за да наложим волята си над безименните и да освободим всичките си братя, защото, може би не знаете, но не всички наши братя-номади се трудят в подводни трудови лагери. Много от тях са изпратени в мините на Венера, Юпитер и другаде… Те също трябва да бъдат освободени!

Ние не желаем смъртта на безименните; искаме статут, равен на техния, и свободен достъп до планетите.

Ето защо, Надир, имаме нужда от твоите знания по електроника! Ето защо, Цила, една млада жена, която се е осмелила да влезе в градовете, може да окаже неоценима услуга на нелегалните ни сили! Желаете ли да ни помогнете да направим всички скитници свободни жители на Обнова?

Надир отново си спомни вкопчената в юлара на Сукама Хан.

— Да! — отвърна той. — Всички номади!

— Аз също! — отговори Цила, а по бузата й се стичаше една сълза.

Възрастният човек продължаваше:

— Сега и ние усвоихме майсторството за присаждане на синтетичен камък-сюнгер, който нашите учени създадоха. Всички деца, родени в града, успешно понесоха операцията. Скоро ще се върнем на земята и ще можем да предложим на номадите в пустинята цялото великолепие на Обновление.

Надир мислено обеща на старата, майчински нежна и сурова скитница: „Бъди търпелива, Хан! Почакай! Ще дойдем да вземем теб и Зорги, и всички останали!“

— Плановете на Освобождение, града-близнак на Обновление, са готови! След месец започваме строителството. Мисля, че за момента нямам какво друго да ви кажа! Идете да си починете от опасното пътуване, деца мои!

И съветникът се отдалечи, като им махна с ръка.

— Какво щеше да правиш в града на безименните, момиче? — попита Нан.

— Брат ми Ксуан беше отвлечен, мислех, че е там!

— Аз съм тук, Цила!

— Ксуан!

През смях и сълзи Цила се хвърли в ръцете на снажния млад мъж, който тъкмо влизаше в залата. Надир беше станал и се усмихваше към новодошлия.

— Ела да видиш моя съпруг — каза Цила, като го дърпаше за ръката. — Когато го видях за пръв път, той имаше дълъг номер… Той ми спаси живота. Твърдеше, че имам хубави очи и груби ръце.

Голямата зала се опразни и Ксуан поведе спътниците си.

— Елате, ще ви заведа у дома! Но обяснете ми все пак: Надир… Безимен… съпруг на сестра ми… Обърквам се!

Цила се усмихна и разказа…

— И тъй, малко по-късно, след като едва не умря в пустинята, аз го нарекох Надир! Като дядо ни, който…

— Цила!

Младата жена избухна в смях и под въпросителния поглед на Надир добави:

— О нищо, Надир… Някой ден ще ти обясня…

ЕПИЛОГ

Конят даваше вече признаци на умора. Ездачът стъпи на земята и прегърна животното.

— Юнакът ми Мейнор!… Денят беше дълъг, а? Ще спрем тук, приятелю… Почини си!

Човекът откачи от самара голяма торба с храна и я провеси на врата му. После освободи коня от зъбалеца, от юздите и ремъците. Свали огромното седло и го замени с хубаво покривало… Извади от припасите си стомна със студено лике, свитък печен гигантски лишей и се настани на земята да се храни, с пушките до него.

Пустинята беше тиха. Блестеше слабо на лунната светлина. Лек уханен бриз духаше откъм морето. Очертаваше се хубава нощ.

Номадът вкусваше съсредоточено този миг. Тогава се разнесоха първите пиюкания…

,

Информация за текста

© 1974 Мишел Гримо

© 1982 Ася Къдрева, превод от френски

Michel Grimaud

Le peuple de la mer, 1974

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

НАРОДЪТ НА МОРЕТАТА. 1982. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.33. Роман. Превод: Ася Къдрева [Le peuple de la mer / Michele Grimaud (1974)]. Предговор: Народът на моретата, Рашка РАКЕН — с. 5–7. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70?100/32. Печатни коли: 8. Страници: 126. Цена: 1.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/594]

Последна редакция: 2008-08-06 10:32:29

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×