— Тя е зверче! — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Но ти, любов моя… Чарът ми ще извика радостни сълзи в очите ти.
— Е, добре, докажи го! — помоли предизвикателно тя.
Мъжът се изсмя изкусително и преди да осъзнае какво става, Ан вече стоеше гола пред него, наслаждаваше се на замайващите милувки на ръцете му, на огнената игра на езика и устните, които се плъзгаха между гърдите й.
Тя простена и отметна глава назад. Пиърс я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, за да продължи с интимните нежности. Щом се съединиха, Ан се понесе вихрено към върха на насладата. Тъй като беше господарка на съдбата си, тя познаваше много мъже, интересни личности, добри любовници. Нито един от тях не можеше да се сравнява с Пиърс. Никой не беше съумял да я доведе до върха на чувствената наслада. Ето и сега се зарея в облаците на рая, понесена от замайващ екстаз…
По-късно тя лежеше мълчаливо до него и си представяше колко ужасно би било да загуби всичко това. Мисълта за Роуз Удбайн отново събуди ревността й. Може би Джеймисън щеше да се влюби в своята подопечна и да се ожени за нея. Не. Ан не беше в състояние да пожелае това дори на вероятната си съперница.
Тя се сгуши на гърдите на любимия си и вдъхна дълбоко мъжествения му аромат.
— Тази вечер трябва да се извиниш на госпожица Удбайн.
— Какво?
— Ти си един от най-видните аристократи и си добър приятел на краля, затова си длъжен да даваш пример. Никога не си се държал така отвратително като днес. Моля те, извини й се. — Тя чу как мъжът до нея пое дълбоко въздух. Очевидно нямаше желание да изпълни молбата й. Беше готов да стори всичко за нея, но не и онова, което влизаше в противоречие с вътрешните му убеждения. Явно момичето го беше вбесило. Всъщност, това е предимство за мен, каза си тя. Така няма да имам причина за ревност. Но ще ми струва много по-големи усилия да го спечеля за плановете си. — Пиърс…
— Тя е едно отвратително малко зверче, Ан. Би трябвало да я напердаша. Заслужава си го.
— Вече е голяма за пердах. Вярно е, че трябва да се научи да обуздава темперамента си…
— Препуска като вятър, без да се оглежда. Не се замисля, че може да стъпче някого.
— Тя е отлична ездачка.
— И не се съмнява ни най-малко в собствените си способности. Заслужава някой да й натрие носа.
— Днес ти успя да го сториш.
— Това не беше истинско надбягване.
— Напротив!
— Беоулф беше твърдо решен да изпревари кобилата на госпожица Удбайн, това беше всичко — защити се сърдито мъжът.
Ан се засмя и го целуна по върха на носа.
— Е, получи си удовлетворението. Сега можеш спокойно да й се извиниш.
— Няма да го направя. Стига сме се карали за тази проклета американка.
— Би трябвало да изпитваш поне малко съчувствие към нея, Пиърс.
— И защо, ако мога да попитам?
— Баща й беше добър приятел с лорд Виктор Брайънт, братовчед на жена му. Затова и господин Удбайн определи лорда за настойник на дъщеря си, докато тя пребивава в Англия. За съжаление Брайънт почина миналия месец и сега малката е под опеката на Джеймисън. — Тя въздъхна и обясни: — Този тип ми къса нервите. Смята се за най-добрия приятел на брат ми и е… ох, не знам! Не е грозен, но…
— Така значи — засмя се Пиърс, за да я подразни.
Ан поклати укорно глава.
— Той е красив мъж, но ми вдъхва ужас. За щастие съм пълнолетна и мога да се разпореждам с наследството си, иначе щях сериозно да се страхувам, че Джером ще ме омъжи за Джеймисън. Наистина, Пиърс, страх ме е за това момиче.
Мъжът вдигна рамене.
— Баща й е още жив и се съмнявам, че младият Джеймисън би могъл да има някакви права над нея.
