Любовницата на корсаря

— Няма начин някой да е преживял тази експлозия — каза един от гребците. Всъщност той само прошепна тези думи, но Скай ги чу съвсем ясно.

— Сокола е преодолявал досега много опасности — забеляза губернаторът. — Вероятно вече е отплавал със своите приятели-пирати нанякъде. Това би било и най-доброто.

Не, помисли Скай. Морякът имаше право. Едва ли има човек, който да преживее такава страхотна експлозия. Освен ако не скочи от борда точно, когато корабът става на парчета…

Веслата се потапяха равномерно във водата. Тио притегли дъщеря си към себе си и тя сложи глава на рамото му. Спотсууд пък с огромно неудоволствие изстискваше подгизналата си перука.

— Боже, на какво ли съм заприличал! При това изобщо не ми е работа да се занимавам с такива неща. Тези води спадат към Северна Каролина. Да знаете, че изобщо не съм тук. Ако някой вземе да твърди обратното, ще отрека всичко. По дяволите, момиче, създаде ни цял куп неприятности.

Скай изобщо не бе в състояние да отвърне каквото и да било. С много нежност Тио хвана лицето и с две ръце.

— Боли ли те нещо? Добре ли се чувстваш? Толкова се страхувах за теб. През цялото време си мислех за твоя страх от тъмнината.

— Не се боя от това, татко — прошепна тя и стисна ръката му. Той много я обичаше. Само затова бе тръгнал да я спасява. Трябваше да го разбере, А заради него тя пък бе готова да си заложи дори и душата. Боже, добре, че не бе загинал. — Не се боя от тъмнината, татко, вече не!

— Пред нас е „Бон Бел“. Намираме се вече съвсем близо до нашите териториални води.

Лодката се долепи надлъжно до корпуса на кораба.

— Капитане, хвърлете, моля, плетената стълба! — извика Спотсууд. — При мен са лейди Кемерън и лорд Кинсдейл — и двамата здрави и читави!

При тези думи отвсякъде долетяха ликуващи възгласи. Един от моряците помогна на Скай да се изкачи по стълбата, а след това я изтеглиха на борда. Опита се да се усмихне на младежа, който я подкрепяше, и, останала без сили, се облегна на перилото. През това време на борда се качиха и баща й и губернаторът.

— Питър, донесете на господарката си суха завивка! — нареди Спотсууд. — И побързайте, моля!

Питър… Скай се обърна. Към нея наистина се бе забързал икономът от Кемерън Хол, за да наметне раменете й с топла завивка.

— Милейди, толкова се радваме всички, че сте отново сред нас.

— О, Питър! — Забравила всякакъв етикет, тя го прегърна бурно, след което погледна към губернатора. Той само повдигна рамене.

— „Бон Бел“ е собственост на мъжа ви.

— На мъжа ми… — тя се разрида и се загледа в морската шир. По бузите й се търкаляха горещи сълзи. Вече не издържаше. Толкова много го обичаше, въпреки всичките му прегрешения, заради прегрешенията му. Още от самото начало той бе всичко за нея. Постоянно рискуваше живота си, само и само да спася нейния. Идваше винаги при нея — и в тъмнината, и когато бе светло. Без него бъдещето нямаше никаква стойност.

— Скай!

Чу името си и някакъв неясен шепот, който проба мъглата на отчаянието, обхванало сърцето н. Не маже да бъде, каза си тя, но се обърна бавно. Дъхът й спря. Стоеше там, измокрен, с разголена гръд, бос и без оръжие, с ръце, протегнати към нея. Чувствата, който изпитваше в този миг, бяха изписани в сребристите му очи. Той бе жив…

— Рок! — Извън себе си от щастие, тя се хвърли в обятията му, заповтаря името му и се сгуши в него, взе лицето му в ръцете си и го обсипа с целувки — челото, устните, страните, мократа гръд, раменете.

Той я притисна здраво към себе се, а пръстите му погалиха мокрите й коси.

