махне управителят на Египет. Убеди Калигула да го арестува под предлог, че на времето имал враждебни чувства към Агрипина (която, разбира се, беше майка на Калигула) и да го заточи на един от малките гръцки острови.

Тогава Ирод каза на Калигула, който беше материално притеснен:

— Трябва да видя какво бих могъл да направя, за да събера пари за личната ти хазна. Брат ми Аристобул ме уведомява, че моят бунтовен чичо Антипа бил по-богат дори отколкото сме го смятали. Понеже сега ти тръгваш към завоеванията си в Британия и Германия — впрочем, ако се случи да минеш през Лион, предай, моля те, най-сърдечните ми поздравления на Антипа и Иродиада, — та, казвам, понеже тръгваш, Рим ще изглежда много пуст за тия от нас, които остават. Това е благоприятна възможност да замина и да посетя пак моето царство; но веднага щом чуя, че си тръгнал насам, ще побързам да се върна у дома и надявам се да останеш доволен от усилията, които ще положа за теб.

А всъщност Ирод току-що беше получил тревожни новини от Палестина. Потегли за Изток още в същия ден, който Калигула беше определил за военната си кампания; макар че мина почти цяла година, преди Калигула да тръгне.

Калигула бе издал нареждане статуята му да бъде поставена в Светая светих на Храма в Ерусалим, потайна вътрешна стая, която се смята обитавана от еврейския бог в неговия кедров ковчег и която се посещава само веднаж в годината от Първосвещеника. По-нататъшните му нареждания бяха статуята да се изнася от Светая светих в дни на обществени празници и да бъде почитана във външния двор от цялата конгрегация, еднакво от евреи и неевреи. Той или не знаеше, или не го беше грижа за дълбоката религиозна почит, която евреите хранят към своя бог. Когато прокламацията била прочетена в Ерусалим от новия управител на Юдея, изпратен да замести Понтий Пилат (който впрочем се бе самоубил при пристигането си в Рим), започнали такива размирици, че управителят се видял принуден да потърси убежище в лагера извън града, където преживял нещо много подобно на обсада. Калигула получил вестта за това в Лион. Изпаднал в луд гняв и пратил писмо до новия управител на Сирия, който бе заместил приятеля ми Вителий, нареждайки му да събере голяма армия от сирийски помощни войски и с нея и с двата римски легиона под негово командуване да влезе в Юдея и да наложи декрета с меч. Името на този нов управител беше Публий Петроний, римски войник от старата школа. Той не загубил време да изпълни нареждането на Калигула, що се отнасяло до подготовката за похода, и потеглил към Акра. Оттам написал писмо до Първосвещеника и най-видните еврейски благородници, известявайки ги за заповедите, които имал, и за готовността си да ги изпълни. Междувременно Ирод се бил включил в играта, макар да се стараел колкото може да остане в сянка. Той посъветвал тайно Първосвещеника за най-добрия начин на действие. По негово предложение управителят на Юдея и войските му били изпратени на Петроний в Акра. Последвани били от делегация от десетина хиляди видни евреи, които отишли да се примолят да не се осквернява Храмът. Обяснили, че не са дошли с войнствени намерения, но въпреки това предпочитали да умрат, отколкото да допуснат подобна ужасна беда да се стовари върху земята на предците им, която незабавно щяла да бъде сполетяна от проклятие и да загине. Заявили, че са политически верни на Рим и че никой не би могъл да се оплаче от тях за нелоялност или неплащане на данъците; но че все пак най-голяма вярност дължат на бога на техните предци, който всякога ги бил закрилял в миналото (докато спазвали законите му) и строго им бил забранил да обожават друг бог в неговите владения.

Петроний отговорил:

— Не съм вещ да се произнасям по религиозни въпроси. Може да е както казвате, но може и да не е. Моята лична вярност към императора не е поделена на политическа и религиозна половина. Това е неоспорима вярност. Аз съм негов слуга и ще изпълнявам заповедите му, каквото и да се случи.

Те отговорили:

— Ние сме верни роби на нашия господ бог и ще изпълняваме неговите заповеди, каквото и да се случи.

