Поднесе чая, седна, скръсти ръце и започна:
— Значи вие сте роднина на старите ми приятели Бреслер.
— Осиновен съм от тях.
— Винаги съм мислил, че нямат деца.
— Наистина нямат. Искам да кажа, родни деца. Истинските ми родители им бяха близки приятели. Когато бях на седем години, майка ми, баща ми и брат ми загинаха при пожар. Тогава Жорж и Нели ме осиновиха.
— Нели ми каза, че сте много способен млад човек.
— Боя се, че е преувеличила. (Отворих чантата си.) Нося ви автобиография.
Бьом не пое листа.
— Имам пълно доверие в преценката на Нели. Тя спомена ли за „мисията“ ви? Каза ли ви, че става дума за нещо много необичайно?
— Нищо не ми каза.
Бьом помълча и ме загледа, сякаш дебнеше реакциите ми.
— На моята възраст човек запълва времето си с каквото може. Аз особено се привързах към някои същества.
— За какво става дума? — попитах.
— Не за хора.
Бьом отново замълча. Явно му харесваше да ме държи в напрежение. Накрая прошепна:
— Става дума за щъркели.
— Щъркели?
— Виждате ли, винаги съм бил природолюбител, а от птици се интересувам от четирийсет години. Като млад прекарвах часове в гората. Бях влюбен в белия щъркел. Той е фантастична прелетна птица, която всяка година изминава двайсет хиляди километра. Когато през есента щъркелите отлитаха към Африка, в сърцето си и аз заминавах с тях. По-късно избрах работа, която ми позволяваше да пътувам и да ги следвам. Аз съм пенсиониран инженер, господин Антиош, и през целия си живот съм гледал да работя на обекти в Средния Изток и в Африка, на пътя на щъркелите. Сега не мърдам оттук, но продължавам да изучавам миграцията. Написал съм няколко книги на тази тема.
— Нищо не разбирам от щъркели. Какво очаквате от мен?
— Ще стигна и дотам. (Бьом отпи от чая си.) Откакто съм се пенсионирал, тук, в Монтрьо, щъркелите се чувстват чудесно. Всяка пролет двойките се връщат и се настаняват в гнездото си. Точни са като хронометър. Само че тази година източните щъркели не се завърнаха.
— Какво искате да кажете?
— От седемстотинте двойки, преброени в Германия и Полша, само петдесетина са се появили през март и април. Изчаках няколко седмици. Дори отидох на място. Но това е положението. Птиците не са се завърнали.
Орнитологът изведнъж сякаш се състари. Попитах:
— Имате ли някакво обяснение?
— Възможно е да става дума за екологическа катастрофа. Или за нов инсектицид: Но това са само предположения. А на мен ми трябват факти.
— Как мога да ви помогна?
— През август десетки щъркели ще отлетят по пътя си както всяка година. Искам да тръгнете след тях. Да минете точно по техния маршрут. Да видите какви трудности срещат. Да разпитвате местните хора, полицаите, орнитолозите. Искам да откриете защо ги няма щъркелите.
Бях поразен.
— Но вие сте много по-квалифициран от мен…
— Заклел съм се да не стъпвам в Африка. А и съм на петдесет и седем години. Сърцето ми е слабо.
— Нямате ли помощник, някой млад орнитолог?
— Не обичам специалистите. Трябва ми човек без предразсъдъци, без много знания, непредубеден. Приемате ли?
— Приемам — отвърнах, без да се колебая. — Кога тръгвам?
— С щъркелите, в края на август. Пътуването ще трае около два месеца. През октомври птиците ще бъдат в Судан. Ако има да става нещо, то ще стане преди това. В противен случай просто се прибирате и загадката си остава неразрешена. Ще получавате петнайсет хиляди франка месечно, плюс разноските. Ще ви плаща нашата асоциация — Асоциацията за закрила на европейския щъркел. Не сме много богати, но съм предвидил най-добрите условия за пътуване — първа класа в самолетите, коли под наем, удобни хотели. Първата сума ще получите в средата на август заедно със самолетните билети и резервациите. Устройва ли ви?
— Напълно. Но кажете ми, моля ви, как се запознахте със семейство Бреслер?
— Запознахме се през 87-а в Мец, на един колоквиум на орнитолози. Темата беше „Застрашеният щъркел в Западна Европа“. Жорж също направи интересно изказване за сивите жерави.
По-късно Макс Бьом ме разходи из Швейцария и ми показа огражденията, в които отглеждаше щъркели. Бяха питомни птици, чиито малки щях да следвам през август. По пътя орнитологът ми обясни, че маршрутът на птиците е приблизително известен, а и те не прелитат повече от сто километра дневно. Освен това всяка пролет Бьом поставял на краката на щъркелчетата пръстен, върху който били изписани датата на раждането им и идентификационният им номер. Така че вечер, въоръжен с бинокъл, човек можел да види „своите“ птици. Бьом си кореспондирал с орнитолози от всички страни, които щели да ми помогнат и да отговорят на въпросите ми. Нямало съмнение, че при тези условия ще успея да открия какво се е случило през пролетта.
След три месеца, на 17 август, Макс Бьом ми позвъни по телефона. Беше превъзбуден. Връщаше се от Германия, където се очаквало щъркелите всеки момент да отлетят. Каза ми, че е захранил банковата ми сметка с петдесет хиляди франка (две заплати и необходимото за първите разноски) и че ми е изпратил самолетните билети, ваучерите за колите под наем и списъка на хотелските резервации. Имало и билет Париж-Лозана. Орнитологът искаше да се видим за последен път, за да уточним подробностите по проекта.
Така на 19 август в 7 часа сутринта тръгнах на път, натоварен с пътеводители, визи и лекарства. Бях взел само крайно необходимото. Всичките ми вещи, включително лаптопът, се събираха в средно голям куфар и малка раница. Всичко бе в ред. Затова пък в сърцето ми цареше хаос: надежда, възбуда, страх — нямах представа какво ме очаква.
3
Днес всичко свърши, преди да е започнало. Макс Бьом никога няма да узнае защо са изчезнали щъркелите му. Нито пък аз. Защото със смъртта му приключваше и анкетата ми. Щях да върна парите на асоциацията и да се прибера при книгите си.
И все пак седях в болницата и чаках. Чаках пристигането на федералния инспектор и резултата от аутопсията. Защото имаше аутопсия. Дежурният лекар я бе започнал веднага след като получи разрешение от полицията — Макс Бьом явно нямаше семейство. Какво му се бе случило? Сърдечна криза? Или щъркелите го бяха нападнали? Въпросът заслужаваше отговор.
— Вие ли сте Луи Антиош?
Не бях забелязал човека, който сега седеше до мен. Не беше бръснат и все още гледаше сънливо.
— Да. Вие от полицията ли сте?
— Инспектор Дюмаз. Бях дежурен през нощта. Вие ли го намерихте?
— Да.
— Как изглеждаше?
— Мъртъв.
Дюмаз сви рамене и извади бележник.
— При какви обстоятелства го намерихте?
