Йейтс разкопча кожените ремъци, които придържаха кобура към колана му, и бавно извади своя 9- милиметров „Глок“.
— На пода!
Йейтс постави пистолета на пода и вдигна ръце.
— Отстъпи!
Докато гледаше как синът му сритва пистолета настрани, генералът не можа да се сдържи да не се усмихне.
— Знаеш ли, ние с теб си приличаме много повече, отколкото ти се иска да признаеш!
— Само в мечтите ти, Йейтс! — извика Конрад.
Прекрасно разбираше, че генералът се опитва да печели време, надявайки се, че слънчевата баржа ще се изстреля сама по закодираната й траектория. Но пък и той самият чакаше Серена да открие по-бързо скиптъра на Озирис.
— Иска ми се да науча страшно много неща — обади се Йейтс. — Не само за произхода на човешката цивилизация, но и на самата Вселена. Питал ли си се някога защо толкова исках да отида на Марс?
— За да забиеш знамето на твоята страна и на онази планета и да станеш първият човек, който се е изпикал върху червена пръст!
— Учените наричат този клон от астрономията сравнителна планетология — направи се, че не го е чул Йейтс, и продължи лекцията си. Увереността му като че ли се засилваше, давайки си сметка, че Конрад не се кани да го застреля. — Искат да изучат историята на Слънчевата система и еволюцията на планетите, като сравняват данните, събрани на Земята, Луната и Марс. Проучвайки другите светове, ние всъщност проучваме себе си и научаваме с по-голяма точност къде всъщност ни е мястото.
Конрад не каза нищо. Само наблюдаваше в захлас как изпитото лице на баща му се озарява от неподозирана духовна светлина.
— Столетия наред сме се ръководели от схващанията на египетския астроном Птолемей, който е проповядвал, че Земята е центърът на всичко — продължи генералът. — После се появява Галилео Галилей и поправя грешката. Така ние научаваме, че Слънцето е нашият локален център, около който се въртим както ние, така и другите планети до нас. В психологически план обаче все още си оставаме свързани здраво с идеите на Птолемей. Защо ли? Защото, докато продължаваме да си стоим тук, на Земята, ние де факто се превръщаме в център на всичко, което има значение. За нас. И не изпитваме никаква нужда да ходим на Луната и да съзерцаваме оттам Земята, за да го разберем. И така, пътуването в космоса няма нищо общо с технологичните достижения, а с развитието на човешкия дух и нашия принос за постигането на универсалната промисъл! Космосът е просто метафора за разширението на светогледа, възможностите и свободата!
Конрад вдигна автомата си и отбеляза хладно:
— Очевидно към пропуснал срещата на скаутите, когато си изнасял тази тъпа реч.
Нито едно мускулче по лицето на Йейтс не трепна. Прикова поглед в неговия и изрече бавно:
— Ти искаш да разбереш къде завършва всичко това точно толкова, колкото искам и аз.
— Завършва точно тук, генерале! — изрече нечий глас зад него.
Йейтс се извъртя и зърна Серена, която държеше в ръка скиптъра на Озирис. Конрад веднага забеляза как челюстта му се стяга от гняв.
— Е, сега вече знаеш, че криогенните крипти работят, Йейтс — рече той. — Затова предполагам, че няма да имаш нищо против да влезеш за малко в тази тук! — И посочи към криптата на Озирис.
— А аз смятам, че ти трябва да пуснеш оръжието си, сине.
Йейтс бе плъзнал незабелязано ръка зад гърба си и бе извадил оттам малък пистолет.
— Винаги готови! — усмихна се генералът. — Нали така ни учат скаутите?!
— Застреляй го, Конрад! — извика Серена.
Конрад пристъпи напред, но Йейтс опря пистолета в слепоочието на Серена.
— Не мърдай! — извика той.
Конрад направи още една крачка напред. Йейтс опъна дългата черна коса на Серена толкова силно, че тя извика.
— Сега или никога, сине!
Конрад пристъпи напред за трети път.
— Казах да пуснеш оръжието! — извика генералът и дръпна косата на Серена още по-силно. Конрад бе наясно, че стига да поиска, баща му спокойно може да й прекърши врата за части от секундата.
— Не го слушай, Конрад! — опита се да изкрещи Серена. — Знаеш, че той ще те убие!
Но на Конрад му трябваше единствено да се взре в подплашените й очи, за да си даде сметка, че не може да поема повече рискове и свали дулото на автомата.
— Добро момче! — кимна баща му. — А сега го хвърли!
Той пусна автомата на пода.
— Ти си напълно безнадежден, Конрад — прошепна монахинята.
34.
Баща му внимателно вдигна автомата „Калашников“. Бяха само на няколко стъпки един от друг. Очите на Йейтс блестяха маниакално — нещо, което до този момент бе убягнало на сина му. Приличаше на животно, попаднало в капан, което с готовност би изгризало и собствения си крак само и само да се освободи.
— Знаех си, че няма да ме убиеш — изрече той, като продължаваше да държи здраво косата на Серена. — Аз също нямам подобни намерения. Но ако се наложи, да знаеш, че няма да се поколебая!
— Свали си лапите от нея, Йейтс!
— И това ще стане. След като те поставя на безопасно място и те замразя. Може би когато стигнем там, накъдето сме се запътили, акълът ти най-сетне ще е дошъл!
— Преди да ме замразиш, първо ще трябва да ме убиеш, татко! — извика Конрад.
И се хвърли напред с намерението да избие пистолета от ръката му, но точно в този момент оръжието изгърмя и куршумът се заби в рамото му, запращайки го на пода. Замаян, той сграбчи рамото си. Ръката му подгизна от кръв. Когато вдигна очи, видя, че генералът прави крачка напред, за да го довърши.
— Ще нося много поздрави на Озирис от теб!
Обърна пистолета с ръкохватката напред с намерението да го изпрати в безсъзнание, но Конрад се претърколи по гръб на другото си рамо и стовари и двата си крака върху гърдите му.
Ударът запрати генерала към скиптъра на Озирис, който Серена държеше, при това с такава сила, че тя изпищя. Самият Йейтс изрева от болка, изпусна пистолета и се запрепъва безпомощно напред. Конрад се възползва от момента, събра малкото си останали сили и запрати тялото му в криогенната камера. Затръшна вратата и тя се затвори херметически, изпускайки тънко облаче вледенена пара.
Настъпи пълна тишина. Чуваше се единствено жуженето на енергията на кораба, протичаща през конзоли, стени и подове.
Конрад се опита да се изправи, когато Серена се втурна към него и го прегърна. Едва тогава видя какво е станало с рамото му.
— Но ти кървиш! — изпищя тя.
— Сега ли го разбра?
Момичето откъсна ивица плат от ръкава му, уви го около рамото му и го стегна здраво. Усещайки погледа му върху себе си, тя прошепна:
— Сега, когато имаш всичко, за което си мечтал, може би наистина трябва да тръгнем заедно към залеза.
Конрад не отговори нищо. Обърна се бавно и зърна на пода хвърления скиптър на Озирис. Вдигна го и си даде сметка, че тя е права. Единственото, което като че ли му оставаше, е да остави слънчевата баржа да ги отведе до предварително програмираната си дестинация и така най-сетне да открие тайната на Първото Време.
Вторачи се слисано в Серена и възкликна:
— Ти чуваш ли се какви ги приказваш?!