— Прав си, но все пак…
— Освен това тя заслужава красив и в същото време страшен мъж като Джеймисън. — Пиърс се надигна и отново започна да милва гърдите й. — Впрочем, баща й смята, че съм идеалният съпруг за дъщеря му.
— И аз чух същото. — Ан приглади назад непокорните му черни къдрици. — Това е още една от причините, поради които се страхувам за Роуз. Тя има нужда от съпруг, но не от Джеймисън.
— Щом толкова държиш на нея, опитай се да не я изпускаш от поглед.
— Точно това смятам да направя. Но те моля и ти да упражниш влиянието си в нейна полза.
— Моето влияние? О, Ан, не знам дали…
— Трябва само да заявиш, че малката е под твоя закрила. Тогава ще бъда спокойна.
— Кой те тревожи?
— Страх ме е от настойника й и приятелите му. Джеймисън и любимият ми брат са си лика-прилика и владеят всевъзможни трикове, с които защитават интересите си.
— Днес всички в кралския двор прилагат такива трикове. Брат ти е една подла змия, Джеймисън Брайънт е егоист и незрял, а онази малка вещица Роуз просто ще си получи заслуженото.
— Пиърс, тя е сърдечна и смела…
— Откъде ти хрумна това?
— Преди няколко дни Джеймисън ме хвана натясно — отговори колебливо жената. Случилото се беше много по-лошо, но тъй като познаваше темперамента на Пиърс, тя не смееше да му признае всички подробности около онази злощастна среща с приятеля на брат си.
Кралят пътуваше с част от свитата си на юг. По пътя Джеймисън се опита да изтласка кобилата й към гората. Роуз, която яздеше наблизо, забеляза какво ставаше и побърза да й се притече на помощ. Престори се, че е изгубила контрол над коня си, и тъй като беше отлична ездачка, това й се отдаде без усилия. Едва не хвърли Джеймисън от седлото, а през това време Ан успя да избяга.
— Трябваше да си там, за да я видиш, Пиърс. Роуз се хвърли да ме защити като безстрашен малък кавалер и прогони онзи негодник.
— И какво ти стори негодникът?
Ан махна небрежно с ръка.
— Всъщност нищо. Просто се бях озовала в твърде неприятно положение и смелата Роуз ме спаси. Няма ли да й предложиш протекцията си, скъпи? Направи го заради мен!
Мъжът въздъхна и се предаде.
— За теб съм готов да направя всичко. Е, добре, от днес нататък малката е под моя защита. Само трябва да ми обещаеш да я държиш далече от погледа ми.
Облекчена, Ан го целуна нежно.
— Обещавам. А сега…
— Сега не искам да чувам нищо повече за нея! — Той я прегърна и страстно впи устни в нейните. Много скоро Ан забрави Роуз Удбайн.
За разлика от любовника си… Това го ядоса извънредно много. В момента, когато прегърна Ан, той видя пред себе си лицето на Роуз, блестящата червенокестенява коса, красиво извитата уста, дълбоките смарагдовозелени очи… Изведнъж потрепери, уплашен от глада, който се събуди в тялото му. Обзе го нарастваща неловкост. Та тя беше само една красива буржоазка, нищо повече. И все пак… Ан не биваше да узнае, че това момиче го е омагьосало. В Роуз Удбайн имаше нещо, което го заслепяваше, привличаше го и го възбуждаше… В сърцето му се надигна чувство за вина. Той любеше Ан, а мислеше за Роуз Удбайн — и я желаеше. Гневът му се усилваше с всяка минута, но той не беше в състояние да потисне горещото си желание. От гърлото му се изтръгна измъчен стон.
Бяха му казали, че Роуз не проявява интерес към английските мъже и копнее да се завърне колкото се може по-скоро в скъпоценната си Вирджиния. Дано го направи и го освободи от присъствието си!
