собствената си жена. О, виж свещеника. Помахай му. Покажи на всички колко се радваш на завръщането ми.
Тя помаха с ръка, все още с нежна усмивка на уста.
— Господарю на вълците! Ти не си нищо повече от господар на драконите и лайната — продължи да се усмихва тя.
Конар въздъхна отново.
— Брат ми е англичанин, роднина по женска линия на Алфред Велики. — Той говореше тихо, но усети как отново кипва. — А дядото на майка ми е бил един от най-великите ирландски крале.
— Е, да. И затова ти си морски разбойник.
— Не отричам. Другият ми дядо беше пират. От него съм усвоил морските дела.
— Велики завоеватели, убийци…
— И победители, госпожо. Не забравяй това. В мен тече и тяхна кръв, не отричам.
— Ти не си завоювал нищо.
Той се усмихна още по-широко и приближи коня си до нейния.
— Ще видим. Ти сама ще прецениш. Заклевам се. — В този момент той внезапно я прегърна и целуна. Този път устните му я изгориха. Езикът му навлезе в устата й и когато тя се опита да се отдръпне, той я притегли още по-близо. Конете се сблъскаха и Конар я прехвърли от Воин при себе си. Тя хвана ръката му, опитвайки да се освободи. Но беше късно. Той продължи да я целува. Вкусът на устните й го накара да си спомни миналото. Успя да проникне в устата й. Почувства топлотата на тялото й, гръдта й, дъха й. Той продължи да я притиска в обятията си. Тълпата ги приветства възторжено.
Пръстите й се отпуснаха. Тялото й се постепенно се поддаде. Тя престана да се съпротивлява. Конар откъсна устни от нейните и погледна лицето й. Устните й бяха все още влажни. Огън обхвана цялото му същество.
— Ще ме имаш, мила, без значение какво представлявам — Викинг или нещо друго — обеща той.
За последен път размаха меча си. Тор подскочи и тя се вкопчи в него. Конят се обърна и се понесе към крепостта и към кулата.
ГЛАВА ТРЕТА
— Но какво правиш? — извика Мелизанда. Катраненочерната й коса ги обгърна, разпилявана от вятъра.
— Чаках твърде дълго. Омръзна ми от грабежи и изнасилвания — увери я той.
Тя се втренчи в него и пребледня. Замисли се върху думите му и се изчерви. Опита се да намери изход от заплахата.
— Още е рано! Веселието навън е в разгара си.
— Ще продължим в по-интимна обстановка, мила. Надявам се, че няма да ме оставиш сам тази нощ.
Конар се спусна от коня, увличайки я със себе си.
— Не! — бранеше се Мелизанда като обезумяла.
Без да й обръща внимание, той продължи да я носи нагоре по стълбите към върха на кулата, където беше стаята й.
Там ги чакаше голямото легло с чисти ленени чаршафи. В камината тлееше тих огън. Отпред бяха постлани кожи. От приготвената баня се издигаше пара.
Конар постави жена си внимателно до ваната. Не усети никаква съпротива.
Следеше я внимателно, докато сваляше тежката ризница.
— Е, Мелизанда!
Тя се отдръпна от него. Усмихна се.
— Дали да се изкъпя първи? Но ти ще ми избягаш веднага. Все пак съм доволен, че си уважила желанието ми и банята е готова.
— Не аз съм наредила да я подготвят, повярвай ми.
— В такъв случай имаш досетливи слуги. Ти ли ще се изкъпеш първа или аз?
— Няма да се къпя. Нито първа, нито втора. Имам друга по-важна работа.
— Все пак е добре да си първа — меко настоя той. — Имам чувство, че се опитваш да ми избягаш. Ще ти е неудобно да тичаш гола по стълбите. Ако още веднъж вдигнеш ръка срещу мен, ще си получиш заслуженото. Та нали всички викинги си приличат.
— Дано изгниеш в земята, разбойник такъв!
Той я сграбчи и задуши надигащия се в гърлото й вик. Бързо смъкна златистата роба от раменете й. Вдигна я и я хвърли върху мекото легло и докато тя се опитваше да стане, свали бързо обувките и чорапите й. Мелизанда се мяташе бясно, но не успя да го затрудни.
Беше възбуден и нищо не можеше да го спре. Мекотата на плътта й под пръстите му го караше още повече да бърза.
Внезапно тя се укроти. Очите й се разшириха.
— Моля те, недей! — прошепна тихо.
Той се усмихна и нежно прекара пръст по устните й.
— Преди време ти ме молеше по същия начин, а после…
Тя също си спомни и бузите й побледняха. Опита се са скочи.
— Свали си ръцете от мен, нищожество!
— Както желаеш, госпожо! — Той смръщи вежди. Внезапно освободи ръцете й, задържайки я на коленете си.
Разкъса разкошната й рокля и оголи раменете й. В бързината смъкна и долната й риза.
Така беше по-добре. Ето я гола в ръцете му. Тя беше самото съвършенство. Тънък кръст, заоблени бедра, дълги крака, пълна гръд и привлекателен тъмен триъгълник между бедрата. Дългата й черна коса се уплете около двамата и ги задържа в прегръдка. Възбудата му нарастваше. Чуваше ускорените удари на сърцето й, учестеното й дишане. Изгаряше я огън. Тя му принадлежеше — сега и завинаги.
Юмрукът й се заби в гърдите му. Конар не го очакваше. Повдигна я ядосано. Не може да я остави да се държи като дете. Няма да успее да го предизвика. Няма да допусне да го отдалечи от себе си. Или ще умре, или ще е негова. Той няма да се пазари повече.
— Женитбата ни не е действителна! — извика тя. Ноктите й се забиваха в рамото му през ризата. — Не искам! Тази крепост е моя и тук никой не може да ми заповядва. Тогава бях само дете. Никога не съм искала този брак. Не можеш да ме изнасилиш в собствения ми дом.
— О, Мелизанда! Каква непорочност! Ти никога не си искала да ме предизвикаш, нали? — в гласа му имаше насмешка.
Подигравките му винаги бяха язвителни, а с железния си юмрук командваше безмилостно. От друга страна, тя не можеше на устои на допира му — привличащ, търсещ, завладяващ.
Измъчваше я мисълта, че не е единствената в живота му. Той е имал много жени. Въпреки това трябва да му се подчини. Но не, никога, закле се вътрешно тя. Той е викинг, независимо къде е роден и как се казва. Той ще я съблазни и след това ще я изостави. Опита се да поеме въздух и да овладее обърканите си чувства. И първия път беше така. Адът и раят се сливаха в едно. Всичко, което той направи с нея миналия път, сега се повтаряше, колкото и да се опитваше да го предотврати.
— Пусни ме или ще ти избода очите!
Той я пусна — право във ваната. Топлата вода я скри от погледа му. Тя затвори очи и се помоли господ да й даде сила. Когато ги отвори, Конар вече се беше съблякъл. Онемя и дъхът замря в гърлото й. С ризницата беше огромен, но сега — гол, както майка го е родила, изглеждаше още по-голям.
Беше копие на баща си, викинг от глава до пети. По-висок от шест стъпки, с една глава над повечето мъже, той имаше тяло, по което всеки мускул изпъкваше. Раменете му бяха невероятно широки, ръцете — загорели от слънцето и яки, мускулите му се очертаваха релефно върху гръдният кош, коремът беше плосък, краката дълги и добре оформени. Гърдите му бяха покрити със златисто-червени косъмчета, които се спускаха в тънка, почти невидима линия по корема, разширявайки се към краката. Топлите и студени вълни,
