за нещо толкова важно за теб.
Ричард примигна насреща им. Как е възможно? Отчаяно се опита да си представи дори минимална възможност казаното от тях да е истина. Стисна юмруци.
— Престанете — веднага!
Това бе молба да се вразумят. Не искаше да звучи заплашително, но всъщност прозвуча точно така. Ничи отстъпи. Лицето на Кара изгуби малко от цвета си.
Ричард не успяваше да овладее учестеното си дишане, побеснелия си пулс.
— Не помня сънищата си. — Изгледа ги една по една. — Такъв съм си — още от съвсем малък. Не си спомням нито един сън, който съм сънувал — независимо дали съм бил ранен или просто съм спал. Нито един. Сънищата са нещо безсмислено. Докато Калан не е. Не ми го причинявайте — моля ви. Това с нищо няма да ми помогне, само влошава нещата. Моля ви, ако и се е случило нещо, просто ми кажете.
Явно нещо се беше случило. И те смятат, че не се е възстановил достатъчно, че да понесе страшната вест.
Страхът му се превърна в истински ужас, когато си припомни думите на Ничи, че не може да възкресява мъртвите. Възможно ли е да се опитват да го предпазят от това?
Стисна зъби, за да задържи вика си, за да запази гласа си равен и под контрол.
— Къде е Калан?
Ничи предпазливо сведе глава, сякаш го молеше за прошка.
— Тя съществува във въображението ти, Ричард. Знам, че подобни неща могат да изглеждат много истински, но всъщност не са. Тя е илюзия, родена, докато си бил зле… Това е.
— Не съм си измислил Калан. — Молбата му пак се насочи към Морещицата. — Кара, ти си с нас повече от две години. Била си се с нас, била си се за нас. Още по времето, когато Ничи беше Сестра на мрака и ме доведе тук, в Стария свят, ти направи нужното и защити Калан. Както и тя те е защитавала неведнъж. Двете с нея сте преживели заедно толкова неща, колкото малцина са преживели. Вие станахте приятелки.
Той посочи Агнела и — оръжието, което приличаше на най-обикновена палка от червена кожа и висеше на златна верижка от дясната и китка.
— Дори удостои Калан с честта да носи името Сестра по Агиел.
Кара се изопна, без да каже нито дума.
Признаването на Калан за Сестра по Агиел бе неофициален, но дълбоко тържествен акт, извършен спрямо жена, някога считана за смъртен враг, в знак на почит и доверие.
— Кара, в началото ти беше просто защитник на Господаря Рал, но с течение на времето аз и Калан те приехме за доста повече от това. Ти стана член на нашето семейство.
Кара с готовност и без капка колебание би пожертвала живота си за Ричард. Тя бе не само безскрупулен и жесток, но и безстрашен негов закрилник.
Единственото, от което се страхуваше, бе да не го разочарова.
И сега този страх проблясваше в очите и.
— Благодаря ти, Господарю Рал — отрони след известна пауза, — че си включил и мен в прекрасния си сън.
Кожата на Ричард настръхна, през тялото му премина ледена вълна. Напълно разгромен, допря ръка до челото си и приглади косата си назад. Двете жени не си измисляха някакви небивалици, за да скрият от него лоша новина. Те казваха истината.
Поне онази истина, която виждаха със своите очи. Понякога истината придобиваше качеството да се превръща в кошмар.
Не можеше да разбере какво става, не проумяваше нищо от онова, което се разиграваше пред очите му. След всичко, което бяха преживели заедно с Калан, след всички перипетии, през които бяха преминали, след толкова много време заедно той не можеше да проумее защо двете жени му говорят такива работи.
Но те го правеха.
Макар той да не можеше да прозре мотивите им, очевидно имаше нещо дълбоко не наред. Над него надвисна зловещо предчувствие. Сякаш светът бе обърнат с главата надолу и той не успяваше да натъкми отделните му части.
Трябваше да стори нещо — същото, което се канеше да направи, преди да го нападнат войниците. Може би все още не беше твърде късно.
Трета глава
РИЧАРД КОЛЕНИЧИ край завивките си и започна да тика в раницата си дрехи. Ситният студен дъжд, който ръмеше отвън, явно нямаше никакво намерение да спира скоро, така че той остави дъждобрана си отгоре.
— Какво възнамеряваш да правиш? — попита Ничи.
Той мярна калъп сапун наблизо и го взе.
— Ти как мислиш?
Вече беше загубил предостатъчно време. Няколко дни. Вече нямаше нито секунда за губене. Пъхна в раницата си и сапуна, заедно с пакетчета сушени билки и треви, кесия сушени кайсии, после трескаво сгъна завивката си. Кара прецени, че няма смисъл да задава въпроси и да се опитва да го разубеждава, затова кротко се зае да опакова собствения си багаж.
— Нямах това предвид и много добре го знаеш. — Ничи коленичи край него и го стисна за ръката, за да го накара да я погледне. — Не можеш да си тръгнеш, Ричард. Нужна ти е почивка. Казах ти вече — изгуби много кръв. Все още не си достатъчно силен, за да хукнеш да гониш призраци.
Той преглътна острия отговор, който му беше на езика, и се съсредоточи да завързва стегнато завивката си за раницата.
— Чувствам се отлично — рече след малко, което беше преувеличено, но така или иначе, се чувстваше горе-долу добре.
Ничи бе прекарала няколко дълги дни в изнурителни усилия да спаси живота му. Освен, че се тревожеше за него, беше и изтощена, поради което вероятно не разсъждаваше съвсем ясно. Може би съвкупността от всичките тези фактори създаваше у нея впечатление, че той действа безотговорно.
Но каквито и да бяха причините, все пак би трябвало да му има повече доверие.
Тя настоятелно го стисна за ризата, докато той затягаше и втората връзка.
— Изобщо не осъзнаваш колко слаб си всъщност, Ричард. Излагаш живота си на опасност. Ако искаш организмът ти да се възстанови, трябва да му осигуриш почивка. Изтеклото време не е достатъчно, за да се възвърнат силите ти.
— А колко време има Калан? — Той сграбчи Ничи над лакътя и ядно я придърпа към себе си. — Тя е някъде там и е в беда. Ти не го осъзнаваш, Кара не го осъзнава, но аз го знам. Да не мислиш, че мога да се въргалям в леглото, докато жената, която обичам повече от всичко на света, е в опасност? Ако ти беше в опасност, Ничи, би ли искала да се откажа толкова лесно от теб? Нямаше ли да ти се иска поне да опитам? Нямам представа какво се е объркало, но явно нещо не е наред. Ако съм прав — а е точно така, убеден съм, — изобщо не искам и да мисля за пораженията и да си представям последствията от случилото се.
— Какво имаш предвид?
— Ако ти си права, тогава излиза, че си въобразявам разни неща, родени в сънищата ми. Обаче, ако аз съм правият — и при положение, че двете с Кара не може да страдате от едно и също душевно разстройство, — тогава всичко, което се случва, е причинено от сила, която едва ли е добронамерена. Не мога да си позволя да се мотая и да рискувам всичко, докато се опитвам да те убедя в сериозността на ситуацията. И бездруго вече изгубихме достатъчно време. Залогът е твърде голям.
Думите му буквално стъписаха Ничи и тя не успя да му отговори. Ричард я пусна и се обърна, за да закопчае капака на раницата си. Точно в момента нямаше време да се мъчи да разгадае какво се е случило с Ничи и Кара.
Накрая Ничи все пак проговори.
— Ричард, нима не виждаш какво правиш? Започваш да си измисляш налудничави идеи, само и само да
