благородници, желаете да поразмените философски знания, ще се помъча да ви служа за преводач. Но не разчитай много на моя германски.

Междувременно, докато Ирод стоял под дървото, с глава, увита в плаща, за да скрие от любопитните затворници и тъмничарите своите сълзи, станало нещо странно. В клоните над главата му била кацнала кукумявка, която пуснала курешка върху му. Не се случва често кукумявка да се появи посред бял ден, но единствено германецът забелязал какво е направила птицата; защото всички останали се взирали в самия Ирод.

Германецът с помощта на тъмничаря поздравил Ирод учтиво и казал, че има да му разкрие нещо важно. Ирод открил лице, и когато тъмничарят заговорил, отвърнал, че слуша внимателно. В този миг той очаквал вест от Калигула и не забелязал, че тъмничарят служи само като преводач на един от затворниците.

Тъмничарят казал:

— Прощавай, господарю, но този германец иска да знае дали си забелязал, че кукумявката току-що пусна една курешка върху тебе. Говоря ти като преводач на този германски благородник. Той е римски гражданин, но латинският му е поръждясал от техния влажен климат.

Това накарало Ирод да се усмихне въпреки разочарованието си. Знаел, че като нямат друго забавление, затворниците прекарват част от времето си да си устройват шеги един на друг и че понякога и тъмничарите, също тъй отегчени, ги подпомагат. Тъй че не вдигнал очи към дървото, нито огледал плащаницата си да види дали човекът не се подиграва с него. Отвърнал шеговито:

— И по-чудни неща са се случвали с мене, приятелю. Неотдавна през прозореца в спалнята ми прелетя фламинго, снесе яйце в една от обувките ми и отлетя. Жена ми много се разстрои. Да беше врабче, кос или дори кукумявка, нямаше изобщо да обърне внимание на случката. Но фламинго…

Германецът не знаел какво е фламинго, затуй отминал шегата и продължил:

— Знаеш ли какво означава, когато птица пусне курешка върху главата или дрехата ти? В моята родина се смята за много щастливо знамение. А туй, че свята птица като кукумявката го стори и се сдържа да не издаде прокобни крясъци, това е знак, който трябва да събуди у теб дълбока радост и надежда. Ние, хауките, знаем всичко, каквото може да се знае за кукумявката. Кукумявката е наш тотем и е дала името си на народа ни. Ако ти беше хаук, бих рекъл, че бог Ман е пратил тази птица, за да ти каже, че вследствие това затворничество, което ще е кратко, ти ще бъдеш въздигнат на много видна длъжност в твоята страна. Но разбирам, че си бил евреин. Смея ли да попитам, господарю, името на бога на твоята страна?

Ирод, който все още не разбирал дали германецът говори сериозно, или пък се шегува, отвърнал доста искрено:

— Името на нашия бог е твърде свято, за да бъде изричано. Ние, евреите, сме задължени да говорим за него със заобикалки, а дори със заобикалки на заобикалките.

Германецът решил, че Ирод му се присмива, и казал:

— Не си мисли, моля те, че ти разправям това с надежда да измъкна награда от теб; но като видях птицата да прави онова, което стори, чувствувах се задължен да те поздравя за знамението. А сега имам да ти кажа още нещо, защото съм прочут авгур в родината си: следващия път, когато видиш тази птица, макар да е по време на твоя най-голям възход, и когато тя кацне край тебе и започне да издава крясъци, тогава ще знаеш, че е настъпил краят на щастливите ти дни и че броят на дните, които ти остават да живееш, няма да е повече от броя на крясъците, които кукумявката е издала. Но дано този ден да е далече!

В туй време Ирод се бил посъвзел и рекъл на германеца:

— Струва ми се, старче, че ти приказваш най-приятните безсмислици, каквито съм чувал от връщането си в Италия насам. Приеми най-сърдечните ми благодарности, загдето се опитваш да ме развеселиш, и ако някога се измъкна от това място като свободен човек, ще видя какво мога да сторя, за да освободя и тебе. Ако си такъв добър събеседник и без веригите, какъвто си с тях, ще прекараме весели вечери заедно, ще пием, ще се смеем и ще си разправяме смешни историйки.

Германецът се оттеглил обиден.

