— Да — отвърна Ник. — Жената на Старк трябва да е знаела какво я чака. Щом веднъж е решил, че не е възможно да я усъвършенства повече, че тя е самото съвършенство, той е щял да я убие. Точно както е убил и майка си. Като знам всички подробности сега, струва ми се, че тя наистина е превъртяла и затова е отвлякла момченцето.
— Никога няма да разберем какви са били мотивите й — умислено отбеляза Пит. — Може да се е надявала семейството да промени нещата.
— Искала е да го превърне в любящ баща?
— Нещо такова.
— Според мен тя е искала да сложи край на всичко… Да ни накара да заловим нея вместо него.
Пит кимна.
— Може и да си прав. — После попита: — Ами Лорен?
— Докторите казват, че ще се оправи.
— Ще останеш ли още до нея?
Ник разбра какво го пита Пит.
— Ще остана достатъчно дълго, за да мога да й кажа колко много съжалявам, че я забърках във всичко това.
— А после?
— Заминавам си. — Вече беше взел решение.
— Разбирам.
Той погледна Пит.
— По дяволите, наистина мразя да се държиш така! Говориш ми като психиатър.
— Ник, не можеш да предпазиш сърцето си. Бягството няма да реши проблема ти.
— А ти ще ми кажеш точно какъв ми е проблемът, нали?
— Разбира се — с готовност се съгласи Пит. — Любовта към Лорен те превръща в човешко същество и именно това те плаши. Толкова е просто.
— Аз не бягам. Връщам се на работа. Какъв живот бих могъл да й предложа? Тя заслужава да бъде щастлива и да живее в безопасност, по дяволите, а аз не мога да й гарантирам това. Старк използва нея и Томи, за да се добере до мен. Това може да се случи отново. Само един Бог знае колко врагове съм си създал, откакто работя за теб. Ами ако някой друг смахнат започне да я преследва? Не, не мога да позволя това да се случи. Няма да поема този риск.
— Значи ще живееш още по-изолирано отпреди? Така ли? Взел ли си вече решение? — притисна го Пит.
Той съзнаваше, че няма да спечели в този спор, но се почувства задължен да продължи:
— Психиатрите са обучени да забелязват дребни неща. Ние наблюдаваме внимателно.
— Е и какво от това!
— Когато влязох в стаята на Лорен, забелязах, че слагаш годежния пръстен на ръката й. Това ми се видя много любопитно.
Ник не можеше да обясни действията си.
— Не исках Лорен да се събуди и да си помисли, че го е изгубила. Тя може да го върне в магазина и да получи обратно парите. Това е всичко.
— Още няколко думи и ще престана да ти досаждам. Обещавам. Всъщност ще ти задам един въпрос.
— Какво ще питаш? — Ник имаше много нещастен вид.
— Откъде ще намериш сили да я напуснеш?
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Цяла седмица Ноа се възстановяваше в абатството. Но не можеше да си почива пълноценно, тъй като постоянният поток от посетители не секваше заради честването на стогодишнината. Бяха главно жени, които носеха подаръци. Абатът беше във възторг. Имаха домашно приготвена храна за цял месец напред.
Томи току-що бе изпратил една от мирянките до вратата, беше й благодарил за вкусно приготвеното задушено на фурна и се бе върнал в кабинета, където Ноа се бе излегнал на дивана. Той се отпусна тежко в креслото и вдигна крака на възглавницата отоманка. Започна да осведомява Ноа за последните събития, но той постоянно го прекъсваше.
— Добре, докъде бях стигнал?
— Разправяше ми какво се е случило с Лорен в болницата.
— Да, точно така. С Ник не знаехме, че в крака на Лорен има заседнал куршум. И така, докторът се появи и ни каза, че тя е била простреляна. Тогава Ник направо откачи.
— Така става с мъжа, когато се влюби.
— Предполагам — съгласи се Томи. — Той си се държеше смахнато, но тази новина го извади от релси.
— Така ли? — с усмивка попита Ноа. — Ще ми се да го бях видял. Винаги изглежда толкова спокоен и хладнокръвен. И какво направи?
— Започна да вика: „Какво искаш да кажеш с това, че е била простреляна, дявол те взел? Каква е тая шибана болница тука?“
Ноа се засмя.
— И на кого крещеше така?
— На доктор Бенчли. Ти се запозна с него, нали?
— Да, той е истински чаровник.
— Та докторът на свой ред се развика на Ник: „Ей, драги, да не съм я прострелял аз?“. Но Ник напълно си беше загубил акъла и аз взех да се притеснявам, че ще застреля Бенчли.
— Е, гръмна ли го?
— Не, но не искаше да се отдели от Лорен. Стоеше при нея по цяла нощ. Ала каза на Пит и на мен, че щом тя се събуди, ще си вземе довиждане. Така и направи. Стисна й ръката.
Ноа избухна в смях.
— И как реагира тя?
— Нарече го „идиот“ и пак заспа.
— Имаш страхотна сестра, Томи.
— Ник наистина беше взел твърдо решение. Имаше доста много работа за довършване и това го задържа за няколко дни в Нюджънт. Издириха Лони, който се беше покрил в един мотел отвъд Омаха. Вече бяха го обвинили в палеж.
— Ами Бренър? Откриха ли банковата му сметка, за която шерифът беше казал на Лорен?
— Да, откриха я. Бренър подправял документите и крадял от „Грифън“, предприемаческата фирма. Но Стив няма да го има дълго време. Ей, ами казах ли ти какво направи Кристофър?
— Младоженецът ли?
Томи кимна утвърдително.
— Докато двамата с Мишел били на меден месец на Хавайските острови, той прекарал доста време на телефона, за да уреди една сделка. Убедил „Грифън“ да купи друг парцел, собственост на града и да остави на мира градския площад. Така е уредил нещата, че някои от печалбите ще отидат за реконструкцията на площада и за привличането на нови фирми. Кристофър направи нещо много хубаво за този град. Веднага щом се установи, той ще окачи табелата си през две врати от заведението на Лорен. А след като го открият, Мишел ще го управлява.
— Ами с какво ще се занимава Лорен?
— Ще рисува.
Ноа се усмихна.
— Това е добре.
— Време е да си изпиеш антибиотика.
— Ще го полея с една бира.
