— Не можеш да пиеш още от десет сутринта.
— Вие, свещениците, сте дяволски строги.
Томи му донесе една пепси кола и отново седна.
— Чух, че Уесън смятал да си подаде оставката.
Усмивката изчезна от очите на Ноа.
— Би трябвало да го накарат да напусне.
— Не бива да го съдиш чак толкова — рече Томи. — Ник ми каза, че в хижата той превърнал себе си в мишена, като се опитвал да отвлече вниманието на Старк и да даде възможност на Ник да се прицели точно.
— Твърде късно. Но не ми се говори за Уесън. Пит вече ме осведоми по този въпрос. Така че я ми кажи — продължи той, — Ник напусна ли Лорен или не?
— Тя го напусна.
— Я не се шегувай. И къде е отишла?
— В Париж. — Томи направо сияеше, когато добави: — Тя спечели делото. Взе си обратно парите на дядо до последното пени, плюс огромни лихви. Трябваше да лети дотам, за да подпише някои документи.
— Всичко е добре, щом свършва добре.
— Но аз не казах на Ник защо е заминала.
Ноа повдигна вежди въпросително:
— А какво му каза? Томи сви рамене.
— Че е заминала за Париж.
— Намекнал си, че е за постоянно ли?
— Може би.
— Дявол да го вземе, няма начин Ник да я е последвал. Това е трансатлантически полет. Не би го направил за нищо на света.
Томи погледна часовника си.
— Вече всеки момент трябва да кацне в Париж.
Ноа отново се засмя:
— Смахнат човек! Значи е било добре той да я напусне, но не е могъл да преглътне това, че тя го е напуснала?
— Всъщност той стигна до Де Мойн, а след това направи завой и се върна обратно. Тогава му казах, че тя е заминала.
— Завинаги.
Томи кимна утвърдително.
— Любовта е жестока — обясни той. — Аз обичам Ник като брат, но трябваше да бъда жесток.
— Искаш да кажеш, че си го излъгал.
— Да.
— Е, не може да бъде. Според мен ти току-що си извършил грях. Искаш ли да се изповядаш пред мен?
Лорен беше изтощена. През по-голямата част от пътя до Париж плака, а когато не плачеше, беснееше, задето се бе влюбила точно в Ник. Не можа да заспи, а веднага щом самолетът кацна, трябваше да отиде директно в кантората на юридическата фирма, за да подпише документите.
Те искаха да празнуват, ала тя — да замине за Бостън и да намери Ник. Но не можеше да реши какво ще направи след това. В един миг си мислеше, че ще го целуне, а в следващия, че ще му даде да се разбере, макар че самата тя вече нищо не разбираше. Винаги е била една практична, земна жена, но Ник я беше променил. Лорен не можеше да спи, не можеше да яде, не можеше да прави нищо друго, освен да плаче.
Регистрира се в хотела и взе горещ душ. Беше си донесла красива нощница, но вместо нея облече червената фланелка с огромния костур отпред.
Как беше могъл да я напусне? Сълзите отново потекоха по бузите й и това я ядоса. Лорен си спомни как реагира той, когато му каза, че го обича. Изглеждаше ужасен. Тя си бе помислила, че той се държи така, защото тази любов ще му създаде усложнения, но сега престана да се залъгва и прие истината. Той не я обичаше. Бе толкова просто.
Лорен грабна една хартиена кърпичка, легна в леглото и се обади на Мишел, за да й поплаче на рамото.
Мишел вдигна слушалката при първото позвъняване. Гласът й звучеше сънливо.
— Ако ми се обаждаш, за да ми кажеш, че съжаляваш за сватбата, прощавам ти. Точно както направих и последните три пъти, когато ми се обади на Хавайските острови. Вината не беше твоя. Майка ми ти прощава, татко ти прощава, а също и ние с Кристофър.
— Той ме напусна, Мишел.
Приятелката й изведнъж се събуди напълно.
— Какво искаш да кажеш с това? Всъщност ти къде се намираш?
— В Париж — отговори Лорен, подсмърчайки.
— Плачеш ли? Изгубила си делото. Лорен, толкова много съжалявам.
— Не съм го изгубила.
— Искаш да кажеш, че отново си богата?
— Предполагам.
— Нещо не ти личи да си щастлива.
— Не чу ли какво ти казах? Ник ме напусна. Не ти го съобщих последния път, когато се обадих, но той ме напусна в деня след сватбата ти. Стисна ми ръката за довиждане, Мишел и си тръгна. Той не ме обича.
— Стиснал ти е ръката? — Мишел избухна в смях.
— Никак не е смешно. Този телефонен разговор струва пари, затова говори бързо и се отнасяй със съчувствие.
— Добре — съгласи се приятелката й. — Хайде, нещата ще се оправят.
— Сега пък си язвителна.
— Извинявай, какво смяташ да правиш с него?
— Нищо. Той не ме обича.
— Забелязах как те гледаше, когато танцувахте на пикника. По същия начин ме гледа и Кристофър, когато иска… е, нали знаеш.
— Това е похот, а не любов. Аз го изплаших.
— О, скъпа, това ти наистина го умееш. Остава ти само едно-единствено нещо — посъветва я тя. — Ще ти се наложи да тичаш след него. Да го хванеш.
Лорен въздъхна.
— С нищо не ми помагаш. Чувствам се ужасно нещастна. Мразя да съм влюбена.
— Тичай след него — повтори тя.
— А после какво? Не мога да го накарам да ме обича. Ако това е любовта, не ми трябва. Знаеш ли какво ще направя? Ще продължа живота си и ще забравя за него. Да, точно това ще сторя!
— Добре — съгласи се Мишел и по гласа й Лорен позна, че се усмихва. — Имам само един въпрос. Как смяташ да го забравиш?
— Влюбих се в него почти изведнъж, значи това може би не е истинската любов. Звучи смислено, нали?
— О, моля ти се. Чуваш ли се какво приказваш? Дълбоко в сърцето си знаеш, че това не е сляпо увлечение. Аз се влюбих в Кристофър след нашата първа среща. Понякога се случва така. Просто разбрах, че искам да прекарам с него остатъка от живота си. Последвай го, Лорен. Не позволявай на гордостта си да провали всичко.
— Гордостта няма нищо общо с това. Ако той ме обичаше, нямаше да ме напусне. Всичко свърши и аз трябва да се примиря.
Лорен имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Мишел продължаваше да говори, но тя не я
