Събуди се и в здрачевината съзря как Аларик държи в прегръдките си Робин и го успокоява тихичко.
— Май е темпераментен като майка си — засмя се той.
— О, не, същи бащичко е — възрази Фалън.
— Не е ли по-добре Едит да отсъди кой от двама ни е правият. Бездруго исках да й кажа да дойде тук и да стои край вас.
— Необходимо ли е?
— Фалън, Робин е едва на един ден и вие сте напълно изтощена!
— Не можете ли вие да стоите при мен? Моля ви… Аларик…
— Но аз само ще смущавам съня ви.
— Моля ви, останете, милорд. Ако не останете при мен, ще се почувствам по-зле. Спокойна съм само, когато лежите до мен.
Аларик се съблече и се пъхна в леглото. Фалън започна да кърми бебето, а той я прегърна нежно и предпазливо. Постепенно тя се унесе и заспа. Той пое бебето и го занесе в люлката.
— Имаш красиви английски очи, сине мой — прошепна той. — Жалко, че няма да видиш дядо си. Но някой ден ще четеш за него. Ние ще трябва да се оправдаваме за злото, което Уилям стори на тази страна. Ще твърдят, че Харалд е двуличник и лъжец, който е престъпил клетвата си спрямо Уилям. Но аз ще ти обясня, Робин, че той бе не само умен и образован, но и изключително храбър мъж. Убеден съм, че един ден ти ще разбереш истината за дядо си.
След две седмици Фалън отново седеше с останалите на трапезата в просторната зала. В този миг тя трудно можеше да си обясни как така си е мислила, че омъжвайки се за Аларик, ще опетни по някакъв начин името на загиналия си баща.
— За какво сте се замислила, любима?
— В навечерието на битката при Хейстингс баща ми настоя да потърся закрила от вас в случай, че загубим. Но моята глупава гордост изобщо не можеше да се примири с такава една възможност. Ако го бях сторила, щяхме да си спестим много неща.
— Ако бяхте потърсили закрилата ми, щях да съм задължен да ви предпазвам от всякакви мъжки посегателства… включително и от моите собствени. И сега малкият Робин нямаше изобщо да го има.
Фалън се усмихна и сведе поглед. Той хвана брадичката й и се взря в блесналите й очи. Обзе го болезнено желание, искаше я с всяка фибра на тялото си. Но знаеше, че все още е твърде рано.
— Вие присмивате ли ми се? — попита той предизвикателно.
— Не, не. Смея се на себе си. Защото знам какво щях да изпусна, ако бе станало така…
— Не ме гледайте така, жено! И бездруго ми е трудно да се съпротивлявам на чара и красотата ви.
Той и тя посегнаха едновременно към сребърния бокал и ръцете им се срещнаха. И двамата избухнаха в гръмогласен смях.
На следващата сутрин пристигна вест от Уилям, че на запад мнозина феодали са се съюзили с някои уелски принцове и подготвят метеж. Аларик трябваше да потегли срещу тях и да потуши бунта.
— Сега не можете да тръгнете — извика Фалън.
Присъстващите рицари я изгледаха удивено, а пратеникът навъси чело. Аларик само стисна устни.
— Роже, подготви всичко за пътуването.
При тези думи Фалън се изправи и се оттегли мълчаливо. След малко той я откри да стои в стаята пред камината. Държеше детето в ръце.
— Нима не се опитах да ви окажа дължимите уважение и почит? Не ви ли направих своя съпруга? За бога, Фалън, кога най-сетне ще престане тази война между нас?
— Когато престанете да се биете срещу моя народ — изхълца тя. — Дойдохте в Англия и я завладяхте. Това не ви ли стига? Та нали всеки път, когато си тръгвате от мен, се питам дали този път няма да вдигнете оръжие срещу собствените ми братя! Нали цялата се разтрепервам от страх заради тях и… заради вас! Не виждате ли, че се самозалъгваме винаги, когато се размечтаем за мир? Не може, не може да има мир между нас!
— Добре, значи няма да има мир! — извика Аларик гневно и тръшна вратата зад гърба си.
Няколко седмици по-късно тя съзря Роже да се приближава към господарската къща сам на коня си. Сложи бързо Робин в люлката и се завтече надолу.
Роже сне шлема и изпи на един дъх виното, поднесено му от Хамлин. Изглеждаше изтощен и замаян, когато я погледна в очите.
— Роже, какво се е случило? Как е Аларик? Защо сте сам? Недейте мълча така? Говорете, моля ви…
— Аларик е добре, братята ви за щастие не са замесени. Уелските принцове се оттеглиха зад своите първоначални граници. Не се безпокойте, всичко е наред.
От гърлото на Фалън се изтръгна въздишка на облекчение. Едит обаче не издържа и се свлече в несвяст.
Фалън й сипа малко вино в устата и тя бързо се опомни.
— Слава на бога — прошепна Едит и се усмихна. И тя като Фалън се страхуваше ужасно от деня, в който Галън, Елфин или Там можеха да паднат, прободени от нормански меч.
Времето в края на август бе все още много топло и слънчево. Фалън реши да иде на реката с Милдред. Едит щеше да остане при малкия Робин. Оставиха Роже да охранява пътя.
Фалън пляскаше гола в освежителната прохладна вода и си представяше какви дрехи ще носи, когато Аларик се завърне. Може би щеше най-сетне да му признае колко много го обича. Всичко бе вече подготвено за неговото пристигане. Хамлин изкорми един току-що убит сръндак и оставаше само да го завъртят на шиша. С Роже откриха в избата любимото френско вино на Аларик. Насапуниса се, изми косата си, излегна се върху гладките камъни в плитката вода и започна да си мечтае как ще прелъсти съпруга си след празничната гощавка. Внезапно до слуха й долетя пукот на сух клон.
— Милдред?
Огледа се, леко изплашена, на всички страни и изведнъж съзря Аларик, целият погълнат от вида й. Все още бе в доспехите си и седеше гордо изправен върху седлото.
— Аларик — прошепна тя.
Той скочи от коня, тръгна направо през водата към нея и я притисна в обятията си. Устните му потърсиха нейните и се впиха в тях с изпепеляващ плам. Поведе я към брега, разсъблече се и се нахвърли върху нея със страст, от която й спря дъхът.
— Милдред — прошепна тя с дрезгав глас. — Роже…
— Няма ги. Изпратих ги у дома.
— Не ви чух да се приближавате.
— Движех се много предпазливо, исках да ви погледам…
Ръката му премина бавно по мокрото й тяло, устните му погалиха врата, гърдите й. Тя замилва широките му плещи, гърба му, притисна се настойчиво към тялото му и се вкопчи умоляващо в него, защото не можеше повече да издържа.
— Елате, любими, нуждая се от вас — зашепна тя.
— Това вярно ли е?
— Да, Аларик, да…
— И аз се нуждая от вас, любима, толкова ви искам…
Положи ръката й между бедрата си, прокара език по ситните водни капчици, обсипали тялото й и чак тогава проникна в нея. Телата им се сляха в постоянно ускоряващ се ритъм до мига, в който и двамата изкрещяха, заедно достигнали върховна наслада.
— Толкова съм щастлива, че отново сте тук — продума тя тихо. — Здрав и читав.
— Защо, Фалън?
— Как защо? Та вие сте мой съпруг, бащата на Робин…
— А възможно ли е да ме обичате, Фалън?
