Гъсарката

Да знае майчица ти клета,
ще й попари жал сърцето.

На полето тя пак седнала в тревата и започнала да реши косите си. Дотичал Кюрдхен и посегнал към тях, но тя бързо казала:

— Духни, ей ветре, отнеси ти
на Кюрдхен шапчицата лека,
за да я гони той далече,
докато си среша аз косите
и ги сплета, и ги накитя.

Тозчас духнал вятър и отнесъл шапчицата на Кюрдхен; той хукнал да я гони, но докато се върне, принцесата отдавна била нагласила косите си и той не можал да си вземе нито един косъм. Пасли гъските, докато се мръкнало.

Вечерта, като се прибрали, Кюрдхен отишъл при стария цар и казал:

— Не искам вече да паса гъските с тази девойка.

— Защо? — попитал старият цар.

— Защото цял ден ме ядосва.

Старият цар му заповядал да разкаже какво му се е случило.

И Кюрдхен разказал:

— Сутрин, като минаваме с гъските през портата, там виси една конска глава и девойката й казва:

— Фалада, скъпи, де висиш —

а главата отговаря:

— Принцесо мила, де вървиш!
Да знае майчица ти клета,
ще й попари жал сърцето.

Така Кюрдхен разказал докрая какво се случвало на ливадата и как той трябвало да гони шапчицата си.

Старият цар му заповядал да изведат и на другия ден гъските на полето, а той, щом се съмнало, застанал зад портата и чул как девойката приказва с главата на Фалада, после ги изпреварил и се скрил зад един храст.

Скоро видял със собствените си очи как гъсарката и гъсарчето довели гъските и как след малко тя разплела косите си, които блестели като злато и казала:

— Духни, ей, ветре, отнеси, ти
на Кюрдхен шапчицата лека,
за да я гони той далече,
докато си среша аз косите
и ги сплета, и ги накитя.

Духнал силен вятър и отнесъл шапчицата на Кюрдхен, който хукнал да я гони, а девойката започнала спокойно да реши и сплита къдравите си коси.

Видял старият цар всичко и се върнал незабелязано в двореца. Вечерта се прибрала и гъсарката; повикал я той и я попитал защо върши всичко това.

— Не бива да казвам и не мога да изплача пред жив човек мъката си, защото дадох клетва — иначе щях да бъда убита.

Дълго я придумвал старият цар, но не успял нищо да научи. Накрая казал:

Щом не искаш нищо да говориш, изплачи мъката си на тази желязна печка!

И си отишъл.

Влязла тя в огромната желязна печка, заплакала и занареждала:

— Седя сега тук изоставена от всички, а все пак съм царска дъщеря. Коварната придружителка ме застави да съблека царската си роля и се омъжи вместо мен, а пък аз трябва да паса гъски. Да знае моята майчица клета, ще й попари жал сърцето.

Старият цар стоял отвън до печката, чул всичко и я накарал да излезе. После наредил да й донесат царска рокля и хубостта й се сторила на всички чудо невиждано.

Повикал царят сина си и му разкрил коя е истинската принцеса.

Зарадвал се от сърце младият цар, като видял хубостта й и разбрал колко добродетелна била.

Направили голямо пиршество, на което поканили много хора. На трапезата седял принцът, от едната му страна била принцесата, а от другата — придружителката. Но тя била толкова заслепена, че вече не могла да познае принцесата в прекрасните й одежди.

След като хапнали, пийнали и се развеселили, старият цар задал на придружителката една гатанка:

— Една придружителка измамила по такъв и такъв начин господаря си. Каква присъда заслужава тази жена?

Неистинската невеста отвърнала:

— Нищо друго, освен да бъде изгонена от царството.

— Ти си тази жена — рекъл старият цар. — Ти сама произнесе присъдата си и така ще постъпим с теб.

Изгонили я и отпразнували сватбата на младия цар с истинската му невеста. Двамата управлявали мирно и честито царството си.

,

Информация за текста

© Димитър Стоевски, превод от немски

Bruder Grimm

Die Gansemagd,

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2468]