— Така де, и аз все това повтарям.
— По-добре дай да пробвам пръв дали се е справила добре — обади се Чейс, докато минаваха покрай украсените с пана стени на Кулата. — Защо да правиш прибързани заключения, преди да знаем дали изобщо става за ядене.
— Фридрих ми помогна — обясни Рейчъл. — И на него му хареса.
— Ще видим — отвърна Чейс.
Рейчъл се обърна към него и размаха черпака.
— Първо трябва да си измиеш ръцете обаче. Видях те как хвърляш един мъртвец от стената. Преди да седнеш на масата и да ядеш, трябва да си измиеш ръцете.
Чейс погледна към Зед откровено отчаяно.
— И като си помислиш, че някъде по света си щъка едно безгрижно момче, което си живее живота и бодро разнася насам-натам някоя умряла жаба, без изобщо да подозира тъжния факт, че някой ден ще бъде съпруг на тази малка госпожица „измий-си-ръцете-преди-ядене“!
Зед се усмихна. Когато Чейс прибра момичето в дома си, за да се грижи за нея като за своя дъщеря, Зед много се зарадва. Рейчъл също и, изглежда, все още беше щастлива от това стечение на обстоятелствата. Беше безкрайно привързана към този човек.
Докато седяха на масата пред веселия огън в камината и Зед вече дояждаше с удоволствие третата си порция яхния, той си помисли, че Кулата никога не му се е струвала по-прекрасно място. И разковничето беше в това, че наред с останалите му приятели, из величествените коридори се разхождаше дете.
Фридрих, изпратен от Ричард да предупреди Зед за надвисналата опасност от атака срещу Кулата, веднага разбра, че е закъснял. И добре, че се сети за Чейс — старият приятел, за когото Ричард му бе разказвал.
Докато Чейс бе по следите на Зед и Ейди, решен да ги спаси, Фридрих се върна в Кулата, за да държи под око похитителите. Изключително бдителен и незабелязан от никоя Сестра, той снабди Чейс и Зед с безценна информация за броя на завоевателите и тяхното ежедневие. После им помогна да си върнат Магьосническата кула.
Зед го харесваше. Не само боравеше изкусно с ножа, но беше и забавна компания. Тъй като беше женен за чародейка, не се притесняваше да разговаря свободно със Зед, за разлика от много хора, които се чувстваха неловко в присъствието на магьосник. Освен това Фридрих бе прекарал целия си живот в Д’Хара и Зед научаваше от него доста неща.
Рейчъл му показа един издялан от дърво ястреб.
— Зед, погледни какво ми направи Фридрих. Не е ли най-прекрасното нещо, което си виждал?
— Наистина — усмихна се Зед.
— Чак пък най-прекрасното! — засмя се Фридрих. — Ако имах малко станиол, щях да ти го позлатя. Така си изкарвах прехраната преди време. — После се облегна назад и се усмихна на себе си: — Преди Господарят Рал да ме направи граничен надзирател.
— Излиза, че сега Кулата е по-уязвима и застрашена от нападатели, които не са подвластни на магията. Мене ме бива да я пазя от хората, родени с дарбата, но не и от онези, които не притежават нито искрица от нея — провлачи замислено Зед, обръщайки се и към двамата мъже.
— Така излиза — кимна Чейс.
— Работата е там, че границата вече не съществува — продължи Зед, — та си мислех, че при цялата тази бъркотия, ако нямате нищо против, защо да не се съгласите да ми помагате да защитаваме Магьосническата кула. Аз изобщо не мога да се сравнявам с хора, обучени да охраняват подобни места. — Зед се наведе напред и се намръщи. — А това е жизненоважно.
Чейс дъвчеше един сухар, опрял лакти на масата, и гледаше Зед.
Накрая замислено обиколи чинията с лъжицата си.
— Наистина би било фатално, ако Джаганг отново изпрати онези хора, родени без дарбата, за да нападнат отново Кулата. — Замисли се. — Ема ще ме разбере.
— Че доведи я тук — сви рамене Зед.
