— Изглеждат хубави.
— На тях им се плаща, за да изглеждат хубави.
— Може би мога да си намеря работа там.
— Ти нямаш нужда от работа, защото утре се връщаш във Вирджиния с първия влак.
— Не мога — отвърна Лили. — Нямам достатъчно пари.
Зак беше подготвен за това.
— Ще ти купя билета.
— Не мога да ти позволя това. Не е почтено.
— Дяволски по-почтено ще бъде да си намериш работа в онзи хотел за дами.
— Освен това не е хубаво да се ругае. Татко казва, че това е признак за безпринципност и ограничен интелект. — Преди Зак да успее да отвърна на язвителната й забележка, тя продължи: — Знам, че това не важи за теб. Всички казват, че си изобретателен като невестулка.
— Кое копеле ти е казало това? — извика Зак. — И не ми казвай, че ругая, защото го знам.
— Един от братята ти. Не си спомням кой точно. Роуз каза, че някога си бил малко дяволче. Освен това каза, че не си се променил много.
Зак бе започнал да съжалява, че бе отишъл на семейното събиране още в мига, в който беше прекрачил прага. Братята му бяха прекарали по-голямата част от времето си, като го бяха критикували и му бяха повтаряли, че трябва да промени начина си на живот. Когато си беше тръгнал, в яда си той бе засипал тази жена с необмислени думи, а като връх на глупостта си я беше поканил да му дойде на гости.
— Нека това да ти бъде за урок — каза Зак. — Никога не ходи на семейни срещи, освен ако не искаш всичките ти недостатъци да ти бъдат сервирани като основно ястие за закуска, обед и вечеря, да бъдат обсъждани надълго и нашироко и да бъдат оплаквани от всички.
Лили се разсмя.
— Не мисля, че братята ти биха одобрили заведението ти.
Зак се изсмя.
— Монти би го одобрил, ако Айрис го остави да влезе вътре.
— Аз харесвах Айрис — каза Лили. — И Монти също.
Зак усети как мраз, по-студен от мъглата, която бе надвиснала над залива, обзема сърцето му. Името Лили отекваше в съзнанието му. Нямаше значение, че той не искаше да се жени и нямаше желание да се влюбва. И братята му също не бяха имали намерение да се женят.
— Завий тук — каза Зак и насочи Лили по една стръмна улица. — Пансионът на Бела Холт е там горе.
Отначало Зак се изненада на лекотата, с която Лили вървеше по хълма. Тя дори стигна до върха с една крачка преди него. След това той си спомни, че Салем беше в планината. Тя вероятно не знаеше как да върви по равното.
— Онази къща с жените пред нея беше много по-красива — отбеляза Лили, когато двамата спряха пред дома на Бела.
За разлика от публичния дом, къщата на Бела представляваше дървена триетажна постройка с мазе, построена в италиански стил с квадратни корнизи. Оранжево-кафявият цвят, в който беше боядисана, не й придаваше по-привлекателен вид.
— Пансионите не трябва да бъдат красиви — отвърна Зак, докато двамата се качваха по стълбите, — особено ако са предназначени за млади дами. Те не желаят да привличат вниманието към себе си.
— Не бих казала, че да се опитват да не приличат на някакви ужасни птици би могло да се нарече непривличане на вниманието.
Забележката й развесели Зак.
— Не бих казвал това пред Бела. Тя се гордее много с къщата си. А и ти няма от какво да се оплакваш. Облечена си изцяло в черно.
— Татко казва, че ярките цветове и хубавите рокли водят до опасно лекомислие. Той казва, че те карат младите момичета да отделят твърде много внимание на физическия си вид вместо на духовната си същност. Той казва, че това кара и младите мъже да постъпват по същия начин.
— Че това лошо ли е?
— Разбира се. Човек не може да бъде загрижен само за себе си, без да бъде абсолютен егоист.
Зак беше уверен, че думите й бяха насочени към него.
— Разбира се, аз не винаги съм била съгласна с татко. Той смята, че хората, които си позволяват каквито и да било удоволствия, са дяволски изчадия. Ти вярваш ли в това?
— Не, по дяволите! Ако всички мислеха така, щях да фалирам.
— Татко казва…
— Повече не искам да слушам какво казва баща ти. — Зак почука на вратата. — Той говори като Джеф.
— Джеф ми харесва.
— Е, едва ли щеше да го харесваш толкова, ако те наричаше прахосник, некадърник и гуляйджия, който най-вероятно ще свърши дните си в някоя мръсна уличка, повален от болест, която дори не трябва да се споменава.
— Не, мисля, че това наистина нямаше да ми хареса. — Зак тъкмо беше решил, че може би трябва да не се държи толкова лошо с нея, когато тя добави: — Дори ако беше вярно.
— Е, да, но не е вярно — тросна се в отговор той и се зачуди дали нямаше да бъде по-добре да я качи на влака още тази нощ.
— Разбира се, че не е — съгласи се Лили. — Никога не съм смятала, че е вярно. Просто исках да кажа, че не бих искала да го чуя, дори и да беше вярно.
Зак реши, че разговорът започва да се върти около него, и това не му хареса. Изпита огромно облекчение, когато прислужницата на Бела отвори вратата. Той заговори без много увъртания.
— Това е братовчедка ми. Тя има нужда от подслон за една вечер.
Момичето се втренчи с разширени от любопитство очи в Зак. Той не знаеше дали прислужницата беше повярвала, че Лили наистина му е братовчедка, но силно се съмняваше в това. Вероятно много мъже идваха, като твърдяха, че търсят място, на което да настанят своя братовчедка, племенница, леля, дъщеря или снаха.
— Ако обичате, влезте в дневната. Веднага ще повикам госпожа Холт.
На Зак му стана ясно, че Лили не харесва пансиона. Тя имаше изражението на човек, който сякаш очаква, че всеки миг нещо ще изскочи иззад столовете и ще се нахвърли върху него. Ако трябваше да бъде честен, той също не харесваше това място. Стаите бяха твърде тъмни и мрачни, бяха претъпкани със столове, върху всичко имаше метнати шалове, а от стените гледаха мрачни картини. Човек можеше да си помисли, че Бела е собственичка на погребално бюро.
— Можеш да седнеш — обърна се Зак към Лили. — Не се знае колко време ще бъде необходимо на Бела, за да се приведе в приличен вид, преди да слезе при нас.
Лили не се помръдна.
— Тук не ми харесва, защото е тъмно, мрачно и заплашително.
— Прилича ми на място, което баща ти би одобрил.
— Може би, но не той, а аз ще нощувам тук и ти казвам, че не ми харесва.
Зак си избра един стол и седна на него.
— Първо се запознай с Бела. Тя не е весела жена, но вероятно ще ти хареса.
— Ако тя е избрала мебелите за тази стая, определено не е мой тип човек. Не можем ли да отидем другаде?
— В този град няма твърде много места, където да отседне една почтена млада дама — обясни Зак. — И не ми споменавай пак за онази красива къща с хубавите жени пред нея. Ако толкова много искаш да знаеш каква е тя, там ходят мъже, които нямат съпруги.
Лили го огледа мълчаливо в продължение на няколко секунди.
— Или когато имат съпруги, при които не желаят да се приберат? — попита повдигнала вежди.
— Предполагам, че е така — каза Зак, който не беше твърде доволен, че Лили бе схванала толкова
