ТРЕТА ГЛАВА
Всъщност, би трябвало да се радвам, мислеше си Джеймисън Брайънт. Лордът беше млад и изглеждаше много красив със сините си очи, русата къдрава коса и стройното, мускулесто тяло. Да, би трябвало да се радвам, повтори си той и огледа стаята, където доскоро беше живял баща му и която сега беше негова. Тежки брокатени завеси красяха огромното дъбово легло. В изкусно иззиданата камина пламтеше буен огън. Най-после Джеймисън беше станал господар на Хершиър Плейс, разкошно обзаведената господарска къща на рода Брайънт. Нали именно за това беше възпитан.
Все пак нещо не е наред, размишляваше унило той, докато милваше бялата кожа на Бет. Не можеше да понася благородния си баща, високообразованите учители му досаждаха до смърт и той се принуждаваше да бяга от часовете и да се забавлява, като привързва запалени клони за опашките на уличните котки. Не знаеше кои качества на характера му го тласкаха към тези жестокости и не искаше да знае. Когато беше по-млад, несъвършенството му го измъчваше, но после осъзна, че хората, които се отклоняват от пътя на добродетелта, са твърде много и те са по-интересни от другите.
— Пак си се замислил — отбеляза недоволно Бет.
Мъжът кимна с усмивка и огледа одобрително разкошното й тяло. Всичко в нея, от широките хълбоци до пълните гърди и обсипаните с лунички бузи, издаваше селското момиче.
Ала неговата Бет не беше глупава. В никакъв случай. Тя знаеше всичко за света, в който живееше. Джеймисън се разбираше много добре с нея, защото тя познаваше сърцето му до последното ъгълче, познаваше и склонността му към жестокост и дори й се наслаждаваше. Знаеше, че той няма да й даде дори титлата „любовница“, а до края на живота си ще я нарича „курва“ и „уличница“. Това обаче нямаше значение, тъй като се грижеше за нея и я обсипваше със скъпи подаръци.
Бет знаеше също, че Джеймисън не преставаше да мисли за лейди Ан. Много й се искаше да му помогне да осъществи желанието си, защото той щеше да я възнагради богато.
— Жалък живот! — въздъхна уморено мъжът.
— Защото не можеш да имаш лейди Ан, нали?
Джеймисън направи гримаса, сложи глава на налетите й гърди и установи с известна неловкост, че талията й се закръгля все повече. Ощипа я по корема и тя изписка. След малко легна по гръб, скръсти ръце зад тила си и се загледа с невиждащи очи в тавана.
— Винаги съм я желал.
Това беше вярно. Лъчезарната й красота му се струваше чиста и благородна, макар целият двор да знаеше, че тя спи с Дефорт. Да върви по дяволите онзи високомерен херцог! Той не само беше приятел на краля, но и славата му на отличен войник и корабостроител се носеше по целия свят!
А дамата… Джеймисън я обожаваше и беше готов да целува земята под краката й. Искаше да я спечели за себе си — това означаваше сбъдване на най-прекрасните му сънища. Ако в сърцето му все още беше останала искрица доброта — Ан можеше да я събуди за нов живот. За съжаление тя оставаше недостижима за него, въпреки наследената му титла и високото обществено положение. Освен това в нея имаше нещо, което го държеше на разстояние.
А Роуз? Да, елегантната му, своенравна американска братовчедка също притежаваше онази неуловима красота, която се проявяваше в гордата й стойка, в хладния тон на гласа, в жестовете и облеклото й. Джеймисън не беше в състояние да даде точна дефиниция на поведението й. Във всеки случай то я правеше недостижима и той не успяваше да се доближи до Роуз, както не беше успял да се доближи и до лейди Ан. Макар че и двете се намираха в непосредствена близост. Затова пък можеше да се търкаля в леглото с Бет…
— Днес всички отиват на лов. — Джеймисън стана и пристъпи гол до прозореца, сякаш можеше да види Чарлз и свитата му. — Много изискана компания. Кралят, Дефорт, лейди Ан, братовчедката Роуз и още няколко души!
