Когато мътилката се разсея, младият човек можа да установи, че половината от бетонните пилоти бяха прерязани. Отново започна атаката…

Задушаваше се и се примири с мисълта, че трябва пак да прекъсне, когато и последният пилот отстъпи с ужасно пращене! Като огромна шамандура модулът потегли с въртене нагоре, теглен назад от захранващи кабели и меки тръбопроводи.

„Господи! — сепна се Надир. — Електрическите кабели! Забравих за тях! Ако се откъснат, ще се взривим всички! Дано само въздухът излезе навреме…“

Но пълният с въздух модул продължаваше да се издига, теглейки последните връзки и без това опнати до скъсване… Тогава влудяващо бавно жилището започна да се накланя… От шлюза бликна тънка газова струя, която се увеличи след няколко секунди, после, в серия от странни експлозии излетяха огромни мехури, образувайки ударни вълни, които заблъскаха присъствуващите…

Неудържимо тласкани навън, обитателите на модула се мятаха, разтърсвани от резки трусове… Заварени без шлемове, те не бяха успели да променят навреме дишането си и започнаха да се давят! С върховно усилие на волята двама мъже успяха все пак да овладеят дробовете си и с изхвръкнали от орбитите очи и стиснати устни изчезнаха, олюлявайки се!

Част от присъствуващите се притекоха на помощ на останалите, а в това време няколко силни работници бързо отпратиха наводнената къща на дъното.

Положена на един диван, Цила идваше в съзнание. Мека хладна ръка галеше челото й. Отвори очи и срещна усмивката на Надир.

— Какво стана! Отначало модулът се превърна в асансьор, после… водата!

Арп се наведе през рамото на Надир и радостно заяви:

— Конски лек! Идеята е на Надир…

Следната нощ Арп дойде у тях да ги предупреди.

— Золния е уредила всичко! Тръгвате утре призори с екип от ловци на акули. Шеф на екипа е Олаф от нашата организация. Ще ви пусне в открито море възможно най-близо до една хижа. Там ще намерите водач. Не изпускайте срещата! Човекът, който ви чака, ще има грижата да обезвреди червените ви пазачи. Тъй като тези проклети сфери стоят винаги извън обсега на работника, когото следят, трудно могат да бъдат унищожени… Освен това ще ми се специалист да го свърши. Като излизате от яла на пастирите, не губете време: и най-малкото преместване на сферите се следи от Контролния център на безименните, а освен това те са снабдени с различни устройства за самовзривяване…

Арп прекъсна, за да разгърне пластмасова карта…

— Ето пътя, по който трябва да се движите, когато останете сами… Ще можете спокойно да го разгледате в колата. Ако за нещастие не успеете да избягате, унищожете я. Виждате тук зеления найлонов конец. Дръпвате, откъсвате го от вътъка — и започва ускорен процес на разпадане… След две минути всяка молекула от тази карта ще отиде във водата! Добре! Е, мисля, че ви казах най-главното… Олаф ще ви обясни и други тънкости, когато му дойде времето! На добър час, деца, и мислете понякога за нас, когато излезете на свобода…

— Но, Арп — започна Цила развълнувано, — защо не дойдете с нас?

— За съжаление, няма достатъчно място за всички — в последните месеци населението на нашия град доста се увеличи! А и трябва да се следи за нелегалната мрежа. Без нея не бихте могли тъй лесно да тръгнете!

— Как се казва градът! Номер 1?

— О, Надир!

— „Обновление“ е градът. Пожелавам ви да стигнете до там без неприятности!

Подводната талига се носеше бързо по пясъчното дъно. Олаф току-що бе включил на голяма скорост. Вече две седмици, откак напусна лагера, и сега се влачеше на гъсеници поради неправилния скалист терен. От предната част на машината се откриваше панорамна гледка. Седнали до Олаф, Надир и Цила й се любуваха прехласнати. Те откриваха волното море и безбройните му прелести. Край тях малки блестящи рибки се стрелваха от храстите.

