Ондин я послуша и когато се изправи, кашляйки, Мег изхихика доволно.

— Най-после се вижда колко сте красива, милейди. Слабичка сте, но имате хубави, едри гърди. Само бедрата и коремът ви трябва да се закръглят още малко.

Ондин почервеня от срам, но не се разсърди на добродушната гостилничарка за дръзките й думи. Усмихна се, облегна глава на ръба на ваната, затвори очи и се наслади на отдавна неизпитваното чувство за чистота.

— Е, Мег, как се справяте?

Този дълбок, ироничен глас не можеше да бъде сбъркан никой друг! Стресната, Ондин отвори очи и видя как Уоруик Чатъм затвори вратата зад себе си и остави на пода вързоп с дрехи. Твърде смутена, за да протестира, тя вдигна колене към гърдите си и ги обви с ръце. Гласът й отказваше. Гневът бе стегнал гърлото й. Може би се смяташе за неин съпруг, но той беше само един дързък чужденец, който нахлуваше неканен и я засрамваше, гневеше я без мярка.

— О, милорд! — Мег плесна възхитено с ръце. — Сега можете да видите колко красива е жена ви.

Уоруик сложи един пръст под брадичката на Ондин и вдигна лицето й.

— Е, удовлетворявам ли вашите изисквания? — изфуча вбесено тя.

Вместо да отговори, той обърна главата й на едната, после на другата страна, за да я разгледа по- добре. Неспособна да говори, Ондин стисна здраво зъби. Вероятно трябваше да му благодари, че не настоява да види тялото й. Въпреки това се чувстваше безсилна и безпомощна, защото студеният му поглед проникваше до дъното на душата й.

Най-после мъжът пусна брадичката й и се обърна към Мег.

— Донесох чисти дрехи. Тъй като рядко ми се случва да купувам женско облекло, вероятно ще липсват някои неща.

— Каквото и да сте купили, все е по-добро от дрипите, в който беше облечена съпругата ви, сър. Долу ли ще вечеряте или в стаята си?

— Долу — отговори Уоруик и се поклони иронично пред Ондин. — До скоро, милейди. — Без да я удостои дори с поглед, той напусна стаята.

— Господи, как го мразя! — изфуча разярено девойката.

— Успокойте се, милейди — каза добродушно Мег. — Естествено е една млада невеста да мрази съпруга си и да се бои от първата брачна нощ. Но страхът ви е излишен. Вярно е, графът изглежда коравосърдечен и хладен. Въпреки това е чудесен човек.

Ондин излезе от ваната и Мег я уви в затоплената хавлия.

— Добре ли го познавате? — попита тя и приседна на леглото.

— Ами, той идва често в кръчмата ми. И е един от фаворитите на краля. Високо почитан лорд, с когото можете да се гордеете! Сигурна съм, че ще ви направи щастлива. Сигурно много ви обича, иначе защо щеше да ви вземе за жена? Можеше да избере между най-богатите наследнички на страната.

Ондин преглътна с мъка. Да я обича? Тази Мег май е сляпа, каза си тя. Та аз изобщо не го интересувам.

— Така, а сега да видим какво ви е донесъл. — Мег посегна към вързопа, оставен до вратата, и извади копринена риза, дантелена фуста с волани и гълъбовосиня рокля. — Прекрасни са! А обувките са несравними! — Тя усърдно помогна на Ондин да се облече. — Сега вече разбирам как сте завладели сърцето на лорд Чатъм, милейди. Трябва само да изчеткам прекрасната ви коса, за да заблести, и да я вдигна на кок. Тази вечер съпругът ви ще прегърне най-красивата жена на света.

Без да го желае, Ондин се усмихна на ласкателствата на Мег, но докато седеше на леглото и гостилничарката я решеше, страхът и нарасна още повече. Сватбената нощ не трябваше да се състои. Един ден тя щеше да намери начини и средства да обезщети Уоруик Чатъм за великодушието му. Все пак му дължеше живота си.

— Никога не съм виждала толкова прекрасна медноцветна коса, милейди! — провикна се възхитено Мег. — Да вървим! Вече сте готова да се изправите пред съпруга си.