Междувременно Тиберий изведнъж наредил на слугите си да съберат багажа му и отплувал за Капри в същия оня следобед. Страхувал се е, предполагам, че майка ми ще се опита да го увещава да освободи Ирод и че ще му е трудно да й откаже, след като й бе толкова задължен за историята със Сеян и Ливила. А мама, съзнавайки, че сега не е в състояние да стори нищо за Ирод, освен може би да направи така, че животът му в тъмницата да се облекчи доколкото е възможно, помолила Макрон да й помогне. Макрон отговорил, че ако се отнася с Ирод по-грижливо, отколкото с другите затворници, ще си навлече неприятности с Тиберий. Майка ми рекла:

— Умолявам те — като изключвам възможността да улесниш бягството му, стори всичко, каквото можеш за него, а пък ако Тиберий дочуе и се разгневи, обещавам да поема цялата стихия на гнева му върху си.

Било й много неприятно да моли за услуга Макрон, чийто баща беше един от домашните ни роби. Но чувствувала голяма лична отговорност за Ирод и в този момент била готова да стори всичко за него. Макрон останал поласкан от молбите й и обещал да избере такъв тъмничар, който да се отнася много внимателно с Ирод, а също да назначи за управител на тъмницата някакъв офицер, когото тя лично познавала. Нещо повече — уредил Ирод да се храни с управителя и ежедневно да ходи в местните бани, под охрана. Заявил, че ако освобожденците на Ирод решат да му носят храна и топли завивки — защото идваше зима, — ще се погрижи да не им пречи, а робите да казват на вратаря при портата, че тези неща са за самия управител. Та преживяванията на Ирод в тъмницата не били кой знае колко мъчителни, макар да го връзвали за стената с тежка верига всякога, когато тъмничарят му не бил край него; но той много се тревожел за онова, което е сполетяло Киприя и децата, защото нямал право да получава вести от външния свят. Силас, макар да не могъл да изпита удоволствието от възможността да повтори на Ирод, че е трябвало да се вслуша в съвета му (и да не се закача с Камаринското блато), положил грижи робите да носят на затворника храна и други необходими неща редовно и потайно; и сторил всичко, каквото можел за него. Накрая сам той бил арестуван, защото се опитал да вмъкне в тъмницата писмо, но бил освободен с предупреждение това да не се повтаря.

В началото на следващата година Тиберий решил да напусне Капри и да отиде в Рим и наредил на Макрон да изпрати всички затворници там, защото възнамерявал да разгледа делата им още щом пристигне. Ирод и останалите били изведени от Мизенум и откарани на етапи до затворническите бараки в преторианския лагер извън града. Вярвам, си спомняте, че Тиберий се бе върнал назад, когато вече бе дошъл до самите градски стени, заради зловещата прокоба — смъртта на любимия му безкрил дракон; той забърза назад към Капри, но се простуди и едва стигна до Мизенум. Спомняте си вероятно и това, че когато вече го смятали за умрял и Калигула се разнасял из преддверието на вилата, размахвайки пръстена с печата пред очите на тълпа от възхитени дворяни, старецът се събудил от припадъка и силно викнал да му донесат храна. Ала вестта за неговата смърт и за възкачването на Калигула вече била стигнала до Рим по пратеник. Освобожденецът на Ирод, оня същият, който му донесъл парите от Акра, случайно срещнал пратеника в околностите на града и го чул да известява новината, докато препускал нататък. Той се втурнал към лагера, връхлетял в затворническите бараки и като тичал възбудено към Ирод, изкрещял на иврит:

— Лъвът е мъртъв!

Ирод бързо го заразпитвал на същия език и по лицето му се изписала такава радост, щото управителят приближил и поискал да узнае каква вест му е донесъл слугата му. Заявил, че това е нарушение на затворническия ред и че не бива да се повтаря. Ирод обяснил, че не било нищо особено, родил се бил мъжки наследник на един негов роднина в Идумея; ала управителят му дал да разбере, че настоява да научи истината; накрая Ирод му казал:

— Императорът е мъртъв.

Управителят, който по това време вече бил в много добри отношения с Ирод, запитал слугата дали е сигурен в истинността на новината. Слугата отвърнал, че я е научил направо от устата на императорския пратеник. Управителят счупил веригата на Ирод със собствените си ръце и му рекъл:

— Трябва да отпразнуваме това, Ирод Агрипа, приятелю мой, с най-хубавото вино в лагера.

Тъкмо си хапвали развеселени, а Ирод, изпаднал в чудесно настроение, обяснявал на управителя какъв прекрасен човек е и колко грижливо се е отнасял с него и колко щастливи ще бъдат отсега нататък, след като Калигула е император, пристигнала вестта, че всъщност Тиберий не бил мъртъв. Това ужасно разтревожило управителя. Решил, че Ирод е измислил лъжливата вест, за да го вкара в беда.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×