Пратеникът застанал до спящия шивач и започнал да чака. Най-сетне той изпънал крака и ръце и отворил очи; царедворецът му съобщил предложението на царя.
— Тъкмо затова дойдох тук — отвърнал шивачът. — Готов съм да служа на царя.
Приели го с най-големи почести и му дали хубав дом.
Ала другите войни били настроени зле към младия шивач и много му завиждали.
— Какво ще стане — говорели си те, — ако се скараме с него? С един удар ще ни избие като мухи!
Взели накрая решение: отишли всички заедно при царя и го помолили да ги освободи от служба.
— Нямаме толкова сили — рекли те — да се борим рамо до рамо с човек, който с един удар поваля седмина.
Царят много се натъжил, че заради един трябва да загуби всичките си верни войници и решил да се отърве от шивача. Но не смеел да го уволни, защото се страхувал, че той може да избие не само него, но и целия му народ и да се възкачи на царския престол.
Мислил дълго и накрая измислил. Пратил да кажат на шивача, че иска да му възложи нещо по-особено, понеже го смята за голям герой.
В една гора на царството живеели двама великани, които грабели, убивали и палели. Никой не смеел да се доближи до тях, защото знаел, че излага на опасност живота си. Царят заповядал на шивача да отиде в гората и да убие великаните, а в замяна му обещал за жена единствената си дъщеря и половината си царство; дал му и сто конника.
„Това е тъкмо за човек като мене — помислил си шивачът, — такава хубава принцеса и половин царство не се намират всеки ден.“
— Добре — отговорил той, — ще победя великаните и за тази работа не ми трябват стоте конника. Който с един удар поваля седем, няма защо да се плаши от двама.
Тръгнал шивачът и стоте конника го последвали. Когато стигнал до гората, той им казал:
— Вие стойте тука, аз ще се справя сам с великаните.
После навлязъл в гората и хвърлил поглед наляво и надясно. Скоро видял двамата великани; те били легнали под едно дърво, спели и хъркали тъй силно, че клоните над тях ту се издигали, ту се навеждали. Без да губи време, шивачът почнал да събира камъни, напълнил джобовете си и се покатерил на дървото. Като стигнал до средата, плъзнал се по един клон, спрял точно над заспалите великани и почнал да пуска камък след камък върху гърдите на единия. Дълго великанът не усещал нищо, но накрая се събудил, блъснал другаря си и рекъл:
— Защо ме удари?
— Сънувал си — отвърнал другият, — не съм те ударил.
Легнали пак да спят и тогава шивачът хвърлил камък върху втория великан.
— Какво правиш? Защо хвърли камък върху мен? — викнал той.
— Не съм хвърлил нищо — измърморил първият.
Скарали се, но тъй като били много изморени, млъкнали и пак заспали.
Шивачът избрал най-едрия камък и отново с всички сили го запратил върху гърдите на първия великан.
— Това вече на нищо не прилича! — креснал той.
Скочил като обезумял и блъснал тъй силно другаря си в дървото, че то се разтресло. Другият не му останал длъжен и двамата изпаднали в такава ярост, че изскубнали по едно дърво и почнали да се бият; и се били, докато накрая и двамата паднали мъртви на земята.
Сега шивачът скочил от дървото.
— Имах щастие — рекъл той, — че не отскубнаха дървото, на което бях седнал. Щях да скачам като катерица от дърво на дърво. Но да не губим повече време!
Изтеглил меча си и пронизал няколко пъти двамата великани, после се върнал при конниците и казал:
— Свърши се! Убих ги и двамата. Но не беше никак лесно! Като видяха колко към силен, отскубнаха по едно дърво и започнаха да се отбраняват с тях. Но и това не можа да помогне, щом насреща се изправи човек като мене, който с един удар поваля седем.
— Не си ли ранен? — попитали конниците.
— Нищо ми няма — отвърнал шивачът, — не падна дори косъм от главата ми.
Конниците не му повярвали, препуснали с конете в гората и намерили там великаните плувнали в кръв, а отстрани лежали изскубаните дървета.
Шивачът поискал от царя обещаната награда, но царят започнал да съжалява за даденото обещание и се размислил как да се отърве от него.
— Преди да ти дам дъщеря си и половината царство — рекъл му той, — трябва да извършиш още едно геройство. В гората скита еднорог кон и прави големи пакости. Трябва най-напред да хванеш него.
— Аз от великаните не се уплаших, та от еднорога ли? Седем с един удар, това е работа за мене!
Взел въже и брадва, отишъл в гората и пак накарал конниците да чакат край гората.
Не се наложило да чака дълго — еднорогът скоро се появил и се спуснал срещу шивача, за да го прониже с рога си.
— По-полека, по-полека — рекъл шивачът, — толкова бързо не става.
После застанал неподвижно на едно място и почакал, докато животното се приближи. Изведнъж се скрил зад едно дърво. Еднорогът препускал с всички сили и забил така здраво рога си в дънера, че не можал да го измъкне.
— Уловихме птичето — викнал шивачът, излязъл иззад дървото, метнал най-напред въжето около шията на коня, после с брадвата избил рога му от дървото и като свършил всичко, отвел животното и го предал на царя.
Но царят не искал и този път да му даде обещаната награда и по. поставил трето условие: преди сватбата шивачът да хване един глиган, който причинявал големи злини, ловците щели да му помагат.
— На драго сърце — рекъл шивачът, — това е детска игра за мене.
Той оставил ловците край гората и те били наистина доволни, защото ги било страх от глигана.
Щом зърнал шивача, глиганът изскочил насреща му с разпенена уста. Малко останало да го разкъса. Но пъргавият герой побягнал към една каменна къщичка и влязъл вътре. Глиганът се втурнал след него и щом го видял, че влиза, шивачът скочил от прозореца и затворил вратата. Свирепият звяр останал затворен. А понеже бил много тежък и тромав, не можел да мине през прозореца.
Шивачът повикал ловците, за да видят с очите си пленения глиган. А той отишъл при царя, който, ще не ще, вече трябвало да удържи обещанието си. Дал му тогава дъщеря си и половината царство. Ако знаел, че пред него стои не герой от войната, а прост шивач, щял да се разболее от мъка. Вдигнали разкошна сватба, но царят не се радвал.
След известно време младата царица чула една нощ, че съпругът й говори на сън:
— Хайде, момче, ако не ушиеш елека до вечерта, ще ти скъсам ушите!
Тя разбрала какъв е произходът на младия господар. На сутринта разказала всичко на баща си и го помолила да я отърве от този мъж, който бил обикновен шивач.
Царят я успокоил и казал:
— През нощта остави вратата на спалнята отворена. Моите придворни ще чакат отвън, докато той заспи, после ще влязат, ще го вържат и ще го качат на кораб, който ще го отнесе далеч оттук.
Младата царица се съгласила, но царският оръженосец, който случайно чул този разговор, бил привързан към младия господар и му разкрил заговора. Шивачът рекъл:
— Направили са си сметката без кръчмаря.
Вечерта той легнал да спи. Като решила, че вече е заспал, царицата станала, отворила вратата и пак си легнала. Шивачът, който само се преструвал, че спи, почнал да вика с ясен глас:
— Момче, ако не ушиеш елека до вечерта, ще ти скъсам ушите! Аз повалих с един удар седем, победих двама великани, улових еднорога и глигана! Да му мислят тези, които стоят пред вратата!
Като чули какво говори шивачът, придворните се уплашили и избягали така бързо, като че ги гонели зли духове. Никой вече не посмял да вдигне ръка срещу шивача.
И така младият шивач останал цар до края на живота си.