— Да я доведа тук ли? — намръщи се Чейс.
— В Кулата има достатъчно място — посочи наоколо Зед.
— Ами децата? — облегна се назад Чейс. — Не ти трябват всичките ми деца тук, в Кулата, Зед. Ще тичат надолу нагоре, ще играят из залите. Ще луднеш. Освен това — добави, като хвърли намръщен поглед към Рейчъл, — всичките са от грозни по-грозни.
Рейчъл вдигна пред устата си един сухар, за да скрие кикота си.
Зед си припомни звука на детския смях в Кулата, радостните възгласи.
— Е, вярно, може да ми дойдат малко в тежест — съгласи се. — Но нали най-важното е да опазим Кулата. Струва си да се направят някои жертви.
Рейчъл отмести поглед от Чейс към Зед.
— Новата ми сестра, Лий, ще ти донесе Котарак, Зед.
— Ами да! — плесна с ръце Зед. — Не съм го виждал цяла вечност. Лий грижи ли се добре за него?
— О, да! — кимна Рейчъл сериозно. — Всички се грижим добре за Котарак.
— Какво мислиш, Рейчъл? — попита най-накрая Чейс. — Би ли искала да живееш на това прашно и старо място със Зед?
Рейчъл скокна и прегърна крака на Чейс.
— О, да, може ли? Ще бъде знаменито!
— Значи е решено — въздъхна Чейс. — Но ще трябва да се държиш добре и да не вдигаш много шум на Зед.
— Обещавам — каза Рейчъл и се обърна загрижено към магьосника. — А ще трябва ли и мама като нас да пролази онзи тесен тунел, за да дойде до Кулата?
— Не, не. Ще уредим да дойде по нормалния път, както подобава на една дама — засмя се Зед, а после се обърна към Фридрих. — А, ти, граничен надзирателю? Искаш ли да продължиш да изпълняваш волята на Господаря Рал и да останеш да ни помагаш да пазим Кулата?
Фридрих бавно и замислено завъртя дървения ястреб на върха на едното му крило.
— Знаеш ли — добави Зед, — докато чакаш някое страховито нападение, ще намериш в Кулата цели купища остарели позлатени вещи, които отчаяно се нуждаят от поправка. Може би ще размислиш над предложението ми да станеш главен златар на Кулата? Имаме много златни листа. И когато един ден хората се завърнат в Ейдиндрил, ще имаш и постоянни клиенти.
Фридрих бе забил поглед в масата.
— Не знам. Всичко, което ми се случи напоследък, беше много вълнуващо, но откакто жена ми Алтея е мъртва, нищо не може да задържи интереса ми.
— Знам как е. И аз имах жена някога — кимна Зед. — Мисля, че ще ти се отрази добре да се хванеш да вършиш полезна работа.
— Е, добре — усмихна се Фридрих. — Приемам работата, магьоснико.
— Чудесно — обади се Чейс. — Тъкмо ще има кой да ми помага да заключвам непослушни деца в подземието.
Рейчъл се изкикоти. Чейс приглади косата си назад и стана.
— Е, Фридрих, щом ще бъдем надзиратели на Кулата, мисля, че трябва да направим няколко обиколки и да се уверим, че всичко е спокойно. Мястото е доста голямо, та Рикка сигурно би приела малко помощ.
— Само не забравяйте за щитовете — напомни им Зед, докато те се отправяха към вратата.
След като двамата мъже излязоха, Рейчъл подаде на Зед още един сухар, та да си доотопи яхнията. Беше сбърчила малкото си челце в сериозно изражение.
— Докато живеем тук, много ще се стараем да не вдигаме много шум, Зед.
— Знаеш ли, Рейчъл, истината е, че Кулата е просторно място. Съмнявам се, че вие с братята и сестрите ти ще ми пречите, ако решите да си поиграете.
— Сериозно?
Зед извади от джоба си една кожена топка, украсена с избелели сини и розови зигзагообразни линии, и я остави на масата.
Очите на Рейчъл светнаха.
