Едноочка, Двуочка и Триочка

И всичко мигновено изчезнало.

Тогава Двуочка събудила Едноочка и казала:

— Едноочке, ти искаше уж да пазиш козата, а заспа. През това време козата щеше да се запилее кой знае къде. Хайде, ставай да се прибираме у дома!

Прибрали се у дома и Двуочка пак не докоснала паничката си. А Едноочка не могла да обясни на майка си защо сестра й не иска да яде. Само казала за свое оправдание:

— Заспах на полето.

На другия ден майката рекла на Триочка:

— Този път ще отидеш ти с нея. Отваряй си очите дали някой й носи ядене и пиене, защото тя сигурно яде и пие тайно.

Отишла Триочка при Двуочка и рекла:

— Ще дойда с тебе. Искам да видя дали добре пазиш козата и дали я водиш на хубава паша.

Ала Двуочка разбрала какво си е наумила Триочка, завела козата сред висока трева и казала:

— Да поседнем, Триочке, и аз ще ти попея.

Триочка седнала, защото била уморена от пътя и от слънчевия пек, а Двуочка запяла пак предишната песничка:

Триочке, бдиш ли? —

Но вместо да изпее сега:

Триочке, спиш ли?

тя по невнимание изпяла:

Двуочке, спиш ли?

и повтаряла непрекъснато:

Триочке, бдиш ли?

Двуочке, спиш ли?

Две от очите на Триочка се затворили, ала третото, понеже в края на песничката не се говорело за него, не се затворило. Триочка само се престорила, че спи и с него, но това било хитрина — тя леко притворила третото си око и виждала всичко. И понеже помислила, че Триочка спи. Двуочка произнесла пред козата заклинанието:

Ти хрупна си трева зелена,
я изврещи сега за мене:
„Момата вече огладня,
сложи й, масичке, храна!“

Яла и пила до насита и заповядала на масичката да си отиде:

Добре си хапнах, честно слово,
я изврещи сега отново:
„Ти, масичке, си без цена,
но прибери се настрана!“

Триочка чула и видяла всичко. Дошла после Двуочка при нея, събудила я и рекла:

— Ех, Триочке, заспа ли? Добре пазиш! Хайде ставай да се прибираме у дома.

Като се прибрали у дома, Двуочка пак не яла нищо, а Триочка рекла на майка си:

— Знам сега защо тази горделивка не яде. Щом в полето каза на козата:

Ти хрупна си трева зелена,
я изврещи сега за мене:
„Момата вече огладня,
сложи й, масичке, храна!“ —

пред нея веднага застана една масичка, на която са сложени най-отбрани ястия, много по-хубави от нашите. И като се нахрани до насита, пак рече:

Добре си хапнах, честно слово,
я изврещи сега отново:
„Ти, масичке, си без цена,
но прибери се настрана!“ —

и всичко веднага изчезва. Аз наблюдавах зорко. Тя с някакво заклинание приспа двете ми очи, но за щастие третото око на челото ми остана будно.

Тогава завистливата майка викнала на Двуочка:

— Ти искаш да живееш по-хубаво от нас, а? Ще ти приседне.

Донесла един касапски нож и го забила в сърцето на козата, която паднала мъртва на земята.

Като видяла това, Двуочка много се натъжила, отишла на полето, седнала на синора и заплакала с горчиви сълзи. Изведнъж орисницата пак се явила пред нея и я попитала:

— Защо плачеш, Двуочке?

— Как да не плача? — отвърнала тя. — Майка ми уби козата, която всеки ден, щом изричах твоето заклинание, ми слагаше на масичката най-отбрани гозби. Сега ще трябва пак да гладувам и да страдам.

Орисницата рекла:

— Ще ти дам един добър съвет, Двуочке. Помоли твоите сестри да ти дадат вътрешностите от закланата коза и ги зарови в земята пред вратата на къщата. От тях ще израсне твоето щастие.

Тя изчезнала, а Двуочка се прибрала у дома и рекла на своите сестри:

— Мили сестрици, дайте и на мене нещичко от козата. Не искам кой знае какво, дайте ми само вътрешностите.

Те се изсмели и отвърнали:

— Вземи ги, щом не искаш нищо друго.

Взела Двуочка вътрешностите и вечерта тайно ги заровила в земята пред вратата на къщата, както я посъветвала орисницата.

На другата заран, когато всички се събудили и излезли на двора, видели, че пред вратата се извисявало чудно хубаво дърво, листата му били сребърни, а между тях висели златни плодове — сигурно никъде по широкия свят не можело да се намери нещо по-прекрасно и по-скъпо. Но те не знаели как е дошло дървото там през нощта; само Двуочка се досетила, че е израснало от вътрешностите на козата, понеже се намирало точно там, където ги била заровила.

Тогава майката рекла на Едноочка:

— Качи се, дъще, и обери плодовете от дървото.

Покатерила се Едноочка на дървото, но щом посегнала да хване една от златните ябълки, клонът се изплъзнал от ръката й; и това се повтаряло всеки път, така че каквито усилия и да правела, не успявала да откъсне нито една ябълка.