Тогава майката рекла:
— Качи се ти, Триочке! С твоите три очи ще виждаш по-добре от Едноочка.
Слязла Едноочка от дървото, покатерила се Триочка. Но и тя не излязла по-похватна — както и да гледала, златните ябълки всеки път се дръпвали назад.
Най-сетне майката загубила търпение и сама се покатерила на дървото; но и тя също като Едноочка и Триочка не могла да хване нито един плод — посягала все напразно.
Накрая Двуочка казала:
— Ще се кача аз, може да успея.
Обадили се сестрите:
— С твоите две очи ли? Много си въобразяваш.
Покатерила се Двуочка на дървото и златните ябълки не бягали от нея, а сами се навеждали към ръката й, така че тя можела да ги къса една след друга, и после слязла с пълна престилка. Майка й ги взела, но вместо да благодари на клетата Двуочка, завидела й, че само тя може да бере от плодовете. И трите започнали да се държат още по-сурово с нея.
Веднъж сестрите и майка им стояли под дървото. В това време минавал един млад рицар.
— Бързо, Двуочке — викнали двете сестри, — скрий се, не бива да ни засрамваш!
И бързо захлупили клетата Двуочка с една празна бъчва, която стояла близо до дървото; скрили под нея и набраните златни ябълки.
Приближил се рицарят и те видели, че бил голям хубавец. Спрял се той, възхитил се от разкошното дърво със сребърни листа и златни плодове и попитал двете сестри:
— Чие е това хубаво дърво? Който ми даде едно клонче от него, ще получи, каквото пожелае.
Едноочка и Триочка отвърнали, че дървото е тяхно и посегнали да му откъснат клонче. Мъчили се много и двете, но не успели, защото клоните и плодовете всеки път се дръпвали назад.
Рицарят казал:
— Чудно, дървото е ваше, а вие нямате власт да откъснете нещо от него.
Те пак започнали да твърдят, че дървото е тяхно. В това време Двуочка бутнала изпод бъчвата две-три златни ябълки и те се търкулнали пред краката на рицаря; а Двуочка направила това, защото се разсърдила, че Едноочка и Триочка лъжат.
Като видял златните ябълки в краката си, рицарят се учудил и попитал откъде са дошли. Едноочка и Триочка отвърнали тогава, че имали още една сестра, но че тя не бива да се показва пред никого, защото имала само две очи като всички други обикновени хора. Ала рицарят настоял да я види и викнал:
— Излез, Двуочке!
Тогава Двуочка излязла съвсем спокойно изпод бъчвата и рицарят се смаял от голямата й хубост.
— Двуочке, ти сигурно ще можеш да ми откъснеш едно клонче от дървото.
— Да — отвърнала Двуочка, — сигурно ще мога да направя това, защото дървото е мое.
Покатерила се горе и лесно откъснала една вейка с тънки сребърни листа и златни плодове. После я подала на рицаря.
Тогава рицарят рекъл:
— Двуочке, какво искаш да ти дам?
— Ах — отвърнала Двуочка, — аз търпя глад и жажда, мъки и страдания от ранна утрин до късна вечер: ще бъда щастлива, ако ме отведете оттук.
Вдигнал рицарят Двуочка на ръце, качил я на коня си и я завел в бащиния си замък. После й дал хубави дрехи, ядене и пиене, колкото искала, и понеже много я обикнал, взел я за жена и отпразнували сватбата много весело.
След като хубавият млад рицар отвел Двуочка, двете сестри завидели страшно на щастието й.
„Но чудното дърво ще остане за нас — помислили си те. — Макар че не можем да берем плодовете му, все пак всеки ще се спира пред него, ще идва при нас и ще го хвали. Кой знае, може да излезе и нашият късмет!“
Ала на другата заран дървото било изчезнало, а с това се изчерпали и надеждите им. А когато Двуочка погледнала от прозореца на стаята си, обзела я голяма радост: видяла дървото в двора на замъка — то я било последвало.
Двуочка живяла честито дълги години.
Веднъж при нея в замъка дошли две бедни жени и помолили за парче хляб. Двуочка ги погледнала и познала сестрите си Едноочка и Триочка, които били толкова бедни, че ходели по пътищата да просят хляб. Ала Двуочка ги посрещнала радушно, оставила ги в замъка, направила им много добрини и се грижила така за тях, че двете от сърце се разкаяли за злото, което някога причинявали на сестра си.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
Bruder Grimm
Einauglein, Zweiauglein und Dreiauglein,
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2446]
Последна редакция: 2007-04-29 13:46:49