Ала Ондин не беше готова. Тя закърши страхливо ръце и се запита защо толкова се бои от предстоящата среща. Не искаше да отговори на погледа му, не искаше да усети отново онази странна горещина, която се разливаше по вените й при всяко негово докосване.

— Вечерята ще бъде превъзходна — уведоми я гордо Мег. — Сочно говеждо печено със сос от сметана, картофи и моркови…

Ондин беше забравила колко е гладна.

— Да, да, готова съм — прошепна измъчено тя.

Гостилничарката я поведе надолу към кръчмата, откъдето долитаха гръмовити мъжки гласове и тихият смях на някаква жена. Двете влязоха в малката задна стая, където Уоруик се разхождаше нетърпеливо.

Когато се обърна към Ондин, сърцето й заби като лудо. Какъв великолепен мъж… С тази шапка, украсена с разкошни пера, изглеждаше още по-висок. От едната страна периферията беше нахлупена дълбоко над челото. Беше свалил жакета си и ослепително бялата риза създаваше завладяващ контраст към загорялото от слънцето лице.

Известно време той я гледаше мълчаливо, после на устните му заигра усмивка, която за първи път достигна до кафявите очи. Златни точици заблестяха в зениците им и погледът му сгря кръвта на девойката.

Той протегна властно ръка и Ондин пристъпи към него.

— О, да, вие наистина удовлетворявате изискванията ми, милейди — проговори меко той и топлият му дъх помилва бузата й.

По гърба й пролазиха тръпки и тя преглътна мъчително.

— Кои изисквания, милорд?

— Изискванията, които имам към съпругата си — отговори през смях той. — Кои други?

ТРЕТА ГЛАВА

— Може би трябва да ви разкажа за дома си. — Уоруик се облегна на перваза на камината и отпи глътка ейл. — Ако не се забавим много по пътя, би трябвало да пристигнем в Норт Ламбрия след три дни…

Той млъкна, защото един от прислужниците внесе в стаята голяма табла с говеждо печено, картофи и зеленчук. Изчака го да сервира и го изпроводи навън. После с усмивка напълни чинията на жена си.

— Сега трябва да се подкрепите, милейди. Нямам нужда от болна жена. — Очевидно той не беше гладен, защото не седна с нея на масата, а отново застана пред камината. — Матилда поддържа къщата, така че вие няма да се грижите за нищо. Ако имате някакви въпроси, ще идвате при мен. Що се отнася до прислугата — вече познавате Джейк, а другите ще ви представя, щом пристигнем. Клинтън управлява земите ми и надзирава арендаторите. В къщата живее и брат ми Джъстин, така че двамата ще се срещате често.

Печеното беше толкова вкусно, че Ондин престана да слуша. Онова, което й разказваше Уоруик, нямаше никакво значение, тъй като тя изобщо нямаше да види къщата му. Заета с яденето, тя не забеляза, че той я наблюдава внимателно. Липсата на интерес не му убягна.

Изведнъж издърпа чинията й и младата жена вдигна смаяно очи. В погледа му се четеше студен гняв. Устата й пресъхна. Дали щеше да успее да му избяга?

— Изслушайте ме, ако обичате! — изръмжа раздразнено той. — Трябва да играете добре ролята си, поне това ми дължите, след като ви спасих от бесилката. Ще оценя високо готовността ви да положите поне малко усилия. Мисля, че имам право да го изисквам! — Вената на вратата му пулсираше над тънката дантелена яка.

Ондин кимна замаяно. Колко ли лица имаше този човек? Очарователен прелъстител, влюбен в себе си, твърд като стомана, и в същото време чувствителен джентълмен, който я бе прегърнал, за да й спести гледката на бесилката… Кое ли беше истинското му лице?

— Значи, Джъстин е брат ми — повтори сърдито той. — Клинтън се грижи за земите ни, Матилда води домакинството. Много е усърдна. Ако следвате съветите й, няма да ви е трудно да играете ролята на аристократка. Всички прислужници са отдавна при мен, моят дом е и техен. Разбира се, аз съм неоспоримият господар, но всеки, който живее на моя земя, има право да се отнасят с него човешки. Разбирате ли ме?

Вы читаете Ондин
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×