— Внимавайте какво говорите! — изръмжа предупредително Пиърс.
— Искате ли да ви помогна или не?
Мъжът се ухили и оголи блестящо белите си зъби. После й протегна ръка.
—
Макар и неохотно, младата жена се приведе и се опита да хване ръката му.
Може би не трябваше да прави това. Крал Чарлз беше известен с рицарството си и очакваше подобно поведение и от своите благородници. Но в тази елегантна, безсрамна малка личност имаше нещо, което накара Пиърс да забрави галантните си маниери. Усмивката му стана още по-широка, когато пръстите в светлозелени ръкавици се докоснаха до неговите. Той стисна ръката й с все сила и я дръпна към себе си.
Роуз изписка и падна върху него. Мъжът едва се удържа да не избухне в смях.
— Господи, колко съм несръчен! — промърмори той, докато тя се бореше гневно с мокрите си поли. Усети силното ритане на дългите й крака, почувства меките, пълни гърди и стегнатия корсет, вдъхна дълбоко свежия аромат на цветя.
В продължение на един твърде дълъг миг Пиърс беше възхитен от естествената чувственост на красивата непозната и се опита да прецени дали невинността в смарагдовозелените очи е истинска. Силното въздействие, което тя упражняваше върху него, го учуди и ядоса. Ти си глупак, каза си той. Скоро ще се ожениш за една прекрасна жена, която те обича и нощем изпълнява всичките ти желания. Въпреки това непознатото момиче събуди в слабините му горещо желание, неизпитвано никога досега. Той стисна здраво зъби, за да прогони неканените чувства.
— Вие сте невероятно непохватен! — изсъска ядно Роуз, изтръгна го от странното опиянение, в което беше изпаднал, и се опита да се изправи.
Пръстите му се впиха неумолимо в китките й.
— О, толкова съжалявам! Не е моя вината, че загубихте равновесие. Готов съм да ви помогна. — Той се престори, че се надига, и светкавично я тласна настрана. Роуз падна по гръб във водата и вълните отнесоха украсената й с пера шапка, а фуркетите изпаднаха от намокрените кестенявочервени къдрици.
— Как смеете! — изкрещя сърдито тя и понечи да го удари, но Пиърс я изпревари, хвана ръцете й и се наклони над нея.
— Много съжалявам, но се подхлъзнах — увери я невинно той и се усмихна злобно. — Трябва да се пазите от мъжете, които не умеят да контролират конете си. Човек не знае какво още могат да измислят. Толкова съжалявам…
В очите й пламна зелен огън.
— За нищо не съжалявате! Нарочно го направихте!
— В никакъв случай. Недодяланият селяк не е в състояние да контролира движенията си, какво да се прави. Позволете ми да опитам още веднъж…
— Не! — изфуча тя. — Пуснете ме и се махнете от пътя ми! Както виждам, падането не ви е причинило сериозна вреда. В цветущо здраве сте, като изключим слабоумието, от което и без това страдате от самото си раждане. А сега ви моля да ме освободите от нежеланото си присъствие.
Мъжът продължаваше да стиска ръцете й. Пръстите в светлозелените ръкавици, които бяха мокри и тежаха, се свиха в ядни юмручета.
— Веднага — обеща тържествено той, скочи на крака и я повлече след себе си. Май беше отишъл твърде далеч. За да поправи стореното зло, реши да спаси шапката й. Ала когато пусна девойката, тя се превърна в истинска малка тигрица. Блъсна го в гърдите с такава сила, че той се подхлъзна в тинестото дъно на потока, този път истински, и политна назад. Преди да падне, сграбчи ръката й и двамата отново цопнаха във водата.
Този път се озоваха на дълбокото. Пиърс излезе веднага на повърхността и кракът му намери опора в един голям камък, който стърчеше над водата. Дъхът му спря, защото младата жена се беше изплъзнала от ръцете му. Ами ако не умееше да плува?
Водата отново се затвори над главата му, докато опипваше трескаво около себе си и се опитваше да намери полите й.