— А ти не си между тях и затова се сърдиш на съдбата.
— Ако спечеля Ан, всичко останало ще загуби смисъла си — отговори остро мъжът. На вратата се почука и той чу покашлянето на стария слуга Кроули, който беше нает още от баща му. — Какво има, по дяволите? — изкрещя невъздържано той.
Старецът не отговори, но зад вратата се чу дрезгав смях и Джеймисън позна гласа на Джером, най- добрия си приятел.
— Аз съм! И не ме е грижа, че си решил да се отдадеш на разврат, защото имам фантастична идея!
Бет скочи от леглото, но Джеймисън заповяда недоволно:
— Остани си на мястото! — Като че ли приятелите му не я бяха виждали гола… Той навлече набързо панталона си и отвори вратата.
Посетителят се ухили широко и влезе. Джеймисън не преставаше да се учудва на външния му вид. До известна степен синеокият, рус Джером приличаше на красивата си сестра. Беше също така строен, имаше същите фини черти. Ала усмивката му беше съвсем друга — студена и горчива.
— Скъпа Бет… — Джером застана пред леглото и се поклони с преувеличена учтивост. — Много съжалявам, че попречих на усамотението ви.
Бет се намръщи, а Джеймисън отговори мрачно:
— Имаш всички основания да съжаляваш.
Без да се тревожи от студения прием, Джером отиде до масата, напълни една чаша с най-доброто уиски на домакина, седна на креслото и вдигна крака върху скъпата масичка.
— Имам страхотна идея! — обяви тържествено той.
— И каква е тя?
Джером се изкиска доволно.
— Сигурен съм, че си лежал до бедната Бет и си оплаквал невероятния късмет на проклетия Пиърс Дефорт, който спи с прекрасната ми сестрица. Хайде да помислим заедно. Опитай се да накараш коварния си мозък да съчини някакъв план, който да реши проблема.
— Внимавай, Джеймисън! — извика предупредително Бет.
— Дръж си езика зад зъбите, чуваш ли! — изсъска господарят й и се обърна отново към Джером: — Какво си измислил?
— Трябва ни твоята помощ, Бет — заяви Джером и дари момичето с ослепителна усмивка. — Сигурен съм, че приятелят ми ще те възнагради богато.
Бет вдигна вежди и в очите й светна алчност.
— Разкажи ни какво си намислил! — повтори нетърпеливо Джеймисън.
Джером се ухили самодоволно и изпи уискито на един дъх.
— Планът ми е много прост. Прекрасната Роуз е длъжна да ти се подчинява, нали — защото е твоя подопечна. След нея е Ан, обектът на твоя сладострастен копнеж. После имаме Дефорт, великия рицар, и накрая си ти, скъпи приятелю.
— Две жени, двама мъже. Остава ни само да образуваме правилните двойки.
— И как ще го направиш?
— Ще участвате ли? И двамата?
Бет кимна решително. Джеймисън се поколеба малко, но после се съгласи. Ако целта бе да завладее Ан, нямаше да се уплаши от нищо.
— А сега ме изслушайте внимателно… — започна Джером.
Роуз дори не подозираше, че в момента е в центъра на злобни замисли. А и беше твърде заета да бълва ругатни срещу лорд Пиърс Дефорт, за да мисли за настойника си.
— Не може да бъде чак толкова лош — опита се да я успокои камериерката й, докато четкаше ухаещата, прясно измита коса на господарката си, и се постара да прикрие смеха си.
Откакто бе загубила майка си, Роуз беше под грижите на Мери Кейт и двете се разбираха много добре. Затова и прислужницата не криеше мислите си.
— Всевишният никога не е създавал толкова лош човек, повярвай! Попаднах случайно на пътя му, а той ме бутна нарочно в потока! Никога до днес не бях срещала такъв негодник. — Тя се обърна към камериерката си и в смарагдовите й очи блесна злоба. — Отвратителна личност!