Тъй се стигнало до безизходица. Тогава Петроний навлязъл в Галилея. По съвета на Ирод спрямо него не предприели враждебни действия, но макар да било време за есенната сеитба, нивите останали незасети и всички облекли траурни дрехи и поръсили главите си с пепел. Търговията и производството замрели. Нова делегация пресрещнала Петроний при Цезарея (Самарянска Цезарея), възглавявана от Иродовия брат Аристобул, който пак повторил, че евреите нямат войнствени намерения, но че ако той настои да наложи императорския декрет, всички богобоязливи евреи ще загубят интерес към живота и земята им ще запустее. Това хвърлило Петроний в недоумение. Поискал съвет от Ирод, но Ирод, осъзнавайки несигурността на собственото си положение, вече бил отплувал за Рим. Какво би могъл да стори войник като Петроний, човек всякога готов да се опълчи срещу най-свирепия враг, подреден в боен ред или нападащ го из засада с войнствени крясъци, когато тези достопочтени старци пристъпвали към него с протегнати шии и казвали: „Не ще се съпротивляваме. Ние сме верни данъкоплатци на Рим, ала религиозният ни дълг принадлежи на бога на бащите ни, според чиито закони сме живели от ранно детство; убий ни, ако искаш, защото не бихме могли да видим бога си охулен и да продължим да живеем.“

Произнесъл им много искрена реч. Казал им, че негов дълг като римлянин е да спазва клетвата за вярност, която е положил пред императора, и да му се подчинява във всичко: и че те сами виждали как със своите войски той е напълно способен да изпълни получените заповеди. Въпреки това възхищавал се на тяхната неотстъпчивост и на въздържанието им от всякакви насилствени действия. Признал, че макар като управител на Сирия да знаел какъв е дългът му, то като хуманен и разумен човек намирал за невъзможно да изпълни онова, което бил задължен да извърши. Не било присъщо на римляните да убиват невъоръжени старци само защото тези старци настояват да останат верни на бога на предците си. Казал, че пак ще пише на Калигула и ще представи случая в най-благоприятна светлина. Твърде вероятно било Калигула да го накаже със смърт за това, но ако, жертвувайки собствения си живот, успеел да спаси живота на хиляди работливи, мирни провинциали, готов бил да го стори. Подканил ги да укрепят духа си и да се надяват на най-доброто. Първото, което трябвало да сторят още щом напишел писмото, а той щял да го напише още същата сутрин, било да подхванат обработването на земята. Изоставят ли я, чакал ги глад, последван от разбойничество и епидемии, а от това нещата щели да станат още по-лоши. Случило се, че докато говорел, откъм запад внезапно се събрали буреносни облаци и завалял проливен дъжд. Обичайните есенни дъждове не били паднали през тази година и времето им било минало; тъй че това се сметнало като знамение за необикновено щастие и тълпите от жалеещи евреи се разпръснали с хвалебствени и радостни песни. Дъждът продължил и скоро цялата земя се съживила.

Петроний сдържал думата си. Писал на Калигула, уведомявайки го да обмисли наново решението си. Евреите, съобщавал той, се показват напълно предани към императора, но твърдят, че страшно проклятие ще сполети страната им, ако каквато и да е статуя бъде вдигната в Храма — та била тя и на славния император. Спирал се подробно на отчайващия им отказ да обработват земята и заявявал, че засега имало само две възможности: първата — да поставят статуята и да осъдят земята на запустение, което означавало огромна загуба от данъци, и втората, да се отмени императорското решение и да се заслужи вечната благодарност на един благороден народ. Умолявал императора, ако не друго, поне да отложи освещаването на статуята до след жетва.

Но преди писмото да стигне до Рим, Ирод Агрипа бе захванал да действува в полза на еврейския бог. Калигула и той се поздравиха с обич след тъй дългата раздяла, а Ирод бе донесъл със себе си големи сандъци, пълни със злато и скъпоценни камъни и други ценни предмети. Някои били от собствената му съкровищница, някои от тая на Антипа, а останалото е било, предполагам, принос от александрийските евреи. Ирод покани Калигула на най-скъпото пиршество, което някога е било давано в града; нечувани лакомства бяха поднесени, включително и пет големи баници, напълнени само с езици на чучулиги, много вкусни риби, донесени с голям съд с вода чак от Индия, а печеното беше от някакво животно, подобно на малък слон, но космато и от незнаен вид — намерили го вкочанено в леда на едно замръзнало кавказко езеро и го домъкнали дотук, зарито в сняг, през Армения, Антиохия и Родос. Калигула бе удивен от пищността на трапезата и призна, че никога, дори да имал възможност, не би му стигнала изобретателност да измисли подобно изобилие. Напитките не отстъпваха на храната и Калигула тъй се развесели по време на яденето, подцени някогашната си щедрост към Ирод като нещо, за което не заслужавало да се споменава, и обеща да го надари с всичко, което е по силите му да дарява.

— Поискай ми каквото щеш, мили Ироде — каза той, — и то ще е твое.

После повтори:

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×