— Велики Боже! — избухна ядно Роуз, когато двамата най-после подадоха главите си над водата. — Да не искате да ме удавите?
— Да ви удавя? Позволих си само да ви спася живота.
— За мен ли говорите? Аз яздя много по-добре от вас, сър, и съм напълно сигурна, че и плувам по- добре.
— Вече започвам да се убеждавам, че и ругаете по-добре от мен.
Бузите й се оцветиха в гневна руменина и очите й заблестяха още по-силно.
— О! — изсъска тя, скри се отново под водата и когато се появи, хвърли в лицето му шепа тиня.
— Вървете по дяволите! — изкрещя извън себе си Пиърс, вманиачен от абсурдното решение да спечели тази битка, колкото и детинска да беше. — Нахално малко чудовище! — Не знаеше какво точно е намислил, но се потопи светкавично, за да измие тинята. После се хвърли към непознатата.
Роуз изписка задавено и се опита да стигне до брега, но тежките поли й попречиха. Ръцете му обгърнаха талията й. Вбесена, тя задърпа пръстите му.
— Пуснете ме! Веднага ме пуснете!
— Изцапахте ме с тиня и искате да ви пусна? Щом се държите като дете, ще си платите за глупостта!
— Ако наистина посмеете да злоупотребите с мен, ще има да съжалявате! Вие сте един луд смотаняк! Само почакайте да видим какво ще каже кралят! Сигурна съм, че ще ви прати да се пържите във врящо масло или ще ви окачи на бесилката.
— Мене ли? Вие сте една дръзка глупачка! — Той я стисна здраво и я повлече към брега. — Почакайте кралят да узнае как една малка вещица…
В този миг прозвуча гръмък смях и Пиърс замлъкна насред думата.
Нямаше нужда да уведомява Чарлз, защото Негово величество стоеше на брега на потока, придружен от лейди Ан.
— Кралят е тук, приятели мои! А сега ще ни позволите да задоволим любопитството си и ще ни опишете с всички подробности как се стигна до тази малка злополука. Съгласна ли сте с мен, лейди Ан?
ВТОРА ГЛАВА
Облечен в пурпурни панталони до коленете и виненочервен жакет върху бяла риза с жабо, Чарлз седеше на кралския си кон с високо вдигнати тъмни вежди. Кафявите му очи святкаха развеселено и Пиърс също щеше да се забавлява, ако беше хванат на местопрестъплението само от краля.
За съжаление Чарлз беше избрал за своя спътница лейди Ан. Амазонката от люляково кадифе подчертаваше златно-русата й красота. Тя изгледа стъписано момичето, което се мяташе в ръцете на Пиърс, и той въздъхна смутено. Как да й обясни, че това невъздържано хлапе заслужаваше грубото му отношение?
— Гледката е възхитителна — отбеляза Чарлз, обърнат към Ан. — Питам се само дали двамата са били официално представени един на друг. Роуз, мое нежно малко цвете! Би трябвало да бъдете малко по-учтива и за в бъдеще да се откажете да наричате този момък недодялан селяк. Той е един от най-старите и най- скъпите ми приятели, член на Парламента, Негова светлост лорд Пиърс Дефорт, херцог Уертингшиър. Колкото и да съжалявам, няма да го потопя във врящо масло, нито ще го окача на бесилката, защото много скоро отново ще имам нужда от помощта му. А сега ще кажа нещо и на вас, Пиърс, стари приятелю: тази красива млада дама е госпожица Роуз Удбайн от Вирджиния, скъпа гостенка в моя двор. Младото момиче има настойник в Англия, но въпреки това аз се чувствам отговорен за благополучието му, също както и съпругата ми. — Той се ухили и добави: — Баща й също ми е приятел.
Значи това беше Роуз Удбайн! Трябваше да се сети по-рано. Пиърс направи опит да се усмихне и се обърна към пленницата си:
— Госпожица Удбайн…
— Лорд Дефорт… — Роуз произнесе името му, сякаш се давеше.