Свикнала от малка на всякакви лишения, Цила като истинска номадка знаеше точно да прецени и най- малкото, което можеше да послужи за храна. Това изобилие тук я смайваше…

— Надир, мисля, че започвам да разбирам за какво ни говореше Арп!

— Да — охолен живот, девствена и безкрайно великодушна природа!

Олаф се усмихна и очите му се свиха в две дълги цепки.

— Харесвате ми вие двамата. Бързо схващате! На някои от нашите им трябват една или две години, додето погледнат обективно на морето…

— Знаеш ли, нищо подобно не чувствувахме в лагера — призна Цила. — Мътната вода без растителност… нищо общо с това тук!

— Рано или късно всички скитници откриват гледката, която е сега пред очите ви! Един ден всичко това ще ви принадлежи и свободно ще се разхождате из него.

Надир погледна с възхита другаря си. Цила и той нямаха нито вярата, нито ентусиазма му — не беше минало много време от залавянето им! И все пак те тръгваха първи, а Олаф със завидна жертвоготовност като Арп и толкова други още оставаха, за да организират свободния живот, който те самите може би никога нямаше да видят…

Олаф отгатна мислите на Надир.

— Не се грижи за нас, Надир. И нашият ред ще дойде! Ти и Цила ще бъдете сто пъти по-полезни там! Във връзка с това трябва да ви дам някои обяснения, преди да стигнем. Ще поставим капан за акули. Щом роботите затворят мрежата с животните, вие ще излезете през шлюза. Не и преди това, ще уплашите дивеча! Във външното отделение, в задната част на талигата ще намерите двуместен свръхбърз атомен ял… Като го включите на най-голяма мощност, би трябвало за четири часа да ви отведе до мястото на срещата. Мине ли това време, горивото на двата микрореактора ще се изчерпи и машината вече няма да ви служи за нищо. Ще чакам час и половина, след като тръгнете, и тогава ще сигнализирам за изчезването ви. Повече не бих могъл! На безименните ще им трябват още три, додето ви идентифицират и открият къде сте. Щом го сторят, ще заповядат на вашия робот-пазач да ви унищожи. С една дума, много важно е да не закъснявате и да пристигнете навреме, за да може вашият водач да ликвидира тези мръсни машинки, преди да са се обърнали срещу вас! Ако се случи нещо непредвидено, ялът ви има и допълнителна свръхмощност. Тя, за съжаление, се изразходва за много кратко време! Използвайте я само в краен случай!

— Всичко ще бъде наред! — увери го Надир.

— Дано! Имате само половин час в запас, а това е малко!

— Не бой се, Олаф! Яка ни е кожата! — рече Цила с радостен смях.

Надир бе очарован да чуе отново този от месеци забравен смях. Премеждието, което ги чакаше, не беше безопасно! Ала то караше да заблестят в очите на Цила всички огньове на надеждата.

— Ето че стигнахме! — съобщи внезапно Олаф, забавяйки постепенно ход.

Когато спряха, Олаф поговори по микрофона с хората от задната кабина.

— Намираме се в зоната, извадете мрежите и стръвта.

За няколко минути хората-риби се озоваха във водата, прикривайки с водорасли мрежата, която роботите раздипляха. По същия начин скриха и машините, сетне хвърлиха в капана голям куп прясно нарязана риба. Прибраха се в талигата, която се отдалечи, а после спря на достатъчно разстояние, за да не изплаши дивеча.

Олаф насочи една антена и тогава светна малък вътрешен екран, в който сцената много ясно се наблюдаваше.

Няколко малки и други средно големи риби дойдоха първи, привлечени от мириса на месото. Появи се една, сетне две сенки бавно заплуваха над стръвта и най на края все още предпазливо се появи първата акула — дълга, синя, страшно силна и бърза. Няколко минути по-късно нахлуха всички! Десетки продълговати фигури се нахвърлиха на храната и обхванати от бяс, започнаха да си отнемат едни други парчетата месо, като се раняваха взаимно.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×