— Скай, скъпа моя Скай…

Устните им се срещнаха и в душата на Скай сякаш изгря слънце. Бе жив, тук, при нея, на борда на „Бои Бел“.

— Е, така не може! — простена Тио Кинсдейл. — И двамата са полуголи!

— Тио! — каза предупредително Спотсууд. — Не бъди толкова безчувствен! Та те са съпрузи. Да ти напомням ли, че това бе твое дело? Остави ги още малко на спокойствие, след това самият аз ще сложа край на любовната прегръдка.

Още малко спокойствие… Скай изобщо не чу тези думи. Живееше в собствен свят и той се наричаше Рай, Милваше безспир лицето на Рок, гледаше го право в очите, положи глава на гръдта му, за да чуе сърцето му. Всички нейни сетива сякаш искаха да се уверят, че той е жив.

Когато се отделиха един от друг, погледът й падна върху безбрадото му лице, мократа коса без перука, бронзовите рамене на пират… А на борда бе губернаторът. Той непременно щеше да разбере, че лорд Кемерън е известният пират Сребърния сокол. Просто нямаше измъкване в тази ситуация. Рок излезе жив от битката си с Логан и огъня, за да свърши дните си на бесилката.

— Не! — прошепна тя ужасена.

Рок повдигна неразбиращо вежди.

— Какво има, Скай…

— Така, мили деца. — Спотсууд пристъпи към тях. — За съжаление се налага да смутя срещата ви…

— Не! — Скай се вкопчи отчаяно в мъжа си. — Сър, вие нищо не разбирате. Не бива да го отвеждате.

— Мила моя, аз трябва само да…

— Не!

— Скай! — промълви Рок стъписан.

Внезапно обаче тя не издържа. Напразно се опита да събере мислите си и да запази в себе си светлината, но мракът, който я притегляше в бездната, бе по-силен. Опряна в гърдите на мъжа си, тя загуби съзнание.

— Боже мили, какво стана с нея? — Тио пристъпи разтревожен.

— Няма нищо, приятелю — успокои го Спотсууд. — Загуби съзнание, нищо друго. Не се учудвам, след всичко, което и се е струпало на главата! Не се безпокой, младежът ще се погрижи за нея.

— Ще я сложа да легне — поясни Рок.

— Да, но… — заекна бащата на Скай.

— Тио, те са мъж и жена — повтори губернаторът.

Лорд Кинсдейл се зае с достойнство да оправя пострадалото си облекло.

— Така е, Аликзандър, прав си, става дума само за…

— Всичко е наред — прекъсна го Спотсууд. — Питрок, моля те, след като се погрижиш за нея, ела при мен, трябва да поговорим.

— Когато Скай се събуди, стаята се осветяваше от слънчева светлина и тя осъзна с удивление, че си е у дома.

У дома. В Кемерън Хол.

Бе облечена в светлосиня нощница с дантели по яката, ръкавите и в долния й край. Косата бе суха и се чувстваше освежена и отпочинала. Явно бе спала Дълго. Лежеше в леглото на мъжа си и този факт я накара да се изправи и да седне.

— Рок! — извика тя, но никой не отговори. Може би Спотсууд го е арестувал за упражняване на пиратство и го е пратил в Уйлямсбърг на съд. Сигурно присъдата вече е издадена. Смъртната присъда…

Ще го обесят.

— О, не! — Скочи от леглото. Как е могла да проспи цялото това време? Сигурно се дължи на коняка, който й дадоха. След като стана от леглото, почувства главоболие и леко замайване. Огледа се наоколо. Каква ирония само! Най-сетне да прекара една нощ в красивото, меко легло на мъжа си, а той да не е до нея. Слънцето обливаше с лъчите си разкошната стая, която той толкова обичаше, а тя бе сам-сама в нея.

С болка и меланхолия си спомни за цялото това време, което бе отминало от първата й среща със Сокола. После докосна неволно корема си и отново се сети за онова странно замайване, което почувства