слушаше. Прекъсна я, за да й каже „чао“. Искаше да се прибере у дома, но вече не знаеше къде е това.
Обади се на румсървиса и си поръча горещ чай. Преодоляваше трудностите по този начин, Ник й го беше казал.
Изведнъж й се прииска по-бързо да напусне Париж. Звънна в авиотранспортната компания и изтегли напред часа на полета си. Можеше да спи в самолета. Стана от леглото и започна отново да събира багажа си. Тъкмо бе затворила чантата, когато някой почука на вратата. Сигурно бяха донесли чая. Тя грабна една носна кърпичка пътьом и отиде да отвори вратата.
— Просто го сложете…
Ник стоеше в коридора и я гледаше сурово. Лорен застина. Не можеше да продума, не можеше да помръдне.
Той изглеждаше ужасно. Косата му падаше върху лицето, дрехите му бяха смачкани, сякаш бе спал с тях, погледът му — измъчен. Но в този миг Лорен си помисли, че наистина е красив.
— Дори не си сложила веригата на вратата? За какво си мислеше, като отвори? Беше ли заключила?
Тя не му отговори. Просто стоеше там, вторачена в него, със смаяно изражение. Ник забеляза, че е плакала. Очите й бяха зачервени и подпухнали.
— Ето как се заключва вратата — показа й той, след като влязоха.
Сега тя беше в ръцете му. Ник си пое дълбоко дъх и онова чувство на паника, което го беше преследвало през цялото време, изведнъж изчезна. Лорен се намираше само на една крачка от него и светът отново придобиваше смисъл.
— Как ме намери?
— Аз съм от ФБР. Такава ни е работата. Намираме хора, които се опитват да избягат. По дяволите, Лорен, как можа да ме напуснеш така? Без да кажеш една дума, просто си опакова багажа и се премести в Париж? Какво ти става, по дяволите! Не разбираш ли какво ме накара да преживея? Не можеш да кажеш на някого, че го обичаш и след това да избягаш. Това просто е дяволски жестоко.
Лорен се опитваше да следва мисълта му, но Ник говореше така бързо и яростно, че я затрудняваше. Защо според него беше заминала за Париж? И какво го караше да си мисли, че тя бяга от него?
Смяташе да му поиска обяснение за това веднага щом успееше да преглътне факта, че той наистина стои пред нея, въпреки че се държи като един много очарователен идиот.
— Аз ще напусна работата си — каза съвсем сериозно той. — Ако трябва да го направя, за да те накарам да се омъжиш за мен, тогава, за бога, ще напусна.
Едва сега Ник забеляза, че тя носи фланелката, която й беше купил. Това извика в съзнанието му най- различни вълнуващи спомени. Лицето му се озари от чаровна разтапяща усмивка. След това посочи с пръст фланелката и каза:
— Ти ме обичаш.
Опита се да я прегърне, но Лорен се отдръпна.
— Не можеш да напуснеш работата си.
— Да, мога — каза той. — Ще направя каквото поискаш, за да се почувстваш в безопасност, но трябва да престанеш да бягаш. Където и да отидеш, аз ще те последвам. По дяволите, Лорен, никога повече няма да позволя да ме напуснеш.
Тя вдигна ръка да се предпази от него, когато той се опита да я прегърне.
— Аз не бягах. Ти ме изостави, не помниш ли?
— Да, но после аз се върнах, а теб те нямаше. Томи дори не искаше да ми каже къде си отишла, но аз го накарах.
Тя започваше да загрява. Брат й беше станал сватовник.
— И какво ти каза той?
— Че си се преместила в Париж. Направо се побърках, като разбрах, че си толкова далече — призна си той. — Ти трябва да бъдеш част от живота ми. Искам всяка вечер да се прибирам у дома при теб. Искам да остареем заедно. Нуждая се от теб, Лорен.
Тя отново се разплака. Този път Ник я привлече в прегръдките си и я стисна здраво. Целуна я по челото и прошепна:
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Няма да се омъжа за човек, който не може да се задържи на работата си.
— Тогава ще приема поста на координатор, който ми предложиха.
— Не. Онова, което вършиш, е прекалено важно. Трябва да ми обещаеш, че ще продължиш да го правиш.
— Сериозно ли говориш?
— Обичам те, Николас.
— Тогава няма да напусна работата си.
Той повдигна брадичката й и се наведе към нея. Целуна я страстно, за да й покаже колко много я обича.
— Омъжи се за мен, Лорен. Избави ме от този нещастен живот.
Изведнъж тя се досети за нещо и отново го погледна слисано:
— Как пътува дотук?
Но той не желаеше да й позволи да избегне въпроса му.
— Омъжи се за мен — повтори Ник.
Тя се усмихна.
— Искам да имам деца.
— Аз също — каза той. — С теб искам всичко. Ще бъда баща, който ще се притеснява за тях, но при положение че ти ще си им майка, постоянно всичко ще е наред. Докато ти си до мен, ще направиш всичко. Обичам те, любима.
Лорен трескаво го целуваше по шията.
— Вече знам, че ме обичаш.
— И кога установи това?
Лорен се надяваше децата им да имат неговите сини очи. Бяха толкова красиви.
— Когато те видях на вратата. Ти си се качил на самолет и си прелетял над океана заради мен.
Той се засмя.
— Видя ми се по-ужасно да те загубя. Пък и не беше чак толкова лошо.
— Да не би да си преодолял фобията?
— Разбира се — неуверено изрече той.
Тя се усмихна, целуна го нежно и прошепна:
— До дома ще пътуваме с кораб.
Информация за текста
© 2000 Джули Гарууд
© Иванка Савова, превод от английски
Julie Garwood
Heartbreaker, 2000
Сканиране: Lindsey
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Джули Гарууд. Разбивач на сърца
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Красимира Станева
