ярко — промърмори Чернобрадия, — но показваше вярната посока. Иналкил отговаряше, щом го викнех. Камъкът си знае господаря. А аз познавам крадеца и ще го сразя. Щом може да надвие дракон, значи е могъщ магьосник. Само че аз съм по-могъщ. Знаеш ли защо, ахмако? Защото зная името му!
Колкото по-арогантен ставаше тонът на Чернобрадия, толкова по-тъп и по-тъп, по-безизразен и по- безизразен изглеждаше Бърт; но при тези думи той трепна, затвори уста и загледа архипелагеца.
— Как… го научи? — попита много бавно.
Чернобрадия се ухили, но не отговори.
— С черна магия?
— А как иначе?
Бърт побледня, но нищо не каза.
— Аз съм Господаря на Пендор, ахмако, и ще си върна златото, което моите деди са спечелили, и скъпоценностите, които моите баби са носили, и Зеления камък! Понеже са мои. А ти, след като победя тоя вълшебник и си отида, ще можеш да разправиш всичко на тъпите си съселяни. Почакай тука. Или, ако не те е страх, можеш да дойдеш и да гледаш. Друг път няма да имаш късмета да видиш един велик магьосник в цялата му мощ.
Чернобрадия се обърна и без да поглежда назад, закрачи по хълма към входа на пещерата.
Бърт го последва много бавно. Спря на внушително разстояние от пещерата, седна под една глогина и се втренчи. Човекът от Архипелага беше спрял; скованата му тъмна фигура стоеше самотна и съвършено неподвижна на зелената издутина на хълма пред зиналата паст на пещерата. Изведнъж той вдигна жезъла над главата си и сапфиреният блясък се разля около него, докато той викаше:
— Крадецо, крадецо на съкровището на Пендор, излез!
От пещерата се чу трясък като от счупен фаянс и тя изплю облак прах. Изплашен, Бърт сниши глава. Когато погледна отново, видя, че Чернобрадия все още стои неподвижен, а на входа на пещерата, прашен и чорлав, е застанал господин Подхълмски. Той изглеждаше малък и жалък: както обикновено, палците на краката му — обърнати един към друг, малките му криви крака — в черно трико. Жезъл нямаше. Че той никога не е имал жезъл, помисли си Бърт изведнъж. Г-н Подхълмски заговори.
— Кой си ти? — каза той със слабия си хрипкав глас.
— Аз съм Господаря на Пендор, крадецо. Дойдох да поискам съкровището си!
Г-н Подхълмски бавно смени боята си в розово, както правеше винаги, когато хората се държаха грубо с него. Но след това я смени още веднъж. В жълто. Косата му настръхна, той нададе кашлящ рев — и се превърна в жълт лъв с блестящи бели зъби, скачащ надолу по хълма към Чернобрадия.
Но Чернобрадия вече не беше там. Огромен тигър — с цвят на нощ и светкавица — скочи да посрещне лъва…
Лъвът бе изчезнал. Под пещерата изневиделица израсна висока горичка от черни на зимното слънце дървета. Тигърът застина посред скока си, точно преди да влезе в сянката на дърветата, запали се във въздуха, стана огнен език, който ближеше сухите черни клони…
Но там, гдето стояха дърветата, се появи водопад, изригващ от хълма, арка от сребърна бурлива вода, стоварваща се върху огъня. Ала огънят беше изчезнал…
За миг само пред облещените очи на рибаря се издигаха два хълма — зеленият, който му беше познат, и един нов — голо кафяво хълмче, готово да изпие стремливия водопад. Това отмина тъй бързо, че Бърт примигна, а след като примигна, мигна отново и простена, защото туй, което виждаше сега, беше далеч по- лошо. Там където беше водопадът, кръжеше дракон. Черните криле засенчваха целия хълм, стоманените лапи алчно се протягаха, а от тъмните люспести устни изригваха огън и пара.
Под чудовищното създание стоеше Чернобрадия и се смееше.
