— Не познавам порядките на диваците — заяви Фърн — и не желая да чувам за тях. Ако искате да видите къщата на Конър, последвайте ме. Ако искате да си седите тук и да си говорите за някакви туземци от страни, за които никога не съм чувала, можете да се върнете обратно в града.
Тя заби пети в хълбоците на коня си и се понесе напред. Беше бърз, дребен кон, по-подходящ за работа, отколкото за дълги преходи в прерията, но на гърба му тя се чувстваше по-удобно отколкото върху някой голям звяр като Бустър.
Изненада се, когато Медисън се изравни с нея почти мигновено.
— Май че не обичате твърде много чужденците.
Забележката му я накара да си спомни болезнено за повърхностното си образование. Бе успяла да научи възможно най-много, но бе сигурна, че той знаеше повече от нея по всички въпроси. Това я накара да се почувства още по-застрашена. И по-ядосана.
— Не се съмнявам, че знаете повече от мен за чужденците, особено пък за варварите, така че ще оставя вие да решите дали ги одобрявам или не.
— Но как бих могъл да направя това, след като не знам нищо за вас? — отвърна той. — Единственото, което знам, е, че може би одобрявате кастрирането на мъже.
— Винаги ли говорите за такива ужасни неща? — запита тя, като се извъртя на седлото.
— Аз не бих насочил ножа си към тези нещастни бикове — отбеляза Медисън. — Безцеремонността, с която заговорихте за това, бе толкова коравосърдечна. Мислех си, че дори и в Канзас жените притежават онази чувствителност на сърцето, онази нежност на духа, която…
— Нищо подобно не сте си помислили — прекъсна го Фърн и зави към него. — Вие просто търсехте начин да ме раздразните.
— Изглежда съм успял.
— Това поне е сигурно — отговори тя и отново насочи коня си към пътя. — Ако искате да ви заведа до къщата на Копър, млъкнете и яздете.
Тя се впусна в галоп, но само след няколко мига Медисън отново бе до нея.
— Не трябва да бягате от мен — каза той.
За момент й се стори, че долавя нотка на извинение в гласа му. Но това бе невъзможно. Хората като него никога и за нищо не се извиняваха.
— Не бягах, но вие ме ядосахте.
— Това няма да се повтори. Така ли изглежда прерията ви — запита той, като се огледа наоколо. — Аз си я представях плоска и суха като гърдите на стара мома.
— Вие наистина сте отвратителен — отвърна Фърн. — Има ли изобщо нещо, към което да проявявате уважение?
— Към истината.
Като чу отговора му, едва не падна от коня. Бе очаквала, че ще й спомене властта и парите, но той бе пренебрегнал и двете.
— Всички уважават истината — отвърна Фърн.
— Точно тук грешите. Повечето хора се страхуват от нея. Те разчитат на лъжите или поне на премълчаването на истината, за да се защитят. Истината би разбила живота на повечето от нас.
— Трябваше да очаквам подобно изказване от човек като вас — каза Фърн. — Вие не знаете какво е истинската честност.
— И какъв човек съм аз? — попита Медисън, оглеждайки я с пронизващ поглед. — Защо смятате, че не знам какво е истинска честност?
Бе се приготвила да му отговори, но се спря навреме. Сега изглеждаше някак по-различен. Закачливото му изражение бе изчезнало, а заедно с него и усмивката. Дори и очите му бяха изгубили насмешливите си пламъчета. Той просто я гледаше.
Това сигурно бе един от неговите трикове, с които обезсилваше противниците си и ги караше да изричат или правят това, което той иска, без да се замислят.
— Мисля, че сте един лигав адвокат, който е свикнал да издава такива присъди, каквито искат богатите му клиенти.
— И?
Тя преглътна.
— И не мисля, че много ви интересува как постигате това.
Ето че го каза. Той вече знаеше, че не може да я уплаши, но Фърн не се почувства по-добре.
— Вие поне не винаги се страхувате от истината — заяви Медисън и изостана.
Какво бе имал предвид с тези думи? Тя никога не се беше страхувала от истината. Точно това бе и причината да започне да се държи като момче. Вече не си спомняше кога за пръв път бе осъзнала, че баща й не иска дъщеря. Вероятно винаги го бе знаела.
Фърн още помнеше как бе решила, че не желае да бъде момиче. Това се бе случило на тринадесетия рожден ден на Бети Луис. Всички момичета бяха облечени в рокли, а Бети бе най-красивата от тях. Някои от момичетата си шепнеха и сочеха Фърн. Те се разсмяха, когато Бети отвори подаръка на Фърн. Дори и Бети се изкиска. Фърн й бе подарила чифт кожени ръкавици за езда.
Бети не яздеше. Тя се страхуваше от конете.
С течение на годините пропастта между Фърн и другите момичета стана още по-дълбока и накрая спряха да я включват в игрите си. Бе се отчуждила от пола си. Трябваше да застане лице в лице с простата истина — тя не беше една от тях. Оттогава Фърн ежедневно се изправяше срещу истината.
— Пристигнахме — каза Фърн, когато спря коня си пред изоставена къща от чимове, построена на клона на планински хребет край един от притоците на река Смоуки Хил. — Трупът на Трой бе намерен вътре.
— И казвате, че убийството е станало през нощта? — запита Медисън. Той слезе от коня си и остави юздите да се влачат по земята. Фърн се запита дали го бе направил нарочно, или изобщо не се бе замислил.
Тя реши, че каквото и да вършеше Медисън Рандолф, то не бе глупаво. Той вероятно знаеше, но откъде?
— Според Дейв Бънч е било малко след полунощ. Било е доста тъмно, но не чак толкова, че да не може човек да вижда. В прерията винаги е светло, дори и когато е облачно.
Джеймз не каза нищо и влезе в къщата. Постройката бе изоставена, но беше в изключително добро състояние. Трите стени и покривът бяха направени от наредени върху плоскости чимове. Четвъртата стена бе издълбана в склона на хребета, за да задържа в помещението хладина през лятото и топлината през зимата.
— Намерили ли са фенер? — попита Медисън, докато излизаше от къщата.
— Че защо ще му трябва фенер на някого?
— Вътре не бихте могли да различите и бял слон през нощта, ако нямате фенер. Дори и сега, когато слънцето е високо в небето, е трудно да се види какво има в ъглите.
Фърн никога не бе мислила за това, защото бе идвала тук само през деня. Тя се смъкна от коня и влезе в къщата. Не можа да различи нищо, докато очите й не свикнаха с тъмнината. Единственият прозорец бе покрит с толкова дебел и паст прах и паяжини, че не пропускаше никаква светлина.
— Какво е правил той тук?
— Не знам. Трой живееше в тази къща, когато работеше за нас, но след като напусна, се премести в града.
— Възможно ли е да е бил в града и да е дошъл тук, за да се скрие?
— Може би, но това означава, че Хен би трябвало да го е проследил и да е стрелял отново по него. Дейв каза, че е чул само един изстрел няколко минути, след като е видял Хен.
— Той твърди, че е разпознал коня на брат ми. Досега все още не съм чул някой да заяви, че е видял самия Хен.
— Опитайте се да качите друг човек върху този бесен кон. Ако някой го е яздил, е бил само брат ви.
Тя усети как Медисън мислено си записа да провери това. Очакваше го неприятна изненада. Белият жребец на Хен имаше същата лоша слава, която се носеше и за ездача му. Не само че беше животно със
