зъл характер, но и петната с изострени краища по задните му крака и задницата му не можеха да бъдат сбъркани.
— Братовчед ви казвал ли е на някого, че ще идва тук?
— Никой не го е виждал през този ден.
— Кога го е намерил шерифът?
— Около час след като Дейв се завърнал в града.
— Някой проверил ли е дали тялото е било вкочанено?
— Не знам, но май че някой наистина спомена, че е било твърдо като камък. Сметнаха, че това се дължи на студа през онази нощ.
— Намерили ли са някакви следи по земята, които да показват, че нещо е било влачено по пода?
— Че защо някой ще търси подобни неща? Трой беше мъртъв и всички знаеха кой го е убил.
— Видял ли е някой как Хен стреля в него?
— Не, но…
— Следователно не е било възможно да знаете кой е убиецът, а шерифът си е свършил работата надве-натри. Сигурен съм, че вие самата бихте се справили по-добре от него.
— Тъй като това не трябваше да бъде комплимент, аз няма да го приема като такъв.
Той не й обърна внимание, а се задълбочи да разглежда земята, изкачи се на хребета и огледа прерията наоколо.
Фърн не знаеше какво точно смяташе да спечели Медисън, като обижда всички в Абилийн, но той скоро щеше да разбере, че шериф Хикок може и да беше мързелив като котка, но не обичаше да критикуват действията му. Не че на мъжа до нея му пукаше за шерифа. Медисън Рандолф бе най-самонадеяният човек, когото бе срещала в живота си.
Въпреки всичко тя се възхищаваше на упоритостта му. Фърн не знаеше дали той наистина вярва в невинността на брат си при всичките доказателства за вината му, но беше очевидно, че Медисън бе решен да направи всичко по силите си, за да докаже, че Хен е невинен.
Фърн си помисли колко хубаво би било, ако някой изпитваше толкова силни чувства към нея, и моментално се укори, че се е усъмнила в обичта на баща си, но чувството не изчезна. Понякога се бе питала дали той изобщо изпитва нещо към нея, освен че я смята за добър работник, който му помага да се грижи за фермата. Бейкър никога не я питаше как е минал денят й, никога не й съчувстваше в труден момент, никога не й помагаше в работата, когато свършеше своята.
Странно бе, но според Фърн Медисън би направил всичко това. Той бе толкова безмилостно делови, че човек би си помислил, че няма време за нищо друго, освен за работа. Но Джеймз бе оставил работата си, за да дойде в Канзас и да защити брат си. Би било хубаво, ако поне веднъж някой направеше същото и за нея.
Медисън излезе от колибата.
— Ще се връщаме ли вече? — попита тя.
— Още не съм свършил, но вие можете да си тръгвате, ако трябва. Мога да се върна обратно сам.
— Ще почакам. — Трябваше да знае какво прави той.
Фърн не разбираше защо Джеймз й въздействаше толкова силно. Би й било по-лесно, ако той се държеше така, че тя наистина да го презира или дори да го мрази.
Но най-смущаващото бе, че в действителност тя искаше той да я забележи не по начина, по който я забелязваха другите мъже. Фърн не искаше да му показва колко добре може да хвърля ласо, да язди, или да върши цяла дузина неща, които се бе трудила да усвои в продължение на години. Ако не това, тогава какво? Тя се улови, че дърпа ризата си, недоволна от размера й. Дори панталоните й не й харесваха. Трябва да си купи още няколко чифта, защото тези бяха стари и износени.
Той вероятно изобщо не я смяташе за жена.
Фърн стана неспокойна. Беше се изморила да стои и да не върши нищо. Не беше свикнала с това. Не беше свикнала да я пренебрегват и да се чувства непълноценна. Не беше свикнала да се интересува какво мисли някой друг за нея и какъв е външният й вид.
— Трябва да тръгвам — каза тя. — Губите си времето.
Той се обърна към нея.
— Вие по принцип ли не харесвате истината, или не я харесвате само защото не се вписва в представите ви?
— Какво искате да кажете с това? — запита Фърн, жегната от обвинението му.
