усмихнатия Ричард. — Запознайте се с Мерилий, Господарю Рал.
Тази жена, която само преди малко бе забивала яростно ножа в тялото на своя мъчител, сега сякаш щеше да потъне в земята от срам. Вместо да поздрави Ричард с думи, се поклони дълбоко.
Ричард се поизправи и се усмихна с онази усмивка, която Калан така обичаше да вижда — усмивка, пълна с най-чиста любов към живота.
— Радвам се да се запознаем, Мерилий. Оуен ни разказа всичко за теб и за това колко много означаваш за него. През цялото време ти беше на челно място в мислите и в сърцето му. Любовта му към теб го накара да действа така, че да промени изцяло своя свят към по-добро.
Мерилий изглеждаше като главозамаяна от всичко, а сега и от тези думи.
— Господарят Рал дойде и направи за всички нас много повече, отколкото да ни дари свободата — каза и Оуен. — Вдъхна ми кураж да дойда и да се боря за теб, да вляза в бой, за да те спася — даде кураж на всички нас да се борим за живота си и за живота на хората, които обичаме.
Сияеща от щастие, Мерилий се приближи и целуна Ричард по бузата.
— Благодаря ви, Господарю Рал. Никога не бях предполагала, че моят Оуен е способен на такива неща.
— Повярвай ми, и ние също имахме някои съмнения в него — каза Кара и го шляпна по гърба. — Но той се справи добре.
— Аз също разбрах колко ценно е това, което е направил, и това, на което сте научили народа ни — каза Мерилий на Ричард.
Ричард се усмихна и на двамата, но повече не можеше да потиска раздиращата кашлица, която напираше в гърлото му. Всеобщото приповдигнато настроение изведнъж помръкна. Хората се струпаха около тях, всеки искаше да му помогне да се изправи. Калан видя, че по брадичката му се стича кръв.
— Ричард! — извика тя. — Не…!
Сложиха го да легне. Той се вкопчи в ръкава на Калан, за да я задържи близко до себе си. Тя мярна сълзи по лицето на Кара.
Изглежда, бе изчерпал и последната искрица оставаща му сила. Не можеше да се отскубне от смъртоносната хватка на отровата и нямаше какво да сторят, за да му помогнат.
— Оуен — пророни той, след като пристъпът на кашлица бе отминал, борейки се за всяка глътка въздух. — Колко далеч е твоят град? — Гласът му бе станал дрезгав.
— Близо е. Няколко часа път, ако побързаме.
— Човекът, който направи отровата и лекарството… е живял там, нали?
— Да. Къщата му е в Бруленик.
— Заведете ме там.
— Разбира се — кимна енергично Оуен, макар думите на Ричард да го озадачиха.
— Побързайте — додаде Ричард и се опита да се изправи, но не можа.
Том излезе пред тълпата, придружаван от Дженсън.
— Донесете прътове! — изкомандва Том. — Също платнище или одеяла. Ще направим носилка. Ще го носим по четирима и ще се сменяме. Ако бягаме, ще стигнем бързо.
Мъжете се втурнаха към бараките, за да намерят нужните материали и да направят носилка.
Шестдесет и пета глава
КАЛАН ПРИПРЯНО СВАЛИ ТЕНЕКИЕНАТА КУТИЙКА от полицата и отвори капачката. Вътре имаше жълтеникав прах. Точно както би трябвало. Тя се наведе и го показа на лежащия на носилката Ричард. Той се пресегна и взе щипка от веществото.
Помириса го. Близна го с език и кимна.
— Съвсем мъничко — прошепна и повдигна ръката си. Калан простря пред него шепата си и Ричард пусна в нея няколко зрънца от прахчето. Останалото изсипа на пода, твърде слаб, за да си направи труда да го върне обратно в кутийката. Калан прибави зрънцата в едно от гърненцата с вряща вода.
В другите запарваха платнени торбички с билки. В паница със зехтин киснеха сушени гъби. По молба на Ричард няколко човека стържеха стръкчета от някакви растения.
— Лобела — пророни Ричард, затворил очи.
— Лобела ли каза? — наведе се над него Оуен.
— Обикновено се съхранява изсушена — кимна Ричард.
Оуен се обърна към поличките и започна да търси. По стената на барачката, където бе приготвял лековитите си отвари човекът, забъркал отровата за Ричард и противоотровата за нея, имаше стотици квадратни чекмедженца. Въпросната барачка се състоеше от едно малко, скромно, сумрачно помещение. Не беше така добре оборудвана, като други билкарници, които бе виждала Калан, но за сметка на това разполагаше с изключително богат асортимент от билки. Най-важното обаче беше, че билкарят беше забъркал противоотровата на същото това място и следователно бе ползвал налични тук съставки.
— Намерих я! — обади се Оуен и показа на Ричард една торбичка. — На етикета пише „лобела“.
— Стрий малко, колкото половинката на големия ти нокът. Отдели влакънцата, а останалото прибави към купата с по-тъмното масло.
Ричард разбираше от билки, но далеч не притежаваше знанията, необходими му да забърка противоотрова, която да неутрализира действието на изпитата отрова.
Но, изглежда, дарбата му го насочваше.
Беше изпаднал в някакъв транс или в безсъзнание — Калан не бе сигурна кое от двете. Дишаше с мъка. Тя не знаеше какво да направи, за да му помогне. Ако не стореха нещо, щеше да умре, и то скоро. Докато лежеше неподвижно на носилката, си почиваше по-удобно, но това нямаше да му помогне да се възстанови.
Макар да стигнаха до Бруленик много бързо, на Калан и се стори цяла вечност.
— Бял равнец — изрецитира Ричард.
— Под каква форма? — наведе се към него Калан.
— Масло.
Калан се разтършува из полиците с малки шишенца. Намери едно, на което пишеше „масло от бял равнец“. Клекна и го подаде на Ричард.
— Колко?
Повдигна едната му ръка и постави шишенцето в нея, обвивайки го с пръстите му, за да може да прецени размера.
— Колко?
— Пълно ли е?
Калан бързо издърпа издялканата дървена запушалка.
— Да.
— Половината — нареди Ричард. — Прибави го към някое от останалите масла.
— Намерих тръпниче — скочи от един стол Дженсън.
— Приготви тинктура.
Калан запуши шишенцето и пак клекна до Ричард.
— А сега?
— Отвара от овча опашка.
— Овча опашка, овча опашка — повтори си тихо Калан, докато се обръщаше да изпълни задачата.
Следвайки инструкциите на Ричард, шест човека варяха, смесваха, стриваха, стържеха, прецеждаха и накисваха. Някои от готовите неща разбъркваха заедно, други отделяха настрана. С напредването на работата многото на брой задачи се комбинираха в няколко конкретни цели.
Ричард махна на Оуен. Той отри ръце в панталоните си и се наведе да чуе инструкциите.
— Студено. Трябва ни нещо студено. Трябва да намерим начин да го изстудим.
Оуен се замисли за момент.
— Недалеч има поток.
Ричард посочи погълнатите от работата хора.
— Изсипи разтворите и прахчетата от тези купички в чайника с вряща вода. Отнеси го на потока и