— Приеми каквато щеш форма, малки господин Подхълмски! — присмиваше се той, — Аз мога да ти се противопоставя. Само че играта взе да става досадна. Искам да погледам моето съкровище, моя Иналкил. Хайде, голям драконе, малки магьоснико, приеми истинския си вид. Заповядвам ти със силата на истинското ти име — Йевод!
Бърт не можеше да помръдне, не можеше дори да мигне. Той трепереше, независимо дали гледа, или не. Видя как черният дракон увисна във въздуха над Чернобрадия. Видя как огънят близна като с много езици от люспестата уста, как парата блъвна от червените ноздри. Видя как лицето на Чернобрадия стана бяло, бяло като тебешир, а обрамчените с брада устни се разтрепериха.
— Твоето име е Йевод!
— Да — произнесе един силен, хрипкав, съскащ глас. — Моето истинско име е Йевод, а моят истински вид е този вид.
— Но драконът беше убит — на остров Удрат са намерили драконови кости…
— Онова беше друг дракон — рече драконът и сетне се спусна като ястреб с протегнати нокти. И Бърт затвори очи.
Когато ги отвори, небето бе чисто, хълмът — гол, като се изключи едно черно-червено утъпкано петно и няколко бразди от нокти в тревата.
Рибарят Бърт стана и хукна. Той профуча през мерата, разпръсквайки вляво и вдясно овцете, и право надолу по селската улица до къщата на бащата на Палани. Палани беше в градината и плевеше латинките.
— Идвай с мен! — изпъхтя Бърт. Тя зяпна. Той сграбчи ръката и и я повлече след себе си. Тя писна мъничко, но не се противи. Той изтича заедно с нея до пристана, бутна я в рибарската си лодка — „Куини“, развърза фалина, взе греблата и загреба като луд. Последното, което остров Сатинс видя от него и Палани, беше платното на „Куини“, чезнещо към най-близкия остров на запад.
Селяните си мислеха, че никога няма да престанат да говорят как Гуди Гулдовия племенник Бърт откачил и отплавал с учителката същия ден, когато амбулантният търговец Чернобрадия изчезнал безследно, като оставил всичките си пера и мъниста. Но три дни по-късно те престанаха да говорят за това. Имаха други неща за говорене, когато г-н Подхълмски най-сетне излезе от пещерата си.
Г-н Подхълмски бе решил, че след като вече истинското му име не е тайна, спокойно може да остави преструвките. Ходенето беше много по-трудно от летенето и освен това той много, много отдавна не беше си хапвал истински.
Информация за текста
© 1964 Урсула Ле Гуин
© 1997 Кънчо Кожухаров, превод от английски
Ursula K. Le Guin
The Rule of Names, 1964
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|МЕЧЪТ НА ОСМОГЛАВИЯ (МАЙСТОРСКА ФАНТАСТИКА)]]. 1997. Изд. Неохрон, Пловдив; Изд. Орфия, София. Алманах за остросюжетна литература SF Трилър, No.28 Алманах Съставител: Красномир КРАЧУНОВ, Веселин РУНЕВ. Превод: Христо ПОЩАКОВ, Кънчо КОЖУХАРОВ, Вихра МАНОВА, д-р Юлиян СТОЙНОВ, Красномир КРАЧУНОВ. Предпечатна подготовка: А. ДУЛЕВА. Формат: 110?165. Страници: 192. Цена: 35.00 лв [стара цена: 1 100.00 лв.].
Съдържание:
Майсторска фантастика (въведение) — с.3;
SF Трилър се завърна — с.4;
[[521|Топката]], Крис КРИСТОФЪРСЪН / пр. Кънчо КОЖУХАРОВ [указан като превод, всъщност той е автор на този разказ] — с.5;
(въведение), Урсула ЛЕ ГУИН — с.19;
[[1666|Думата за освобождаване]], Урсула ЛЕ ГУИН / пр. Кънчо КОЖУХАРОВ — с.19;