— Вие просто искате брат ми да бъде обесен. Не се интересувате какво е станало през онази нощ. Защо Трой е бил тук или дали съществува някакво друго обяснение за това, което е било намерено.
— Напротив — възрази тя, макар да знаеше, че е безполезно. — Но какво ви дава основание да твърдите, че брат ви не е убиецът? Не можете да сте сигурен, че той никога не е убивал човек.
— Хен не би се бил с братовчед ви, ако е искал да го застреля.
— Но той е заплашил, че ще го убие.
— Знам, но всички ще ви кажат, че единствените хора, които брат ми е застрелял, или са се опитвали да крадат добитъка ни, или са искали да наранят някой член на семейството.
Фърн отвори уста, за да му възрази, но осъзна, че наистина бе чувала само за такива случаи.
— Нямате доказателства — заяви тя.
Увереността на Медисън не намаля.
— Знам, че Хен не е убил братовчед ви. Затова се запитах кой би имал интерес от смъртта на Трой и би могъл да подреди всичко така, че да натопи брат ми? Би било лесно да го направи. Джордж ми каза, че всички в града знаят, че Дейв Пънч минава покрай тази къща всяка вечер. Някой е искал той да чуе изстрела и да види кон, който прилича на коня на Хен.
— Измисляте си — каза Фърн, но в себе си усети ужасно напрежение. Вбесяваше я, че Хен би могъл да се спаси от наказанието за хладнокръвно извършеното убийство.
— Никой не би успял да види нещо в тази колиба, камо ли да убие човек с един изстрел в сърцето. Можете да изпразните два револвера вътре, без да улучите целта си. Освен това тялото е било вкочанено. Дейв Бънч твърди, че веднага, щом е намерил тялото на Трой, е отишъл при шерифа. Това означава, че са се върнали тук след около час. Ако Трой е бил убит от изстрела, който Дейв е чул, тялото би било още топло. Следователно Трой е бил убит по-рано, вероятно на друго място, след което е бил донесен в тази колиба. Изстрелът, който Бънч е чул, е бил даден във въздуха.
— Това е смешно — каза Фърн. — Вие извъртате всичко, както ви е угодно.
— Не, аз просто се съобразявам с фактите. Вие и всички останали сте предположили, че брат ми е убил братовчед ви и веднага сте го натикали в затвора. Ако някой си бе направил труда да огледа преди половината град да се е изредил да тъпче наоколо, оставяйки цяла дузина отпечатъци от стъпки и копита, обзалагам се, че сте щели да намерите ясни отпечатъци от подковите на коня, който е яздил убиецът.
— Никой няма да повярва и на една думичка от това — заяви Фърн, уверена, че мъжете, които познаваше щяха да повярват на Дейв Бънч, а не на Медисън Рандолф. — Всички ще кажат, че ги лъжете.
Но той продължи да упорства.
— Някой вече е търсил начин да убие Трой, когато те с Хен са се сбили. Това е било златна възможност. С кого другиго не се разбираше Трой? Кой не беше съгласен с него или не му вярваше?
Баща й.
Той и братовчед й винаги спореха, понякога пред целия град. И което бе най-лошото, Бейкър бе уволнил Трой около месец преди стадото на Рандолф да пристигне в града. Трой беше започнал работа при Сам Белтън и продаваше земя на заселниците, но се бе погрижил целият град да узнае, че има сметки за уреждане с чичо си. Ако хората се вслушаха в думите на Медисън, подозрението щеше да падне върху баща й. А той нямаше свидетели, които да посочат къде е бил през онази нощ и част от следващия ден.
— Вие се опитвате да хвърлите прах в очите на хората — каза Фърн. — Да ги объркате, за да не знаят на какво да вярват.
— Кого прикривате? — запита Джеймз.
Тя се опита да си придаде уверен вид, но безуспешно. Баща й бе всичко, което имаше на света. Фърн знаеше, че той не е убил Трой, но ако Медисън започнеше да разправя теориите си на гражданите, те щяха
